ТРЯБВА СКОРО“
— Това сигурно се отнася за кораба-майка — подхвърли фон Сеект. — Тази въпросителна след първото „не“ — нямаш ли поне малка представа коя може да е думата?
— Определено е глагол. „Не може“, „не трябва“, „не е позволено“ или нещо от този род.
— Има доста съществена разлика — отбеляза Търкот. — Ами ако проклетото нещо просто се е повредило? И те ни предупреждават да не го пипаме? Зарязали са го тук, а ние си играем с огъня.
— Никой не е казвал, че ще бъде лесно — напомни му Кели. — Говоря за превода…
— Да, вярно — съгласи се Търкот. — Добре де, продължавай.
„ДРУГИЯТ (А)???? НЕ ИСКА ДА ОСТАНЕ
ЩЕ ЗАМИНЕ ПРЕДИ ПРИСТИГАНЕ НА (Б)????
(В) ОСТАВА НА МЯСТО
НЕ БИВА ЗАРАЗЯВАНЕ/НАМЕСА (?)
СЪС (ДУМА, ОЗНАЧАВАЩА ЧОВЕЦИ)
ЕСТЕСТВЕН ПЪТ НУЖНО ЗАПАЗЕН“
— Имате ли някаква идея какво ще пристигне? — попита Кели.
— Символът беше особен. Друг път не съм виждал подобен. По обща характеристика прилича на съществително: по-точно на име. Обозначих всеки неидентифициран символ с различна буква пред въпросителната, за да покажа, че не са еднакви. Както сами може да видите на следващата страница, едно от имената наистина се повтаря.
— Решили са значи да ни оставят да се развиваме сами? — попита Кели.
— Но нещо не се е получило — отбеляза фон Сеект. — По някакъв начин бомбата се е озовала в пирамидата.
— Така е — съгласи се Нейбингър. — А и старите руни са се разпръснали по целия свят. И едното, и другото трябва да са работа на хората.
— Вероятно нещо някъде не е тръгнало според плановете им. Май не всички са приемали по еднакъв начин идеята да останат за по-дълго на Земята.
Нейбингър обърна последната страница.
РЕШЕНИЕ ВЗЕТО НА СРЕЩА
(В)???? СЕ ГОТВИ ДА ИЗПЪЛНИ
НЕСЪГЛАСИЕ
БИТКА
ДРУГИ (Г)???? БЯГАТ ОТ ПОЛЕСРАЖЕНИЕТО
ИДВА ПРОМЯНА
СВЪРШИ СЕ
ДЪЛГ ПОЕМА (Д)????
— Значи са се сбили помежду си? — попита Кели.
— Нещо такова — съгласи се Нейбингър.
— И накрая са изпълнили своя дълг — добави Търкот.
— Но не както са възнамерявали — рече фон Сеект. — Все още се борим с последствията.
— Имам един глупав въпрос — вдигна пръст Търкот. — Защо същества, които могат да конструират толкова сложни кораби, пишат върху каменни плочи?
— Защото не са разполагали с друг материал — обясни Нейбингър.
— Това е находка от голям мащаб — заговори развълнувано Кели. — По-голям дори от онова, с което се занимават в Зона 51. Тя означава, че е дошло време да преосмислим историята си. По дяволите, излиза, че дори еволюцията ни не е това, което сме си мислели. Представяте ли си какъв шум ще се вдигне? Ами религията? Ох, Боже…
— Не мисля така — възрази фон Сеект. — Поне що се отнася до онова, което става в Зоната. Само след три дни там ще се опитат да излетят с кораба-майка, а тези същества недвусмислено ни предупреждават да не го правим. Трябва да ги спрем. Сега това е най-важното.
— Имам още един глупав въпрос — каза Търкот.
Другите трима го погледнаха очаквателно.
— Защо Гулик толкова дава зор за старта на кораба? Ей това не ми дава мира от самото начало.
— Виж, това не зная — призна фон Сеект. — Аз също се чудя, още откакто обяви предстартовото броене. В началото ми изглеждаше глупаво. Да летиш с подобно нещо, след като дори не си приключил с първоначалните проучвания.
Търкот почувства болезнена пулсация в дясната част на главата си.
— Нещо там никак не е наред — промърмори той.
— Промяната дойде в началото на тази година — след като посетиха Дълси — рече фон Сеект.
Търкот се замисли за пирамидата, за цилиндрите и за златистото сияние. Спомни си малкото летящо тяло, което бе свалило хеликоптера им над Небраска. Твърде много късчета, които не си пасваха. Единственото, което знаеше със сигурност, бе, че това не е лъжица за неговата уста.
— Време е да поспим — предложи той. — Всички сме изморени и ще можем да мислим далеч по-добре след няколко часа отдих. Утре ще решим какво да правим. Все още имаме четиридесет и осем часа.
28.
Майор Куин разтърка очи, опитвайки се да прогони съня, вдигна ципа на подплатеното си яке и потрепери зиморничаво. Нощем в пустинята ставаше студено, особено когато вятърът свиреше през отворените прозорци на джипа. Бяха напуснали първи хангар преди десетина минути и в момента заобикаляха отдалеч базата край Езерото на конярите. Генералът караше, а Куин се подрусваше на мястото до него. Все още не можеше да си обясни защо от всички машини в гаража генералът бе избрал тъкмо тази, която няма покрив.
Караха право през пустинята. Около базата нямаше пътища — иначе лесно щяха да ги разкрият от спътниковите снимки. От време на време Гулик вдигаше крак от педала и сверяваше местонахождението им по наземния навигационен прибор, поддържащ постоянна връзка със спътниците отгоре. Гулик въобще не беше включил светлините на джипа, за да се ориентира използваше очилата за нощно виждане, но така поне оставаха незабелязани за зяпачите. Всъщност, едва ли щеше да има зяпачи — тази вечер бяха наредили на охраната да бъде пределно внимателна. В небето също гъмжеше от невидими очи — от радарни инсталации до нисколетящи самолети. Бяха изкарали дори няколко хеликоптера, които чакаха пред широкия вход на първи хангар.
Ала за Гулик и това не беше достатъчно. Той натисна спирачките, когато от мрака изплува неясна фигура с автомат в ръка. Човекът застана мирно, след като разпозна генерала, който явно бе запазил властната си осанка дори под прикритието на нощните очила.
— Сър! Инженерите са малко по-нататък, скрити под маскировъчната мрежа.
Гулик махна с ръка и даде газ. Куин въздъхна с облекчение, когато най-сетне спряха край няколко камиона, скрити под голяма, тъмна мрежа. Един офицер изтича при джипа и козирува отривисто.
— Сър, капитан Хенсън, четиридесет и пета инженерна бригада.
Гулик отвърна на поздрава и скочи пъргаво от колата. Куин го последва.
— Докладвайте положението — нареди генералът.
— Всички заряди са поставени по местата. В момента приключваме с монтажа на кабелите. До изгрев слънце ще бъдем готови. — Той показа едно дистанционно взривяващо устройства с размери на клетъчен
