Кенеди надникна в бележника си.
— Около шестдесет процента в четвърти етап.
Гулик погледна към доктор Слейдън.
— Вие какво мислите?
— Не съм съвсем сигурен — отвърна докторът.
— Дявол да го вземе! — избухна неочаквано Гулик. — Омръзна ми да ми отговарят уклончиво, когато задавам ясни въпроси!
За известно време в помещението се възцари тишина, след което Слейдън взе думата.
— Симънс е бил изключен от системите преди да е завършен процесът. Това със сигурност е предизвикало тежък шок в нервната му система и едва ли някой може да каже какъв ще е изходът от него. В най-лошия случай тези шестдесет процента са напълно достатъчни, за да бъде дискредитиран, в случай че реши да търси публичност. Ще изглежда като някой от онези перковци, дето жадуват за евтина популярност.
— Ами снимките? — намеси се генерал Браун.
— Те са на плочиците със стари руни — отвърна Гулик. — Дори Нейбингър да съумее да ги разчете, ще мине известно време, докато получи потвърждение сред научната общност. Снимките на плочиците не са сериозно доказателство. Всъщност, май нямат с какво да се похвалят. — Той спря за момент и ги огледа навъсено. — Но за това после. Да се върнем към най-важния проблем. Фон Сеект и Търкот. Те са истинската заплаха, но мисля, че ще се справим с тях. Важното е да ги задържим до старта. После вече няма да има значение.
За Куин последните думи бяха истинска загадка. Защо после да няма значение? Какво ще се случи тогава? Не посмя да заговори. Знаеше, че тези въпроси само ще му причинят неприятности и затова предпочете други.
— Нещо ново за „изтребителите фу“? — рече предпазливо той.
— Не, но скоро и на тях ще им видим сметката — процеди ядно Гулик. — Разпоредете се цялата програма да се измести напред с двадесет и четири часа.
— Но… — започна смутено Куин.
Генералът го прикова с поглед.
— Искам утре хангарът да бъде отворен. А утре вечер да бъде даден старт. — Генералът огледа присъстващите. — Предполагам, че всеки от вас го чака доста работа, затова ви съветвам да се размърдате. — Гласът му ги спря, докато се надигаха неохотно. — Между другото, предайте да променят разпореждането относно фон Сеект и другите. Вместо „залавяне на всяка цена“ да бъде „премахване на всяка цена“.
27.
Разположен малко на север от прочутата Долина с паметниците, Националният парк „Капитол риф“ лежеше в самото сърце на Скалистите планини. По това време на годината паркът беше почти безлюден, а само след няколко седмици портите му щяха да бъдат хлопнати за целия зимен сезон. Всъщност тъкмо по тази причина Търкот бе избрал това място за среща. А и беше достатъчно отдалечено от Дълси.
Той заобиколи изоставената рейнджърска станция и продължи нагоре по пътя. Забеляза пикапа още при първия къмпинг. Кели стоеше отзад, с пистолет в ръка, и оглеждаше недоверчиво колата, която приближаваше. Въздъхна облекчено, когато той се показа от кабината. Зад паркинга започваше каменна стълба, която отвеждаше до наблюдателната площадка над къмпинга. От там се разкриваше великолепна гледка към околните планини — или по-точно, щеше да се разкрие след изгрев слънце.
— Радвам се да те видя — посрещна го Кели.
— Как са другите?
— Джони е в безсъзнание. Започва да бълнува всеки път, когато дойде на себе си. Не зная какво са му сторили тези хора, но е нещо ужасно. Фон Сеект спи в кабината. Нейбингър разглежда снимките от хангара с кораба-майка.
— Откри ли нещо?
— Ами с теб какво стана? — отвърна с въпрос Кели. — Какво имаше на най-долния етаж?
— Уф… да ти призная, не знам — отвърна искрено Търкот. Той заобиколи и се качи в техния пикап. Кели го последва.
— Нещо ново? — обърна се Търкот към Нейбингър.
— По-добре събудете фон Сеект. Обзалагам се, че и той ще иска да го чуе.
Събудиха фон Сеект, което отне няколко минути и се подредиха около Нейбингър.
— Първо — поде той, — искам да ви напомня, че познанията ми за старите руни са доста ограничени. Разполагам с оскъден работен речник, а нещата донякъде се усложняват от факта, че някои от знаците в новите надписи се различават от тези, които вече познавам. Друг сериозен проблем са символите, обозначаващи действие. Там всичко се затруднява от смяната на глаголните времена, водещи до промяна и в корена на глагола… Но освен разшифроването на символите и думите, които те означават — продължи Нейбингър, — съществува още един проблем, познат при работата с образната писменост. Древните египтяни са наричали йероглифите „меду мечер“, което означава „божи слова“. Думата йероглиф е гръцка и се отнася главно за надписите в храмовете. За съвременния човек е трудно да разбере език, създаден, за да обяснява религиозни и митични…
— Чакай малко — прекъсна го уморено Търкот. — Нещо се обърках. Сега говориш за йероглифите. Съсредоточи се върху старите руни и онова, което казват.
— Уф — въздъхна унило Нейбингър. — Опитвам се да ви обясня всичко това, за да разберете правилния смисъл на моя превод. Голяма грешка ще бъде да наслагваме собствените си представи и възгледи върху написаното от една култура с коренно различни ценности и идеали. — Той почука с пръст по снимките. — А тук определено имаме работа с извънземна култура. Не разполагаме с никакво доказателство, че те са възприемали реалността така, както я възприемаме ние.
— Но нали летим на техните кораби? — отбеляза Търкот. — Не може да сме толкова различни. — Той си спомни за пирамидата със златистото сияние и мигом преоцени последното си изявление.
— И не само това — добави Кели. — Нали по-рано спомена, че тези стари руни били предвестници на ранните човешки писмени езици, на които вероятно са служили за отправна точка. Така че, ако корените са общи, би трябвало да разбираме и смисъла на написаното — освен ако наистина не е дело на пришълци.
— Да, така е — кимна Нейбингър. — Корените са общи, но само дотолкова, че да разгадая приблизителния смисъл на текста. Това е…
Търкот положи едрата си длан върху рамото на Нейбингър.
— Професоре. Късно е. Всички се нуждаем от сън. Но преди да си легнем, трябва да решим какво да правим оттук нататък. А за целта е нужно да ни кажете с какво точно разполагаме. Обяснете ни го колкото се може по-простичко.
Нейбингър затвори изтощено очи.
— Добре. В пещерата е имало две каменни плочи. Всъщност са повече, но досега се занимавах само с тези две. Ето какво получих… Все още не съм напълно сигурен за значението на думата там, където съм поставил въпросителна.
— Нека да погледна — изгуби търпение Търкот.
Нейбингър постави изписания лист под светлината на настолната лампа.
„ГЛАВНИЯТ(?) КОРАБ/СЪД НЕ (?) ЛЕТИ
ДВИГАТЕЛ/МОЩНОСТ(?) ОПАСНО
ВСИЧКИ ПОКАЗАТЕЛИ НЕ/ЛОШИ (?) ТРЯБВА
БЪДЕ СПРЯН (?)
