бяха прозрачни и Търкот забеляза, че съдържат течности. Той се обърна към жената.
— Изкарайте го оттам.
— Джони вътре ли е? — посочи Кели капака. Тя доближи папката, закачена на една щипка и прегледа записките.
— Вътре има някой — обясни Търкот. — Това са разтвори за венозно хранене. Не зная какво точно съдържат, но очевидно са предназначени за този, който лежи в ковчега.
— Джони е — кимна Кели, която все още държеше папката.
— Изкарайте го оттам — повтори с нетърпящ възражение тон Търкот.
— Не зная кои сте… — поде жената, — но…
Търкот извади броунинга от кобура, дръпна ударника и насочи дулото към нея.
— Имате пет секунди да изпълните заповедта ми.
Жената му хвърли яден поглед.
— Няма да посмеете!
— Ще го направи — обади се Кели. — Ако не той, аз ще те гръмна. Отваряй веднага!
— Едно… — броеше Търкот. — Две… три… — той доближи дулото до крака на жената.
— Добре. Добре! — тя вдигна ръце. — Но не мога просто да го отворя. Шокът ще убие обекта… — Тя прехапа устни. — Пациента. Има си съответна процедура.
— Колко трае? — попита Търкот.
— Петнадесет минути, за да…
— Давам ти пет.
В далечния край на подземното ниво фон Сеект и Нейбингър се озъртаха смаяно насред истинска интелектуална съкровищница. Залата с архивите тънеше в мрак, когато отвориха вратата. Нейбингър намери пипнешком ключа и помещението се озари от ярка светлина. Беше изпълнено с рафтове, които се губеха един зад друг. В някои от отворените чекмеджета се виждаха наредени фотографии. Бяха номерирани по начин, който не подсказваше къде може да е началото. На отсрещната стена имаше масивна стоманена врата с малко стъклено прозорче. Фон Сеект прекоси стаята и надзърна през прозорчето.
— Вътре са оригиналните каменни плочици от кораба-майка — произнесе той пресипнало. — Но сигурно в чекмеджетата ги има на снимки.
Нейбингър вече тършуваше наоколо.
— Ето ги руническите надписи от Мексико, които Слейдър ми показа — извика той развълнувано, като размахваше няколко снимки.
— Да, да — кимна фон Сеект разсеяно, защото и той бе погледнал в едно от чекмеджетата. — Но сега трябва да открием онези от пещерата с кораба. Не вярвам, че капитан Търкот ще ни чака много повече от обещаните пет минути.
Нейбингър се зае да преравя методично чекмеджетата.
Ръцете на жената трепереха, докато пръстите й играеха по клавишите на капака. Повечето от кабелите вече бяха откачени и тя непрестанно сверяваше показателите.
— Какво сте направили с него? — попита с разтреперан глас Кели.
— Сложно е за обяснение.
— ЕПП? — предположи Кели.
Жената замръзна.
— Откъде знаете?
— Хайде, приключвай — подкани я Търкот.
Тя натисна едно копче и ковчегът издаде писукащ сигнал.
— След тридесет секунди ще се отвори.
Фон Сеект се надвеси над едно от чекмеджетата и заразглежда съсредоточено снимките. На другия край Нейбингър тъкмо се готвеше да премине към следващото чекмедже, когато вниманието му бе привлечено от нещо в стъклено шкафче на стената. Той приближи и втренчи поглед в предмета вътре.
Фон Сеект вдигна няколко снимки.
— Ето, тези са от пещерата с кораба-майка. Да се връщаме при другите.
Писукането спря и жената посочи една ръчка в основата на ковчега.
— Вдигнете я.
Търкот сграбчи червената дръжка и я дръпна. Капакът се отмести със съскане, разкривайки голото тяло на Джони Симънс, потопено в тъмна на цвят течност. Във вените на двете му ръце бяха пъхнати игли, а тръбичките от тях водеха към краката. Една по-дебела тръба се подаваше от устата му, прикрепена с лепенка за лицето.
— Ще трябва да извадя кислородната тръба, катетрите и иглите — рече жената.
— Направи го — кимна Търкот. В същия миг фон Сеект и Нейбингър се появиха на вратата. Ръцете на Нейбингър бяха окървавени и той притискаше към гърдите си нещо, увито в сакото му.
— Нали трябваше да ни чакате… — фон Сеект замръзна, забелязал потопеното в течността тяло. — Ах, тези хора! Никога няма да престанат! Никога!
— Достатъчно — Търкот избута жената и се наведе над тялото. Пъхна ръка под него, изправи се и го намести на рамото си. — Да вървим.
— А с нея какво ще правим? — попита Кели.
— Тегли й куршума — процеди през стиснатите си зъби Търкот и се отправи към вратата.
Кели погледна жената.
— Моля ви, недейте — захленчи тя.
— Време е за промени — заяви Кели, вдигна парализиращия пистолет и я простреля в гърдите.
Когато влязоха в кабината на асансьора, Търкот положи Джони на пода, а Кели приклекна, за да го подпре. Нейбингър натисна бутона с обозначение „Паркинг“.
— Двамата с Кели ще го откарате до пикапа — заяви Търкот.
— А ти къде отиваш? — попита Кели.
— Това си е моя работа. Ще се срещнем в Юта. Национален парк „Капитол риф“. Не е голям — ще ви намеря.
— Защо няма да дойдеш с нас? — поинтересува се Кели.
— Искам да поразгледам първия етаж. Освен това, ще създам малко суматоха, за да се измъкнете незабелязано. — Той ги избута на паркинга и затвори вратата на асансьора.
— Ама… — понечи да възрази Кели, но металните врати се затръшнаха и отрязаха остатъка от изречението.
Търкот натисна бутон „2“ и кабината отново се понесе надолу. Когато спря и вратата се плъзна встрани, в коридора все още лежеше тялото на пазача. Търкот изтича, вдигна го, върна се и го постави така, че да препречи затварянето на вратата. След това смъкна раницата със снаряжението, което бе насъбрал в пикапа. Даваше си сметка, че всеки момент ще бъде вдигната тревога. Вероятно пазачите докладваха на определени интервали и когато не отговореха… е, тогава щеше да стане интересно.
Той постави внимателно на пода на асансьора двата пакета с пластичен експлозив, който бе открил в едно от чекмеджетата на пикапа. Оформи податливия като пластилин материал в два полукръга, които разположи на половин стъпка един от друг в средата на кабината. След това забоде по един детонатор във всеки от зарядите, свърза ги с шнурове и постави на другия край общ възпламенител. Дължината на шнуровете едва му позволяваше да пристъпи извън кабината. Търкот издърпа тялото на пазача и задържа вратата с ръка. После си погледна часовника. Преди пет минути се бяха разделили на етажа на паркинга. Вероятно другите вече наближаваха металната врата. Реши да им даде още две минути, преди да започне представлението. Секундите се нижеха бавно.
Време е. Търкот захапа със зъби възпламенителя и изтегли предпазната халка.
Детонаторния шнур гореше с невероятна скорост от шест километра в секунда. Крайният резултат беше, че Търкот все още изтегляше халката, когато експлозивите се възпламениха. Той захвърли възпламенителя
