разрешение от своите началници и затова първо искал да научи от мен кой ще се занимава с разпространението му. И какво, мислиш, стана после? От двете компании звънят в Нелис и питат за Прага, а от базата им отвръщат, че такъв човек няма. Когато споменават филма, започват да им се смеят. Важни клечки се ядосват. Изхвърлят ме от работа, лепват ми етикет на кукувица и никой вече не желае да си има работа с мен. Три месеца по-късно бях на дъното на финансовите си възможности.
— Опиши ми пак онази летяща чиния — предложи Търкот.
Кели направи подробно описание.
— Филмът е бил истински — заключи Търкот. — Прилича ми на един от скакалците в хангара. Ама наистина добре са те изпържили.
— Зная — отвърна Кели. — Нямаше да ида при разпространителите, ако сама не бях повярвала в автентичността на филма. Точно това най-много ме ядоса в цялата история. — Небето на изток видимо просветляваше. — Не може да им се отрече, бива ги в дезинформацията. Всичко, което се говори за Зоната е вярно, ала въпреки това успяват да изкарат хората мошеници или луди… Виж как постъпиха с Джони. След всичко, което са му сторили в онзи ковчег, вече никой не може да го разубеди, че не е бил в плен на извънземни. Ала опита ли се да го заяви открито, ще стане за смях. Може да вярва колкото си иска, стига да запази тази вяра за себе си. Това е най-лошото, което могат да ти направят, и далеч по-ефикасно, отколкото да те премахнат. Накрая сам ще луднеш. — Тя се извърна и погледна Търкот в очите. — Сега вече знаеш защо се плаша от сенки.
— И мога да те разбера.
— Какво имаше на долния етаж?
Търкот й разказа всичко, като премълча само за двете телефонни обаждания, които бе направил, след като се измъкна.
Кели потрепери.
— Някой трябва да спре тези хора.
— Съгласен съм — кимна Търкот. — Ние вече започнахме. Може да ти е приятно, ако научиш, че Прага… — Той млъкна, защото откъм пикапа се дочу приглушено думкане.
Двамата се обърнаха в мига, когато Джони изскочи през вратата, размахвайки като обезумял едно от сгъваемите столчета.
— Няма да ви се дам! — изкрещя той.
Търкот и Кели се втурнаха към него, но Джони им обърна гръб и се затича надолу по пътя.
— Джони, спри! — извика Кели.
— Няма да ме пипнете! — отвърна й той. После забави крачка и отново размаха столчето. — Няма, няма!
— Джони, аз съм — Кели. — Тя го приближи, разперила ръце, а останалите вече излизаха от пикапа. Нейбингър разтриваше намръщено слепоочието си.
— Няма да ти позволя да ме хванеш! — кресна Джони и се покатери на парапета.
— Джони, слез долу. Моля те.
— Няма да ви се дам — повтори Джони, направи крачка напред и изчезна в мрака.
— О, Божичко! — извика Кели, изтича до перилата и се надвеси над тях. Търкот мигом се озова до нея. В сивкавата предутринна светлина тялото на Джони се мержелееше върху скалите на двеста метра по- надолу.
— Трябва да го измъкнем! — хлипаше Кели.
Търкот знаеше, че няма никакъв начин да се спуснат в пропастта без алпийска екипировка. Знаеше също така, че Джони е мъртъв, никой не би могъл да оцелее след подобно падане и неподвижно лежащото тяло потвърждаваше подозренията му.
Той прегърна Кели през рамо и я притисна към себе си.
Петнадесет минути по-късно цялата група се бе събрала на съвещание в пикапа. Настроението беше мрачно. Нейбингър имаше цицина на главата. Джони го беше ударил, преди да се измъкне навън. Почти цялото изминало време отиде, за да убеждават Кели, че е невъзможно да слязат при тялото на Джони.
— Така… — пръв заговори Търкот. — Време е да решим какво ще правим. Но най-напред да изберем обща цел. Аз мисля…
— Да ги сритаме тия гадове — прекъсна го Кели. — Искам да им видим сметката. Искам всеки от тях — всички хлебарки от Зона 51 — да бъдат изправени пред съда!
— Но първо трябва да попречим на кораба да стартира — възрази фон Сеект. — Това е най-важната ни цел сега. Разбирам, че жадуваш за мъст, но корабът е опасен за цялата планета. Вече го знаем от надписите върху плочите. Натам трябва да насочим усилията си.
— Да, там фитилът е най-къс — съгласи се Търкот. — Първо корабът, а после и Дълси. — Той погледна към Кели. — Съгласна ли си?
Тя кимна неохотно, със зачервени от плач очи.
— И тъй — продължи Търкот, — щом това ще е първата ни задача, имаме две възможности. Едната е да търсим публичност — отиваме в най-близкия голям град, например Солт Лейк сити, и се опитваме да привлечем вниманието на медиите. По този начин общественото мнение може да спре старта на кораба. Втората възможност е да вземем нещата в наши ръце — да се върнем в зоната и да опитаме сами да ги спрем. — Той отново погледна към Кели. — Знам, че ти е трудно, но сега се нуждаем от твоето мнение. Ще свършат ли работа медиите?
Тя затвори очи и въздъхна.
— На пръв поглед тази идея изглежда по-добрата. Аз например преди бих постъпила точно така. Проблемът е, че дори да се добереш до медиите, това не значи, че историята ти ще излезе наяве. Нямаме никакви доказателства…
— Разполагаме със снимките и плочиците — прекъсна я Нейбингър.
— Така е, професоре — съгласи се Кели. — Но ти си единственият, който може да ги преведе. И след като си в една лодка с нас, доста хора ще приемат твърденията ти скептично. Няма да е първият подобен случай. — Тя ги огледа. — Ето, Вернер също ще иска да свидетелства, но с какво разполага — само с голи твърдения. Журналистите избягват да се обвързват с подобни неща, и без това непрестанно са засипвани с какви ли не сензационни съобщения. — Кели премести поглед към прозореца. — Джони е мъртъв. Нищо не може да го върне.
— Още нещо, което не бива да забравяме — добави Търкот, спомнил си за разговора от тази сутрин с полковник Микел, — е, че всички можем да бъдем обвинени в углавни престъпления. Аз убих няколко души. Групата ни проникна в секретна военна база. Може да не успеем да разкажем какво ни се е случило, преди да се озовем в затвора, а след това ще бъдем изцяло във властта на правителството.
— Тогава трябва да опитаме сами — предложи фон Сеект. — Отдавна ви казвах, че трябва да го направим.
— Няма да е толкова лесно, колкото в Дълси — възрази Търкот. — Зона 51 не само е по-добре охранявана, но този път ще бъдат подготвени. Генерал Гулик ще се погрижи никой да не попречи на старта на кораба.
— Ти познаваш района и базата — заговори Нейбингър на фон Сеект. — Какво смяташ?
— Мисля, че капитан Търкот е прав. Шансовете ни са почти нулеви, но все пак трябва да опитаме.
— Ами тогава да се заемем с плана — въздъхна Търкот.
29.
— Трябва да позвъня по телефона — рече Търкот. Наближаваха Зона 51, но все още не бяха срещнали постове. Нейбингър и фон Сеект дремеха отзад.
— На кого? — попита Кели.
Колелата потракваха в равномерен, успокояващ ритъм. След като премисли всичко в последния половин
