към действителността. Дръпна лявото кормилно въженце и последва веригата от светещи лампички.
На около петдесет метра над покрива на сградата парашутистите се разпръснаха. Търкот знаеше, че горе сигурно ще има часови, но дали ще гледат към небето? Един от снайперистите откри огън, а друг докладваше за резултата.
— Първи часови долу.
— Втори свален.
— Група едно се приземи.
Това означаваше, че първите двама парашутисти са вече на покрива, без да е вдигната тревога. Търкот отмести нагоре очилата и се прицели с крака в центъра на покрива. Вече виждаше, че хората долу прибират парашутите си.
Той дръпна рязко и двете въженца и „удари спирачки“ само на метър над покрива. Краката му опряха в равната повърхност и той веднага се освободи от ремъците, преди още куполът да се е свил напълно. Извъртя се и се огледа, стиснал готовия за стрелба МП-5. Зърна няколко тела — труповете на застреляните часови.
— Говори Ридли. Отрядът се приземи без съпротива — докладва командирът на парашутната група по радиото.
— Въздушната поддръжка пристига — чу се гласът на полковник Спиърсън.
Ф-4 „Дива катерица“ е единственият вариант на някога прочутия Ф-4 „Фантом“, все още на въоръжение във ВВС на САЩ. Възлагаше му се една строго определена задача — да унищожава противниковите радарни и противовъздушни системи.
По заповед на Спиърсън двете „катерици“ приближиха от източна посока с максимално висока скорост. Лагерният радар ги засече и прехвана още щом навлязоха в обсега му, което беше и целта им. От крилата на самолетите се отделиха по няколко ракети „Шрайк“, „АГМ-78“ и „Тейсит Рейнбоу“ — мъгляви названия на самонасочващи се бомби, които улавят радарните лъчи и ги следват право до първоизточника им.
Пилотите на „катериците“ извършиха рязка маневра и вече се носеха в обратна посока, когато ракетите им поразиха целите. Всички противовъздушни системи на лагера бяха унищожени с един точен удар.
А втората десантна вълна вече наближаваше.
Сапьорите от парашутната група приключиха с разполагането на взривните устройства на покрива — четири различни заряда, поставени на равни разстояния. Детониращият шнур беше опънат и сега се чакаше само командата.
Малко след като от изток се дочу приглушеният шум на хеликоптерите, полковник Спиърсън даде заповед за откриване на огън. Едновременно проехтяха четири гърмежа, нощта се озари от ярки блясъци, а парашутистите вече скачаха през четирите отвора в покрива.
Търкот спря за миг и се ослуша. Откъм най-далечния отвор долетя безредна автоматична стрелба. Затича се натам. Дупката имаше неравни краища, със стърчащи изкривени арматурни железа. Той надникна долу. Четиримата парашутисти бяха проснати неподвижно на пода.
Търкот извади една заслепяваща граната от паласката, пусна я през отвора, преброи до три, чу гърма и я последва, откривайки огън още преди да се е ударил в земята. Приземи се върху тялото на един от парашутистите и се претърколи надясно. Къс трасиращ откос проряза стената над него.
Търкот отвърна със стрелба на сляпо, в посоката откъдето бе долетял откосът. Долови металическо щракване от смяна на пълнител и тъкмо се готвеше да скочи, когато замръзна неподвижно. Беше видял огледалото на отсрещната стена. Ето как бяха загинали четиримата парашутисти. Който и да беше противникът, криеше се в другата посока и използваше огледалото, за да се прицелва. Търкот стреля и огледалото се разлетя на хиляди парченца. Сега вече бяха наравно.
В мрака едва се различаваха очертанията на масивно бюро. Достатъчно масивно, за да скрие врага от куршумите му. Тъкмо се чудеше какво да предприеме, когато от бюрото към него се изтърколи малка черна топка. Граната, помисли си Търкот и реагира мълниеносно. Изправи се, скочи във въздуха над бюрото и в същия миг откри автоматичен огън. Чак тогава си даде сметка, че са го измамили. Не беше бомба — бюрото бе твърде слаба преграда за нея. Отдолу го посрещнаха с нов дъжд от трасиращи куршуми. Тялото му се блъсна в стената и в мига, когато падаше долу, ударникът на автомата щракна напразно. Патроните бяха свършили. Търкот захвърли ненужния автомат, извади пистолета и се огледа. Спасиха го очилата за нощно виждане, другият още се подаваше, когато Търкот натисна спусъка и го простреля в гърдите.
Едва сега се изправи и се заслуша в репликите в шлемофона, които си разменяха останалите парашутисти. Все още никой не беше открил аирлианския кораб. Търкот докладва за местоположението си и ситуацията, сетне доближи единствената врата и я отвори.
Далечният край на дългия коридор бе ярко озарен от прожектора на кръжащия отвън АХ-6. Търкот виждаше ясно увисналите на ремъци снайперисти, както и ярките точици на лазерните мерници, които играеха по стените на коридора. Той задейства миниатюрния инфрачервен предавател върху шлема си, за да го идентифицират като „свой“.
На височина хиляда и петстотин метра полковник Спиърсън дирижираше атаката с помощта на пет различни радиопредавателя. Парашутистите вече бяха проникнали в централната сграда. „Птичките“ се носеха из райони на лагера, търсейки противникови цели. Той се извърна към Дънкан.
— Сега вече ще се реши — всичко или нищо.
— Започвайте.
Спиърсън си пое въздух и даде заповед за начало на основната атака.
Търкот изрита вратата при разклонението на коридора, стиснал презаредения автомат с лявата си ръка. Видя двама стрелци, облечени с камуфлажни униформи, обърнати с гръб към него, и ги повали с кратък откос.
— Който е смел, побеждава! — извика той девиза на САС, докато се прокрадваше по коридора. Зад ъгъла се натъкна на четирима парашутисти, които бяха заели позиции край затворена врата. Единият от тях бе пъхнал дулото на автомата си в процепа на вратата и пускаше откъслечни откоси, за да държи противника вътре в напрежение. От другата страна на коридора се зададе Ридли, придружен от още хора. Търкот се облегна на стената и остави на професионалистите да си вършат работата по почистването на сградата.
„Птичките“ също се спускаха надолу покрай етажите на сградата, изпреварвайки хората от САС с едно ниво. Снайперистите поваляха всичко, което се движи, а пилотите използваха за същото миникартечниците. На противниковите войници в сградата не оставаше друго, освен да лежат неподвижно, под постоянния дъжд от куршуми.
Други две „птички“ обстрелваха казармите в далечния край на площадката. Зад една от сградите неочаквано се появи първата бронирана кола и хеликоптерите съсредоточиха огъня си върху нея.
В този момент се появиха четирите „Апачи“ и посрещнаха бронираната кола със залп от ракети „Хелфайър“. Още първите две попаднаха в целта и автомобилът избухна в пламъци.
Две САМ-2 — изстрелвани от рамо ракети „земя-въздух“ с топлинно насочване и следователно неуловими за „катериците“ — се врязаха в корпуса на един от „Апачите“. След секунди машината се превърна в ярко огнено кълбо.
— Мама му стара! — изруга полковник Спиърсън, когато забеляза, че един от хеликоптерите е изчезнал от екраните и чу виковете на сваления пилот, преди връзката да бъде прекъсната. Той нареди на пилотите от Ф-18 да маркират с лазерен показалец подвижните мишени, за да бъдат засечени от самонасочващите се бомби на изтребителите.
Лиза Дънкан седеше неподвижно, загледана в угасналата зелена точка на екрана. Знаеше какво означава това — двама мъртви пилоти.
— Време е да се приземим — рече тя на Спиърсън, който я погледна навъсено, сякаш бе готов да спори,
