страна на медиите. Не скриваше привързаността си към прогресивистите и смяташе, че работата трябва да се свърши бързо и с много ентусиазъм.
Нейбингър огледа и другите присъстващи в заседателната зала. Мярна му се Борис Иванов, заместник председателят на Комитета, лицата на другите бяха твърде умалени. Присъствието на Иванов бе по-скоро жест към руската страна, опит да се балансират силите, но Нейбингър не се съмняваше, че Стърлинг ще дирижира оркестъра.
— Някакви новини, господа? — заговори пръв Стърлинг, без намек за усмивка по набръчканото му лице.
— Не, сър — призна Гънфилд. — Стражът продължава да мълчи и…
— Някакви признаци да е изпращал или получавал информация?
— Никакви, сър.
— Трябваше да си отваряте очите. Защото ние получихме отговор.
Нейбингър се наведе напред.
— На посланието?
— Разбира се, че на посланието — рече подразнено Стърлинг. — Пристигна вчера. Засечен е от няколко прослушвателни станции.
— В новините не се споменаваше подобно нещо — подхвърли учудено Нейбингър.
— Естествено — засмя се Стърлинг. — Засега го пазим в тайна, но няма да продължи дълго. Все още координираме информацията между различните страни, които са го приели. Уверени ли сте, че стражът не е получил отговора? — повтори Стърлинг.
— Сър — събра смелост Гънфилд, — и да го е получил, няма как да го знаем. Приемането е пасивно действие. Виж, ако стражът реши да изпрати ново съобщение, нашите детектори със сигурност ще го засекат.
— Под каква форма е отговорът? — попита Нейбингър.
— Всичко изглежда прекалено сложно и объркано, за да сме наясно къде е началото и къде — краят. Предполагаме, че част от него е предназначена за стража. Нещо като предварително уговорен код.
— А другата част? — попита Нейбингър.
— Цифрова. В двоичен код — Стърлинг неочаквано се изчерви. Предназначена е за нас. За човечеството.
— И какво се казва в нея? — попита Гънфилд.
— Ще ви изпратим подробния текст по сателитната връзка. Не е много.
— Все пак — в общи черти — настоя Нейбингър.
— Ще видите — отвърна загадъчно Стърлинг. — Нямам право да го съобщавам на когото и да било, преди да бъде взето решение за информиране на световната общественост. Но ще ви кажа едно нещо, господа — нещата са се променили и ще се променят още.
Нейбингър вдигна ръка.
— Откъде е дошло посланието? Да не идва нов кораб-майка?
Стърлинг присви очи, огледа аудиторията край него и накрая произнесе лаконично.
— От Марс.
Гънфилд не можа да скрие удивлението си.
— От Марс ли?
Нейбингър кимна на някакви свои мисли.
— Какво смятате, професоре? — попита Стърлинг, забелязал движението.
По дяволите, рече си Нейбингър. Не можеше да свикне да е под наблюдението на някаква машина.
— Марс не е толкова необясним, поне от археологическа гледна точка.
— Продължавайте — нареди Стърлинг.
— Аирлианската атомна бомба е намерена в Голямата пирамида в Гизе, съвсем близо до Кайро. Според някои египтолози думата „Кайро“ означава „Марс“. Странно съвпадение, не мислите ли? Имате ли представа откъде точно на Марс е било изпратено съобщението?
— Сидонийският регион в северната полусфера.
— Предполагам, знаете какво е било заснето в сидонийския регион на Марс?
— Защо вие не ни кажете? — озъби се Стърлинг.
— Добре. В началото е изглеждало като изпъкнало очертание на лице върху повърхността на планетата. Открито е през юли 1976 от учени в НАСА, които са оглеждали изображенията, изпратени от сондата „Викинг“. — Нейбингър спря да си събере мислите, но никой не го прекъсваше. — През 1979 неколцина компютърни инженери от Центъра за Космически полети „Годард“ разглеждали отново дигиталната плака с лицето, после разширили зоната на изследване, като уголемили изображението в непосредствения район около него. И открили нещо, което наподобявало пирамида. Ако наистина я има, височината й ще е триста метра, а дължините на всяка от основите й — по три километра. В сравнение с нея Голямата пирамида в Гизе би била истинско джудже…
— Откъде знаете всичко това? — попита навъсено Стърлинг, дали задето му бяха отнели възможността да блесне с познанията си, или от опасения, че Нейбингър е скривал информация, получена от стража.
— Имам близък приятел в най-уникалния клон на археоастрономията — изучаването на археологически обекти в космоса. Излишно е да обяснявам защо този човек се чувстваше донякъде пренебрегнат от колегите си — хората не си склонни да вярват, че е възможно да бъдат изследвани археологически обекти в космоса. Запознахме се на един симпозиум и бързо открихме, че имаме сродни интереси що се отнася до откритията върху марсианската повърхност и тези край Гизе. От тогава поддържаме връзка.
— Продължавайте за Сидония — кимна Стърлинг.
— Лицето, наречено Марсиански сфинкс — ако не ме лъже паметта — е с диаметър два километра и половина и височина петстотин метра.
— По-скоро четиристотин, съдейки по анализа на сянката му върху повърхността — поправи го Стърлинг.
— Добре, нека са четиристотин. Очевидно разполагате с по-конкретна информация. А някакви нови подробности за Града?
— Какъв град? — попита стреснато Гънфилд.
Нейбингър се завъртя към него.
— Ами да. В непосредствена близост до Марсианския сфинкс и пирамидата са били забелязани няколко по-малки пирамиди. И някакъв обект, който нарекли Крепостта — четири прави черти, подобно на стени, обграждащи черен вътрешен двор. Специалистите смятат, че комплексът от пирамидите и Крепостта вероятно е град.
Нейбингър се обърна отново към Стърлинг.
— Сега вече знаем, че онова, което отначало в НАСА са помислили за случайно съчетание от сенки, в действителност е феномен с извънземен произход — най-вероятно аирлиански. Дали това не е аирлианска колония?
— Напълно възможно — съгласи се Стърлинг. — И ако на Марс е съществувал друг аирлиански пост, този факт може да обясни много неща, отхвърляни досега като случайни съвпадения. Като например това, че руснаците са изстрелвали общо десет автоматични сондажно-разузнавателни експедиции до Марс, без особен успех. Няколко от ракетите носители избухнали още при излитането. Две от тях изгубили контрол в околоземна орбита и паднали в океана. Други три стигнали до Марс, но роботите така и не пратили сигнали от повърхността. Само един се държал прилично през целия път и кацнал без затруднения. Дори започнал да изпраща някои особено странни и необясними сигнали, след което замлъкнал окончателно.
— Ами американските експедиции? — попита Нейбингър.
— Достатъчно е да се каже, че не могат да се похвалят с по-голям успех. През 1976 две сонди от типа „Викинг“ наистина достигнаха Марс и успяха да пуснат сонди към повърхността, но и в двата случая сондите кацнаха доста далеч от Сидония, а самите сателити нито веднъж не прелетяха над онзи район.
— Забравихте „Патфайндър“ — промърмори Нейбингър. — Хитът от новините през миналата година.
— Да, наистина — съгласи се Стърлинг. — Но той се приземи на значително разстояние от Сидонийския регион. А обсегът на подвижната платформа е толкова ограничен, че ще му са нужни няколко десетки години, за да стигне до там — ако преди това не му се изчерпят енергоизточниците. Сега в НАСА има нова
