— Оцапахме я — промърмори Куин. Излизаше, че не може да информира за случилото се дори прекия си началник и трябва да изпълнява безпрекословно всичко, което му бъде наредено от онези в хеликоптера. — Изведете госта на екрана — нареди той.
Един черен УХ-60 се спускаше над пистата. Малко след като се приземи, той продължи към хангара, където спря. Страничната врата се плъзна и отвътре излезе непозната жена. Беше висока и слаба, но най- странното бе снежнобялата й коса, плътно прилепнала по черепа. Очите й бяха скрити зад чифт тъмни очила. Облечена бе с черни панталони и черно яке, а в лявата си ръка стискаше дръжката на тъмно металическо куфарче.
— Доведете я в заседателната зала — нареди Куин, докато ставаше.
Не се наложи да чака дълго. Когато жената влезе, той стана и я посрещна с леко кимване.
— Казвам се Олейса — представи се жената и постави куфарчето на масата.
— Майор Куин — отвърна той и й даде знак да седне. — Проверих идентификационния ви код и се уверих…
— Че трябва да правите каквото ви кажа — довърши жената вместо него. — Искам да ми отделите един скакалец и най-добрия ви пилот, който от този момент за неопределено време да бъде изцяло на мое разположение. Летателният апарат не бива да се използва за никакви други цели.
Куин изстена вътрешно. Програмата му и без това бе крайно претрупана. А ето че сега всичко отиваше по дяволите.
— За кого всъщност работите?
— Това не е ваша работа — отвърна Олейса.
— Аз отговарям тук за…
— Вие не отговаряте за нищо. От вас се иска само да изпълнявате. Ще правите каквото ви кажа. Повтарям — скакалец и пилот на мое разположение. Освен това ще ми трябва сигурна сателитна връзка — канала ще ползвам само аз.
На Великденския остров Майк Търкот и Лиза Дънкан бяха посрещнати от Питър Нейбингър. Останалите журналисти се бяха скупчили в командния център на КИСПП с надеждата, че може да последва ново съобщение от страна на Втория страж.
Задаваше се буря и вятърът откъм морето издуваше платнените стени на разпънатите палатки. Първите капки дъжд ги застигнаха съвсем близо до лагера, но малко след това заваля толкова проливно, че дрехите им буквално подгизнаха. Търкот погледна към Лиза — от косата й се стичаха струйки, а дрехите й бяха прилепнали по тялото. Тя му отвърна с предизвикателен поглед и той побърза да отмести очи.
Скриха се в палатката, а Нейбингър, като най-нетърпелив, вече разглеждаше снимките, които му бяха донесли.
— Какво мислиш? — попита го Търкот.
— Рано е да се каже — Нейбингър бе спрял вниманието си на руническите надписи върху плочите. — Да не мислиш, че е толкова лесно да се разчетат? Приличат малко на надписите от пещерата под вулканичното езеро, но едва ли се виждат всички знаци. Ако е от контролно табло, трябва да е включено и осветено отдолу.
Търкот разрови с ръка снимките и посочи тази, на която се виждаше черният пилон.
— А за това?
Нейбингър разгледа надписите, после извади бележника си и го запрелиства.
— Дай ми малко време — помоли той.
Зачакаха търпеливо, като се стараеха да не му пречат. Изминаха около пет минути.
— Знаете ли, част от тези надписи не са на старорунически — обяви накрая Нейбингър.
— А на какъв език са тогава? — попита Кели Рейнолдс.
— Струва ми се… на китайски.
— На китайски ли? — учуди се Търкот. — Как, по дяволите, са попаднали тези китайски надписи в една африканска пещера редом с аирлиански артефакти?
— Ще ми се да знаех — въздъхна Нейбингър. — Има и малко стари руни. Успях да го преведа — в най- общи линии. Та тук се казва:
ГЛАВНИЯТ КОРАБ — (НЕ) — ЛЕТИ
МОЩНОСТ ДВИГАТЕЛ
ОПАСНОСТ
ВСИЧКИ НЕЩА ПОГЪЛНАТИ
— Доста прилича на надписите от плочиците, оставени край кораба-майка, и на дървените
— Не разбирам — обади се Дънкан. — Какво общо имат рубинената сфера и Голямата цепнатина с кораба-майка?
— Ами с Китай? — добави Нейбингър, без да откъсва очи от снимката на черния камък.
— На мен пък никак не ми хареса онази част, където се казва, че „всички неща ще бъдат погълнати“ — намеси се Търкот и погледна към Дънкан. — Напомня ми за твоята апокалиптична машина.
— От интересно по-интересно — промърмори Нейбингър. — Да имаш сателитен телефон? — попита той Кели.
Тя му го подаде без коментар.
— На ваше място не бих се безпокоила за рубинената сфера и останалото. Скоро ще имаме всички отговори.
— Защо смяташ така? — попита я Търкот.
— Защото идва Аспасия.
— Какво, да не е възкръснал от мъртвите? — вдигна вежди Търкот.
Кели не му отговори, а дръпна Дънкан за ръката.
— Как мислиш, дали Аспасия и другите аирлианци не са прекарали изминалото време в хибернация6?
— Не е изключено, но в момента не разполагаме с никакви доказателства — отвърна Дънкан и заговори на Нейбингър: — Слушай, ти си тук лингвистът. Как преценяваш съобщението от Марс?
Нейбингър вдигна поглед от циферблата.
— Не по-различно от другите. В края на краищата, то не е на старорунически, а в двоичен код. Но щом питаш, според мен не Аспасия, а Вторият страж го е пратил. Нищо чудно успоредно с това да е задействал програма за пробуждането на Аспасия. В каквото и състояние да се е намирал.
— Значи вярваш, че могат да го правят? — попита Дънкан.
— Това е моето мнение — сви рамене Нейбингър. — Помисли си, те са построили кораба-майка и скакалците. Защо тогава хибернацията да е извън възможностите им? Учуден съм, че никой не се сети за това по-рано.
— Никой не се е сетил — подхвърли Търкот, — защото нямаше следи от пребиваването на пришълци тук, на Земята.
— Е, сега вече знаеш защо не ги е имало. Били са на Марс.
— А как са научили английски? — попита Търкот.
— Вероятно като са прихващали нашите радио и телевизионни програми — обясни Нейбингър. — Компютърът им е достатъчно мощен, за да разчита всякакви езици.
— Прилича ми на фантастика — махна с ръка Кели. — Представяте ли си, не само ще се срещнем с извънземни форми на живот, но и със същества, които са били тук преди пет хиляди години! А как са отлетели на Марс? С друг кораб-майка? Или с по-малък съд?
— Съмнявам се, не е било с кораб-майка. Та нали тогава са щели да привлекат кортадите?
— Може би са поддържали връзка с родната планети — предположи Нейбингър. — Например, ако войната е свършила. Както казахме, от тогава са изминали близо пет хиляди години. — Той опря слушалката до ухото си и зачака сигнал.
