Нейбингър прелистваше страниците, изписани с рунически послания.
— Няма да повярвате. Аз самият не го вярвам.
— Кое? — надигна се уплашено Лиза Дънкан.
Нейбингър спря да прелиства и отново направи сверка с картата.
— През цялото време е било пред очите ми и аз да не го забележа. Сякаш съм бил сляп. А и да бях го търсил, никога нямаше да…
— Кое е било там през цялото време? — изгуби търпение Търкот.
— Някоя дума? — подсказа Дънкан.
— По-скоро символ — Нейбингър чукна с пръст по картата. — А е там от векове. — Погледът му беше размътен. — Сега вече всичко застава на мястото си. И без това едва през последните петдесет години сме можели да го забележим — откакто летим в космоса. Всъщност, и след това никому не е хрумнало да го търси… защото не сме познавали староруническия език. Невероятно. Простотата на гениалното!
Търкот местеше поглед по лицата на другите, сякаш търсеше пояснение.
— Кое е гениалното? Какъв символ?
— Това — Нейбингър забоде пръст в един участък от картата.
Останалите се скупчиха около него.
— Нищо не разбирам — мърмореше Търкот. — Китай? Градът, дето е до пръста ти? Кое?
— Не — поклати глава Нейбингър. — Стената. Великата китайска стена. Погледнете този участък в Западен Китай близо до град Ланджоу. — Той ги изгледа победоносно. — Великата китайска стена е единственото творение на човешките ръце, което може да се наблюдава от космоса с невъоръжено око.
— Е, и какво от това? — изръмжа недоволно Търкот.
Без да вдига пръст от картата, Нейбингър извади бележника и го разтвори.
— Погледнете стената… а сега този символ. — Той хвърли бележника на масата.
И тогава всички го видяха. Символът приличаше поразително на стената в този район.
— Не може да бъде… — заговори Търкот, но млъкна. Нямаше смисъл да отрича очевидното. Близо тристакилометров сектор от стената бе построен във формата на рунически знак, който да се вижда от космоса.
— Какво означава този символ? — попита Търкот.
— В най-приблизителен превод — изрече тържествено Нейбингър — това е аирлианският рунически знак за ПОМОЩ.
11.
След оживена дискусия Че Лу реши да продължи нататък по коридора, в който бяха наблюдавали странното видение. Един от студентите, малко по-ентусиазиран от останалите, предложи да тръгне напред. Младежът се бе отдалечил на десетина метра навътре в тунела, когато неочаквано стените бяха озарени от ярко сияние. Че Лу спря, заслепена за съвсем кратко. Когато отвори очи, едва не извика от ужас. Тялото на младежа бе прерязано през средата, горната част на трупа лежеше върху краката сред грамадна локва от тъмна кръв, която продължаваше да изтича от разкъсаната плът. Очите на нещастника бяха изцъклени и животът в тях бързо угасваше.
Всичко свърши след миг. Едно от момичетата започна да пищи и Че вдигна ръка.
— Никой да е мърда от мястото си! — нареди тя. След това приближи предпазливо безжизненото тяло. Едва отблизо забеляза слабите протуберанси от стената на тунела, приблизително на височина на пояса. Тя се пресегна, дръпна шапката на убития студент, хвана я за периферията и я хвърли навътре. Последва нов ослепителен блясък и шапката пламна, разсечена на две части.
— Ах! — възкликна уплашено Че Лу. Но докато осмисляше проблема, далеч зад тях отекна дълбок, приглушен тътен.
— Вратите! — извика уплашено Ки и се втурна обратно в посоката, от която бяха дошли. Ала след няколко минути се появи отново, с изкривено от уплаха лице. — Затворени са! Отвън са дошли войниците! Сега вече сме в клопка!
12.
— Помощ? — повтори замислено Лиза Дънкан, загледана в бележника на Нейбингър. — Не разбирам.
Навън бурята продължаваше с пълна сила. Стените на палатката се тресяха от честите гръмотевици.
— И аз не разбирам — призна Нейбингър, — но няма съмнение, че точно това означава. Вече е ясно, че именно по такъв начин са действали аирлианците. Спомнете си пирамидите и сфинкса в Египет. А сега и стената — излиза, че са били в Китай.
— Един момент — намеси се Търкот. — За какво всъщност говорите? Не сте ми казвали, че в конструкцията на Голямата пирамида е скрито някакво послание. Ставаше дума само за това, че първоначално е била покрита с гладко шлифован камък, който можел да изпраща радарно отражение надалеч в космоса, но не и че това отражение би могло да съдържа конкретен сигнал.
Нейбингър поклати глава.
— Правилно. Не става дума за отражението, а за наземния изглед на постройката, когато се наблюдава от космоса, но при известно приближение. Напълно е възможно да е имало нещо като таен знак, познат само на аирлианците. В средите на археолозите е известно отдавна — още преди да бъде открита долната галерия с руническите надписи, че общият комплекс от постройки, включващ сфинкса и другите две големи пирамиди, оформя йероглифен символ, съставен от главата на пясъчното чудовище и основите на двете пирамиди. — Той начерта върху един празен лист от бележника си скица на двете пирамиди и сфинкса.
Търкот изглежда бе далеч по-заинтригуван от картата на Китай и плъзгаше пръст по северната й граница.
— Божичко, погледнете това нещо! Колко време им е отнело да я построят?
Кели включи своя лаптоп и постави малък диск в устройството.
— Сега ще ти кажа всичко. Нося си енциклопедията. Великата китайска стена е дълга две хиляди и четиристотин километра. Това са приблизително хиляда и петстотин мили. Получава названието си по времето на управлението на император Ши Хуанчжоу7, който пръв наредил да се свържат отделните стени, построени от предшествениците му. Ши бил първият император, обединител на Китай. Секцията, наподобяваща символа, е от ранните строежи, следователно е вдигната доста преди този период.
— Може би още по времето, когато Аспасия е воювал с бунтовниците? — попита Търкот.
— Напълно възможно — кимна Нейбингър.
— Но такова нещо не се строи за ден-два. Отнело е поне сто години — промърмори озадачено Търкот.
— Не съвсем — поклати глава Кели. — Според това, което пише тук, най-дългата част от стената е била построена само за десет години. Няколко милиона селяни са се трудили над издигането й и труповете на измрелите в този процес са вградени в строежа. Тъй че, ако се съди по тази информация, участъкът, за който говорим, вероятно е бил построен за доста по-кратък срок. Спомнете си, че Китай винаги е разполагал с излишък от евтина работна ръка.
— Като стана дума — заговори Търкот, който продължаваше да разглежда картата, — сега забелязах, че споменатият участък не следва най-удобната линия за защита. Вижте, тук има река, която би подсилила позицията, но стената извива в друга посока. Прави сте — крайната цел е била да се получи грамадно изображение на символ, който да се вижда от космоса. Но по какъв начин аирлианските бунтовници са накарали китайците да го построят?
— По същия, по който са принудили и египтяните — отвърна Нейбингър.
— Почакай с въпросите, докато се появи Аспасия — посъветва го Кели Рейнолдс.
— Има нещо, което не разбирам. От една страна твърдите, че този Аспасия бил против намесата в
