нашите работи. А от друга — всички тези гигантски строежи. — Изведнъж Търкот се сети за генерал Гулик. — Дали не са въздействали на онези нещастници по начина, по който компютърът бе заклещил Гулик и хората от „Меджик-12“? Искам да кажа, дали не са ги взели под телепатичен контрол? — той чукна с пръст по масата. — Ако е така, нищо чудно да има още един страж — в Китай. В Циан Лин.
За кратко в палатката се възцари напрегнато мълчание.
— Едно искам да знам — заговори накрая Лиза Дънкан, — защо е било необходимо бунтовниците да се обръщат по такъв начин за помощ към някой, който идва от космоса?
— От известно време и аз си задавам този въпрос — кимна Нейбингър. — Защо и на кого са искали да изпратят сигнал аирлианците?
— Трябва да има някакво логично обяснение — не се предаваше Търкот. — Пирамидата е била построена, за да привлече нечие внимание. Символът от Великата китайска стена е носел в себе си конкретно послание към онзи, чието внимание би привлякла пирамидата. Вероятно е търсена такава последователност. Така бих постъпил и аз на тяхно място, с наличните за онова време средства и в случай, че вече не разполагам с други възможности за комуникация. Когато бях в специалните части, ни учеха, че при изгубена връзка с базата, трябва да прибягваме до всякакви подръчни средства, за да бъдем открити. Ей това сигурно казват с онзи символ от стената — „Елате и ни приберете“.
— Мисля, че кривнахте от основния въпрос — размаха ръка Дънкан. — Аспасия е разгромил бунтовниците и те се се пръснали по Земята. Тъй че, да се върнем там, откъдето започнахме. Ако посланието е тяхна работа, на кого ще го пращат? Щом са престъпили закона, би трябвало да си седят мирно, а не да викат за помощ.
— А кортадите? — попита Нейбингър. — Значи, нищо чудно да не са били бунтовници, а предатели.
— И още нещо — намеси се разпалено Търкот. — Дали аирлианците, построили участъка от Великата китайска стена, са същите, окачили рубинената сфера над Голямата цепнатина?
— Според мен, да — рече Дънкан. — В това има логика.
— Логика… логика — повтори раздразнено Кели. — Това са само предположения.
— Ще ви призная нещо — произнесе малко смутено Нейбингър. — Точно преди да прекъсне връзката си с мен, получих много странна информация от стража. Не казах на онези от КИСПП, защото не бях сигурен дали идва от него, или е било породено от превъзбуденото ми съзнание.
— И какво видя? — попита Търкот.
Нейбингър потърка слепоочията си с пръсти.
— Струва ми се, че беше разрушаването на Атлантида от кораба-майка. Страшна сцена беше…
— Защо не изчакате, докато дойде Аспасия? — не се предаваше Кели. — Той ще хвърли светлина на всички неясноти.
— Защото да чакаме, означава да се откажем от инициативата — тросна се Търкот.
— Какво? — попита Кели.
— Казах, че да чакаме, означава да се откажем от инициативата — повтори бавно Търкот. — Това е принцип в боя. Победата обикновено е на страната на инициативния.
— О, стига вече — ядоса се Кели. — Не сме във война.
— Не зная в какво сме — сви рамене Търкот. — Но ще ти кажа едно — всички го чакате този Аспасия, сякаш е второто явление Христово. Е, аз пък бих желал да науча колкото се може повече за него и намеренията му, преди да се е размразил напълно или каквото там прави.
— И аз също — потвърди Лиза Дънкан. Тя вдигна ръка, за да предвари гневния изблик на Кели. — Хайде, стига сме се спречквали. Професоре, какво друго видяхте там?
Нейбингър направи болезнена гримаса.
— Загиващи хора. Кораби, които отплават в морето, в търсене на спасение от катастрофата — той млъкна, внезапно спомнил си още нещо. — Имаше и други кораби. Космически. Седем на брой. Не като скакалците, по-големи. Отлетяха точно преди да се появи корабът-майка.
— Накъде отлетяха? — попита Търкот.
— Право нагоре.
— С тях са избягали бунтовниците — заключи Дънкан.
— Да, така е… навярно — съгласи се Нейбингър.
— Значи все пак са се измъкнали! — Търкот чукна с пръст по картата на Китай. — Бас държа, че са отишли там. И ако Аспасия и поддръжниците му се пробуждат, какво пречи това да правят и бунтовниците? — той огледа присъстващите и добави: — Май единственият начин да узнаем истината е да отидем в Китай и разгледаме сами онези надписи в гробницата. И да потърсим стража — ако там има такъв. Мисля, че ако споменатият участък от стената наистина е дело на бунтовниците, трябва да го узнаем час по-скоро — още преди появата на Аспасия.
— Не е толкова лесно да се отиде там — отбеляза Дънкан. — От няколко години в Китай има размирици. Доколкото знам, Тайван полага сериозни усилия за дестабилизиране на режима в Пекин. На всичко отгоре китайските представители в ООН изразиха протест срещу дейността на КИСПП. Мисля, че властите в Китай просто не са били подготвени за ситуацията с пришълците и сега поемат единствения курс, към който са прибягвали всички китайски ръководители, когато външнополитическата обстановка не им е изнасяла — затварят се в себе си. Това означава строг граничен контрол, информационно затъмнение и прекъсване на връзките с външния свят… От друга страна, едва ли можем да разчитаме на някаква сериозна подкрепа от страна на Комитета.
Търкот положи внимателно ръка на рамото й.
— Сега ти си най-старшата тук. Не бива да забравяш, че освен за Комитета, работиш и за правителството на САЩ. Тъй че, няма какво да чакаме подкрепата на КИСПП. Предлагам да действаме самостоятелно.
— Е, и без това вече съм го решила — рече Дънкан.
13.
Вторият страж-компютър представляваше златиста пирамида, висока шест метра. Намираше се на четиристотин метра под повърхността на Марс, в пещера, издълбана в твърда скала. Изходът на пещерата бе зазидан преди пет хиляди години и единствената връзка с онова, което ставаше горе, бяха разположените на повърхността датчици.
През последните няколко часа Вторият страж бе задействал програма за проверка на всички системи, които бяха под негов контрол. Най-важният проблем беше енергетичният запас. Студеноядреният реактор подаваше едва четиринадесет процента от първоначалната си мощност, което бе крайно недостатъчно и налагаше да бъдат преустановени голям брой важни програми.
За щастие Създателите бяха предвидили подобна възможност. Вторият страж пренасочи по-голямата част от тези четиринадесет процента към повърхността, където съществуваха алтернативни възможности за добиване на енергия.
В центъра за управление на Лабораторията за реактивни проучвания бе поставен голям червен цифров часовник, на който се изписваше времето до момента, когато „Викинг“ щеше да приключи с маневрата за смяна на орбитата и да се озове над Сидонийския регион. Оставаха по-малко от три часа до този момент.
Междувременно хората на Кинсейд бяха направили онова, което първоначално смятаха за невъзможно — да разгънат мачтата на „Наблюдател“ с прикачения на далечния й край видеостереоскоп и да я ориентират към Марс — макар и не постоянно, а само в дванадесет процента от времето, тъй като станцията продължаваше да се върти около оста си. Все пак този процент постепенно нарастваше благодарение на усилията на инженерите да стабилизират полета на „Наблюдател“ и същевременно да синхронизират работата на видеостереоскопа с въртенето на модула. С известен късмет и още малко време инженерите се надяваха да постигнат пълноценно наблюдение с видеостереоскопичния прибор към повърхността на Червената планета.
Един от големите стенни екрани в предната част на залата показваше бавно местещо се изображение от видеостереоскопа — виждаше се Лицето, наблюдавано под доста остър ъгъл, и разположената в
