— Това наше време ли е, или марсианско? — попита Търкот.
— Пет минути наше време — обясни Уилър. — От Марс до Земята сигналът пътува точно две минути и половина. Пет минути за нас са две минути и половина за „Викинг“ и още толкова до тук.
>ЛРП: ТРИ МИНУТИ ДО ПОЗИЦИЯТА. ПРОВЕРКА НА ВИДЕОСИСТЕМАТА.
>ОЦ: ВСИЧКИ СТАНЦИИ В ГОТОВНОСТ ЗА ПРИЕМАНЕ НА СИГНАЛ.
>ЛРП: ИЗПРАЩАМ ВИДЕОИЗОБРАЖЕНИЕ.
>ВИКИНГ: СИГНАЛЪТ ДОСТАТЪЧНО СИЛЕН. ВИДЕОИЗОБРАЖЕНИЕТО В НОРМА.
— Чудех се, защо от НАСА досега не са искали да бъде огледан Сидонийският регион? — каза Търкот. — След като не е никак трудно да се преориентира станцията.
— Не е съвсем така — възрази Дънкан. — На „Викинг“ горивото е ограничено. В момента почти привършва. Това е последната му маневра, оттук нататък ще остане до края на тази орбита.
>ВИКИНГ: УСТАНОВЕНА ОРБИТА СПОРЕД ПРЕДВАРИТЕЛНО ЗАДАДЕНИТЕ КООРДИНАТИ.
Последва кратка пауза.
>ВИКИНГ: ВСИЧКИ СИСТЕМИ РАБОТЯТ НОРМАЛНО. ПРЕДАВАМ ВИДЕОИЗОБРАЖЕНИЕ.
Екранът се изчисти и после неочаквано на него се показа Лицето от Сидонийския регион, два пъти по- голямо, отколкото на снимките, които бе изпратил „Наблюдател“.
— Божичко! — не се сдържа Търкот. — Как са могли да го помислят за естествено образувание?
— Погледнете ушите — посочи Нейбингър. — Издължени са също като на каменните фигури от Великденския остров!
— Е, поне вече знаем как изглеждат — промърмори Дънкан.
— А това там е Крепостта — обясняваше Нейбингър.
— Какво ли има в средата на слънчевите колектори? — попита Лиза Дънкан.
— Не мога да видя добре — призна Търкот.
>ВИКИНГ: УВЕЛИЧИ ИЗОБРАЖЕНИЕТО.
Картината започна да се уголемява и изведнъж, точно в центъра на слънчевите колектори, блесна ярка светлина. В началото им се стори, че светлината се носи право към тях, но после всички осъзнаха, че камерата дава по-близък план.
Светлината постепенно изпълни екрана и не след дълго се виждаха само статични трептения.
>ЛПР: ВРЪЗКАТА Е ПРЕКЪСНАТА.
>ЛПР: ВРЪЗКАТА Е ПРЕКЪСНАТА.
>ЛПР: ОПИТ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ВРЪЗКАТА.
>ЛПР: ВРЪЗКАТА Е ПРЕКЪСНАТА.
>ЛПР: ОПИТ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ВРЪЗКАТА.
>ЛПР: ОПИТ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ВРЪЗКАТА.
>ЛПР: НЕВЪЗМОЖНОСТ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ВРЪЗКАТА. КОНТАКТЪТ С ВИКИНГ ИЗГУБЕН.
— Изгубихме го — повтори Търкот.
— На открито ли го предаваха? — обърна се Дънкан към Уилър.
— Не, госпожо, медиите го получават с петминутно закъснение.
— Е, какво стана според вас? — попита Търкот, но никой не бързаше с отговора.
Върнаха се обратно в предния сектор и само Нейбингър се задържа при един от свободните компютри. Когато дойде след няколко минути, разполагаше със свежа информация.
— Чинг Хо е китайски генерал. През 656 г. преди Христа императорът го назначил да предвожда експедиция към Средния изток. Експедицията достигнала Арабско море8 и Персийския залив, но по необясними причини била прекратена и Китай изгубил интерес към подобни проучвания за дълго време.
— Значи Чинг Хо е откарал рубинената сфера в Голямата цепнатина, а сетне се е прибрал обратно — заключи Търкот.
— Нещо такова.
— Питам се, с каква цел? — заговори Дънкан. — Та това е било няколко хиляди години след разгрома на аирлианските бунтовници. Какво е станало през 656 г., за да се решат китайците на подобна експедиция?
— Вероятно ще узнаем отговора в гробницата — успокои я Търкот. — И той ще е още по-интересен след онова, което току-що се случи с „Викинг“.
Специалистите от Лабораторията за реактивни проучвания също бяха концентрирали всичките си усилия, за да узнаят нещо повече за съдбата на „Викинг“. Лари Кинсейд бе от онези, които вече знаеха отговора: „Викинг“ не съществуваше. По какъв начин и защо бяха въпроси с второстепенно значение, на които тепърва щяха да се търсят отговори. По-важното сега бе как да постъпят със записа от инцидента, който все още не беше станал публично достояние, а телевизионните компании очакваха с нетърпение първите снимки от Сидонийския регион. Бяха спечелили малка отсрочка с обяснението, че трябвало да изчакат още една обиколка на автоматичната станция около планетата, преди да получат видеоматериалите, но това бе временно решение. Кинсейд изчака духовете в залата да се успокоят, сетне стана и се приближи към развълнуваните си колеги.
— Господа, „Викинг II“ вече не съществува — обяви той на висок глас. — Няма никакво значение дали е бил унищожен, или е получил сериозна повреда — и в двата случая за нас той е недостижим, тъй като не разполагаме с телеметрични данни. Лошата новина е, че няколко от проследяващите уреди на Земята и в орбита — включително и от борда на „Наблюдател“ — са регистрирали ярко светлинно изригване в центъра на черния квадрат, затворен между слънчевите колектори на Сидония, точно когато отгоре е преминавал „Викинг“.
— Какво според вас е било това? — попита един от присъстващите.
— Не зная — сви рамене Кинсейд. — Само мога да предполагам, че е някакъв вид лъчение с голяма разрушителна сила. Ключовият въпрос е дали се отнася за случайно, или за преднамерено действие.
— Какво? — подскочиха околните.
— Ами да — може да е електромагнитен импулс от колекторите, по тъжно стечение на обстоятелствата съвпаднал с преминаването на „Викинг“ или…
— Или? — обади се един нов, непознат глас, който накара Кинсейд да се обърне. Мъжът зад него имаше побеляла коса, а лицето му бе скрито зад големи тъмни очила, въпреки че помещението нямаше дори прозорци, а осветлението не бе никак ярко. Беше облечен с черни панталони и риза, без вратовръзка, а съдейки по цвета на пропуска, който бе прикачил на джобчето си, можеше да влиза безпрепятствено навсякъде.
— Или да не е съвпадение — продължи Кинсейд, като подбираше думите си внимателно, — а напълно целенасочен акт.
След думите му в стаята отново се възцари суматоха.
— Чакайте малко — вдигна ръце Кинсейд. — Хайде да не прибързваме с изводите. Наистина, напълно възможно е да става въпрос за съвпадение. Но и да не е… и да не е — повтори той, — не бива да забравяме, че съобщението, което получихме, беше от компютър, а не от Аспасия. И в него се казваше, че Аспасия ще се пробуди — не че се е пробудил. Така. Сега — каква е ролята на един страж компютър? Ясно — да охранява. Вероятно разполага с някакъв вид защитна система, която се е задействала автоматично при появата на „Викинг“ точно отгоре. В този смисъл по̀ бих нарекъл случилото се
