преднамерен или враждебен акт и ще защитавам точно тази позиция пред президента. За това предлагам за пред медиите да запазим легендата, че вероятно има повреда в някоя от системите, което в известна степен е самата истина. Ще кажем също, че причината за това е преместването на „Викинг“ на нова орбита.
— Разяснете им освен това — добави непознатият, — че повредата е много тежка и нима почти никаква надежда да бъде възстановена връзката с „Викинг“. — Той се наведе доверително към Кинсейд. — Всъщност, има ли нещо, което можете да направите?
— Все още разполагаме с „Марсиански наблюдател“ — напомни му неохотно Кинсейд.
— Аз пък мислех, че нямате контрол над „Наблюдател“.
— Работим по въпроса — увери го Кинсейд. — Просто разчитахме, че „Викинг“ ще ни даде по-добро изображение.
— Още колко време е нужно на „Наблюдател“, за да установи стабилна орбита?
— Поне няколко дни — призна Кинсейд. Пое дъх да добави нещо, но непознатият се завъртя рязко и напусна с решителна крачка залата. — Е, това е всичко, господа — обяви Кинсейд.
Докато другите се изнизваха през вратата, той се отпусна уморено в едно кресло. Имаше чувството, че непознатият ще го чака отвън, за да получи допълнителна информация, а в момента не му беше до поверителни разговори. Стана му неприятно, че е принуден да мами хора, с които бе работил от дълги години. Ето защо продължи да си седи, завладян от мрачни и песимистични размишления.
15.
Напредваха бавно, но Че Лу не можеше да вини Ки, задето действа толкова предпазливо. Никой от тях не беше забравил гледката на разсеченото на две, окървавено тяло на нещастния Тай. Бяха избрали левия ръкав, защото според Че Лу десният се спускаше надолу към недрата на планината. Че Лу би поела натам, ако търсеше гробовете на императора и императрицата, но сега трябваше да намерят другия изход — ако имаше такъв. Около четиристотин метра тунелът бе съвсем хоризонтален, после започна да се издига постепенно и да извива надясно. Че Лу имаше усещането, че следват външния контур на планината- гробница, но по-важното беше, че се изкачват. Не се натъкнаха на повече убийствени протуберанси, нито на говорещи холографски изображения на пришълци.
Изведнъж Ки спря и Че Лу сепнато се откъсна от мислите си.
— Какво има?
— Трябва да си почина малко — оплака се той. Имаше изплашен вид, а като огледа лицата на другите, откри, че страхът бе оставил и там своя отпечатък.
— Добре — обяви тя. — Аз ще водя.
— Думата „арктичен“ произхожда от гръцкото арктос, което означава мечка, но става въпрос за северното съзвездие Голямата мечка. — Старецът млъкна, за да си поеме дъх от кислородната маска, която притискаше със сбръчканата си ръка към лицето.
Майор Куин наблюдаваше безстрастно човека срещу себе си, за когото знаеше всичко или почти всичко от секретните документи в Куба и от съвместната им работа в „Меджик-12“.
Фон Сеект беше роден в Югозападна Германия през 1918 г. Израснал бе в смутните години след Първата световна война, след което бе следвал физика в Мюнхенския университет. Малко след началото на Втората световна война бе приел да работи в елитно изследователско звено на СС, където разработвали всякакви високоефективни методи за изтребване на хора.
Куин знаеше, че фон Сеект е работил в ракетната база в Пеенемюнде до момента, когато го изпратили на тайна операция в Египет — целта била откриването на аирлианското атомно устройство, заровено под Голямата пирамида. За нещастие на фон Сеект, но за късмет на съюзниците, той попаднал в плен на случаен британски патрул. След това ученият и неговата странна метална кутия били прехвърлени в Щатите, където вече била стартирана секретна програма за използване опита на нацистки учени, под названието операция „Кламер“. Операцията естествено била в противоречие с американските закони, но това ни най- малко не обезпокоило създателите й. Именно по този начин в страната, за период от няколко години, били прехвърлени известни нацистки ракетни инженери, както и експерти по биологическа и химическа война, включително такива, които работили в концентрационни лагери, използвайки хора като опитни зайчета, и били издирвани от военния трибунал за престъпления срещу човечеството.
Фон Сеект, един от първите немци, попаднали в полезрението на американските тайни служби, бе участвал в Манхатънския проект, а по-късно, след създаването на първата американска атомна бомба, бе станал член на „Меджик-12“.
Куин знаеше, че фон Сеект трябва да е във Вашингтон, където течеше процесът срещу оцелелите членове на „Меджик-12“, но през последните седмици здравето му се беше влошило катастрофално и се наложи да бъде настанен за лечение в болницата на авиобазата Нелис. В полза на стареца говореше и фактът, че тъкмо той бе помогнал на Лиза Дънкан в разследването срещу генерал Гулик и доверените му хора.
Причината, накарала Куин да дойде в болницата, бе фактът, че част от скакалците са били открити в една ледена кухина дълбоко под повърхността на Антарктида и че фон Сеект е бил член на експедицията до това място. След първия въпрос обаче фон Сеект се почувства задължен да обясни произхода на названието и се наложи да изчака търпеливо, докато старецът поднесе по-полезна информация.
Фон Сеект отмести встрани кислородната маска.
— Та както казах, районът около Северния полюс носи названието „арктически“. Когато се добави представката „ант“, което отговаря на „противоположен“, се получава името Антарктика, в смисъл на „противоположно на Арктика“, или буквално „противоположно на мечката“. — Фон Сеект затвори очи и се замисли. — Доста време и усилия положих в изучаването на този въпрос. Та нали отивахме там, за да търсим скакалците. Изолирана, безлюдна земя, далеч от човешката цивилизация. Изгубихме осем години, докато открием точното място, макар да разполагахме с предварителна информация от аирлианските надписи. През това време построихме осем бази и още една — девета, дълбоко законспирирана под кодовото название „Скорпион“, която бе разположена върху самото находище. През 1956 г., след близо четири месеца борба с дебелата ледена покривка, най-сетне инженерната група успя да достигне до кухината, заровена на три километра дълбочина. Вътре се натъкнаха на останалите седем скакалци. — Фон Сеект се намести немощно в леглото. — След като изтеглихме скакалците, „Меджик“ нареди да затворят базата и цялата операция бе засекретена на най-високо ниво. Мисля, че друга операция в Антарктида не е имало.
Куин поклати глава.
— Някой се спотайва там и сега. Единственият ключ, до който успях да се добера, е думата СТААР с две „А“.
— СТААР? — подскочи фон Сеект и добави нещо на немски.
— Какво значи това?
— Докато работех в „Меджик“, неведнъж съм чувал различни потайни слухове за някаква друга организация. Тя също се казваше СТААР.
— С какво се е занимавала?
— Не зная. В „Меджик“ бяхме наясно, че някой ни държи под постоянно наблюдение.
— Ако е така, защо СТААР не се е намесила, когато Стражът е взел под контрол генерал Гулик?
— Не мога да отговоря по една причина. Не зная със сигурност дали СТААР действително съществува.
Куин се надигна развълнувано.
— И нищо не им пречи да използват базата „Скорпион“, така ли?
— Така изглежда — съгласи се ученият. — Хубаво местенце за някой, който иска да е далеч от любопитните погледи. По-добро дори от Зона 51.
— Кой би могъл да знае нещо повече за СТААР?
Фон Сеект повдигна хилавите си рамене.
— Нямам понятие. Нали ти казах, макар да поддържахме пряк контакт с няколко разузнавателни
