изведнъж очите му се разшириха.
СТРОГО СЕКРЕТНО: ГРИФ СТ-8.
ДО: КОМ-ДИР 1ДСО / СЪОБЩ.1
ОТ: НАЦИОНАЛНОТО КОМАНДВАНЕ ЧРЕЗ ЦРУ
ОТНОСНО: ТРЕВОГА /ТАНГО СИЕРА / КОД СТ-8
ЗАЯВКА: ЕДИН МС-130
НАПРАВЛЕНИЕ: АВИОБАЗА ОСАН
ВРЕМЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ: НЕЗАБАВНО
КРАЕН КОНТАКТ: КОДОВО НАЗВАНИЕ ЗАНДРА, ЦРУ
КРАЙ
СТРОГО СЕКРЕТНО: ГРИФ СТ-8.
Дежурният офицер сграбчи телефона и набра номера на командира.
— Това е Циан Лин — Нейбингър чукна с пръст върху сателитната снимка, на която се виждаше голяма планина. На таблото до нея бе поставено и термално изображение на района. Останалите кимнаха мълчаливо. Бяха кацнали в Осан преди по-малко от десет минути и майорът, който ги очакваше на пистата, незабавно ги ескортира до този празен хангар, пред вратите на който имаше удвоен патрул.
— Доста голям район — подметна Търкот, който разглеждаше картата с присвити очи. — Как ще открием Че Лу?
Всички се обърнаха при шума от отваряща се врата.
— Виж ти, кой идва насам — промърмори озадачено Търкот, загледан в стройната, мургава жена.
— Капитан Търкот, доктор Дънкан, вече се познаваме — произнесе жената. — Професор Нейбингър, името ми е Зандра.
Нейбингър вдигна учудено вежди.
— Гъркиня ли сте?
— Това е само кодово название — тя махна с ръка към монитора. — Вярвам, уверихте се, че разполагаме с цялата информация за Циан Лин, включително и с електронни карти на района.
— Какъв е планът? — попита Търкот.
— Излитате от тук. Аз ще бъда вашият командир на ПОБ.
— Гъркиня или не, ще трябва да говорите на английски — завъртя недоволно глава Дънкан. — Какво е това командир на ПОБ?
— ПОБ е съкращение за предна оперативна база — обясни Търкот. — В Специалните части това е щабът за оперативен контрол на дислоцираните войскови подразделения. — Той посочи двамата си приятели. — Това сме ние, нали?
Зандра поклати глава.
— О, не, капитане. Ще ви придружава отряд за специално предназначение от любимите ви барети.
— Отряд за специално предназначение? — попита Дънкан.
— Да, който включва шест човека, всеки специалист в своята област: оръжия, подривна дейност, спешна медицинска помощ и свръзка — по един човек, плюс командир и експерт по разузнаване.
— И аз ще дойда — тупна се по гърдите Нейбингър.
Зандра отново поклати глава.
— Капитан Търкот ще може да предава директно всичко, което открие в Циан Лин, а също и да установи двустранна връзка за разговор с професор Че Лу. Вие сте твърде ценен, за да…
— Или идвам, или няма да чуете и думичка за помощ от мен.
Зандра го погледна учудено.
— Заради гробницата е, нали? Не можете да пропуснете тази възможност? Е, добре. Разбирам ви. Можете да отидете.
— Аз пък ще остана тук с вас — рече Дънкан и застана до Зандра.
— Къде са хората? — попита нетърпеливо Търкот.
— Чакат ви в съседната стая. От няколко часа обсъждат плана. Не знаят действителната цел, само къде отиват и че трябва да ви върнат обратно живи и невредими.
— Как ще стигнем до там? — попита Търкот.
— Поискахме от Окинава да ни заделят един МС-130. Мисля, че скоро ще бъде тук. Това е най-бързият и най-безопасният начин.
Търкот потупа Нейбингър по рамото.
— Някога да си скачал с парашут?
— Я спри за малко! — подскочи уплашено ученият. — С парашут?
За първи път в очите на Зандра блесна весела искрица.
— Ако искате да видите гробницата, ще трябва да скачате. Не се безпокойте, при височина от сто и петдесет метра все едно, че слизаш направо от рампата на самолета. Парашутът е с автоматично отваряне.
— Значи нямаме много време — заяви Търкот. — Предполагам, че излитаме още тази вечер?
— Разбира се. Хората от отряда вече са разработили подробен план за действие. Те ще ви инструктират накратко. Отивате, срещате се с Че Лу, ако я откриете, и се прибирате незабавно. Намерите ли аирлиански артефакти — вземате ги. Имаме сведения, че професорката е била затворена заедно с нейните студенти вътре в подземната галерия. Пред гробницата има войници. Тъй че, както се казва, ще ударите с един куршум два заека.
— Спрете! — нареди Че Лу, макар че студентите следяха всяко нейно движение и вече бяха замръзнали неподвижно.
— Загасете светлината — обърна се тя към Ки.
Изведнъж ги обгърна мрак. Че Лу премигна и напрегна очи.
— Ето там — посочи тя. В дъното на тунела се виждаше съвсем слабо сияние. — Да вървим.
Ки отново включи фенерчето, Че Лу протегна напред бамбуковата пръчка и процесията тръгна. Когато приближиха още малко, вече можеха да видят, че светлината иде от тънък лъч, който пресичаше тунела косо от левия горен край към десния долен. Че Лу първа го доближи предпазливо и изведнъж въздъхна успокоено. Лъчът сияеше с неподправена слънчева топлина, прониквайки през един малък отвор в тавана. Тя надникна през отвора, колкото да се увери, че е дълъг и прекалено тесен, за да определи на какво разстояние е повърхността. Все пак я завладя надежда, че по-нататък може да има и по-широки отвори, през някой от които да изпълзят.
— Съвсем като в Голямата египетска пирамида — произнесе замислено тя. — И там са прокарани множество тесни канали, от които се виждат строго определени небесни съзвездия. — Тя посочи с пръст долния отвор. — Императорската гробница вероятно е в тази посока.
— Щом прилича на пирамидата, там има ли втора врата, от която да се излезе? — попита Ки, най- прагматичният от всички.
— Не — призна Че Лу. — Има само един вход и той е бил разрушен, за да не могат да влизат крадците. — Тя се отпусна на пръстения под. — Да починем преди тръгване.
— Защо просто не попитаме тази Олейса? — предложи Кели Рейнолдс.
— Не мисля, че ще пожелае да разговаря с нас — отвърна Куин. — Но може би си заслужава да опитаме.
Двамата излязоха от Куба и взеха асансьора за Първи хангар. Масивните врати се плъзнаха встрани и те се озоваха в грамадно помещение, изсечено във вътрешността на скалистата планина, на площ от километър и двеста метра. Три от стените, подът и таванът също бяха от скала, докато четвъртата представляваше сложна система от замаскирани плъзгащи се врати, от които се излизаше на летищната площадка.
Куин и Кели заобиколиха единствения скакалец, който се помещаваше в хангара, спряха при една
