Зона 51: Отговорът

метра под него. Бяха обхванали гробницата като в обръч и бавно го затваряха.

— Ей, хора, да побързаме — обърна се той към шахтата. — Взривът трябва да се е чул надалече.

След него излезе Хоуис, спусна въже и подкани другите да се изкатерят. Харкър остана последен, за да помага на китайските студенти. Когато всички се събраха на стръмния склон, Търкот посочи на Харкър светлините.

— Посрещачите вече идват.

— Исусе, че това е цял батальон! — възкликна Харкър, оценил в миг ситуацията. После огледа небето. — Добре поне, че нямат вертолети. Инак досега да са ни турнали похлупака. — Той погледна загрижено Търкот. — Няма да можем да се движим достатъчно бързо, заради старата госпожа. А този път са много повече от нас.

— Да имаш други идеи? — попита Търкот.

— Само една. Задачата ми беше да ви доставя обратно живи и невредими — теб и професора. За китайци и руснаци не е ставало дума.

— Ах, съвършено вярно — произнесе Костанов, който стоеше зад тях. — В края на краищата, войникът трябва да изпълнява стриктно заповедите.

— Всички сме в кюпа — заяви решително Търкот. — Готови ли сте? — обърна се той към останалите.

— Напълно — отвърна вместо другите професорката, подпряла се на бамбуковия си бастун. — И не се безпокойте за мен. Зная какво се иска. Няма да ви забавя.

— Аз ще прикривам отзад — предложи услугите си Костанов.

— Хайде тогава — Търкот махна на останалите да тръгват. Беше доста трудно да се придвижват по стръмния склон, следвани от противник, който ги превъзхождаше многократно.

Изведнъж дочу шум от търкалящи се камъчета и насочи автомата си в мрака, от който изплуваха пет фигури. Лъчът на лазерния мерник вече танцуваше по телата им, когато зад гърба му се разнесе гласът на Че Лу:

— Не стреляйте! Те са мои приятели. — Тя добави още нещо на китайски, заобиколи Търкот и приближи непознатите.

— Ло Фа!

— Нали ти казах, че не бива да се бъркаш в неща, които не са лъжица за устата ти? — обади се отсреща Ло Фа. Гледаше зад тях, към приближаващите се светлини. — Викам им на моите, че старицата този път е загазила, ама… така е, който не ме слуша. Ако искате да отървете задниците, следвайте ме.

— Накъде? — попита Търкот.

Ло Фа посочи върха на хълма.

— Прехвърляме се отгоре и се спускаме по западната стена.

Търкот поклати глава.

— Ние трябва да продължим на север.

— На север има цяла армия — осведоми го захилено Ло Фа. — Дойдохме от запад и знаем едно местенце, през което все още се минава.

— Не. Ще продължим на север — поклати глава Търкот. Нямаха време за губене, не само, че наближаваше часът за изтегляне, но и Аспасия скоро щеше да кацне на Земята.

— Ами както желаете — сви рамене Ло Фа. — Тъкмо ще ми е по-лесно без вас.

Че Лу се пресегна и сграбчи Търкот за ръката.

— Отнесете истината на света — произнесе умолително тя. — Аз ще я разкажа пред моя народ. А и толкова много неща долу останаха неразкрити — добави тя към Нейбингър.

— Успех — пожела им Търкот, но Ло Фа и хората му вече бяха потънали в мрака. Той се огледа. Кордонът от войници бе само на шестстотин метра. При досегашния темп на движение нямаше никакво съмнение, че ще им преградят пътя, преди да се измъкнат начисто.

— Харкър! — повика тихо той, без да спира.

— Аха? — офицерът вече беше зад него.

— Извикай Чейс с предавателя.

Когато свързочникът се изравни с него, Търкот спря.

— Приготви сателитния предавател. Искам да пратя предупреждение… — той млъкна. В нощния въздух отчетливо се чуваше бръмченето на вертолетни перки.

Внезапно групата им беше озарена от мощен прожектор, който ги заслепи през приборите за нощно виждане. Миг по-късно отекна зловещото металическо тракане от картечна стрелба. Търкот с един замах смъкна очилата, сграбчи Нейбингър и го прикри с тялото си. Последният откос премина на сантиметри от тях и прикова Чейс към склона на планината. Безжизненото тяло на свързочника се изтърколи надолу към напредващата пехотна линия. Търкот коленичи, вдигна автомата и откри огън по вертолета, а останалите последваха примера му.

Прожекторът угасна, а вертолетът се наклони рязко на една страна и бързо се отдалечи на безопасно разстояние.

— Докладвайте положението! — извика Търкот.

— Чейс и Брукс — мъртви. Предавателят е разбит — отговори Харкър.

— Имам един ранен — добави Костанов.

— Да тръгваме! — нареди Търкот.

— Не — спря го Костанов и допълзя до него. — Моят човек не може да се движи. Твърде много ще ви забавим. — Той посочи приближаващия се кордон. — Ние ще ги задържим. Ще заемем позиция тук, а вие продължавайте. — Костанов положи ръка на рамото на Търкот. — Вашата задача е по-важна от живота на един войник.

Търкот протегна ръка и стисна неговата. После бързо се извърна.

— Добре. Продължаваме — извика той на четиримата барети и професора.

Костанов допълзя обратно при хората си. Надвеси се над ранения, провери превръзката и я притегна, за да спре кървенето.

— Дмитрий, пусни им няколко реда — обърна се той към другия войник. — Нека свинете знаят, че ги чакаме.

Дмитрий разгъна приклада на автомата си, прицели се и изстреля дълъг откос право към кордона от китайски войници. Настъпи бъркотия, линията се разкъса и се извъртя в посоката, от която бе дошла стрелбата.

Скоро над главите им започнаха да свистят куршуми. Светлините на фенерчетата угаснаха и Костанов можеше да си представи, как китайците бавно се прокрадват към тях в тъмнината.

Той бръкна в паласката, извади всички резервни пълнители и ги подреди до себе си. От вътрешния си джоб измъкна смачкана синя барета, същата, която бе получил преди двадесет и пет години, когато завърши десантната школа. Много неща се бяха променили в страната му и в него от това време, но сега Костанов искаше китайците да узнаят кой е удържал позицията срещу тях.

Дмитрий кимна, докато Костанов си нагласяваше баретата.

— За матушка Русия — произнесе той.

— За майката Земя — поправи го Костанов, опря приклада в рамото си и откри огън.

Търкот чуваше ясно престрелката и това го накара да ускори крачка. Не биваше да погубват с лека ръка онова, заради което бяха жертвали живота си руснаците. Само след няколко минути стрелбата стана спорадична, после съвсем замря.

Търкот свери компаса. Бяха заобиколили гробницата и сега север беше надолу по склона. Търкот започна бързо да се спуска. До района за изтегляне оставаха само четири километра.

28.

Вече половин час Кели Рейнолдс се ровичкаше без особен резултат в компютърните разпечатки на посланията, изпращани на съвсем кратки интервали от стража под Великденския остров. Съобщенията