дълбочините.
Форстър не отговори, запазвайки, както се изискваше, пълно радиомълчание. Капитанът на „Пасадена“ знаеше какво трябва да прави.
Екипажът на „Пасадена“ действаше с добре отработена през многочасовите тренировки ефикасност. Стрелците заеха позиция по оръдейните станции, а мерачите вече държаха на прицел двете цели.
На „Сив вълк“ лейтенант Даунинг проследи светещите тела, които преминаха близо до тях и се издигнаха рязко нагоре. Бяха две на брой. Другите три продължаваха да кръжат около тях.
Веднага щом „фу“-тата подминаха дълбочината, на която се намираше „Сив вълк“, капитанът на „Пасадена“ даде заповед да бъдат изстреляни четири торпеда от типа М 48–2.
Придружени от пронизителното съскане на силно сгъстения въздух, четирите торпеда се втурнаха в преследване на целите си — по две на всеки от „изтребителите фу“. Докато се отдалечаваха от корпуса на подводницата, зад тях се развиваха кабелите на насочващите устройства, по които операторите можеха непрестанно да изменят курса. Всяко едно от торпедата тежеше 1250 килограма при дължина от три метра и диаметър осемдесет сантиметра. Бяха съоръжени с конвенционални бойни глави, притежаващи близо петстотин килограма силно разрушителен заряд.
— Започвам проследяването — докладва главният мерач. — Виждам целите ясно, торпедата са под непрекъснат контрол. Време до попадението — четиридесет и две секунди… — Мерачът внезапно млъкна и се ококори в екрана пред себе си. — Засякох насрещен огън!
— Насрещен огън с какво? — попита капитанът.
— Това са… нашите торпеда! — възкликна мерачът. — Обърнали са се обратно! — Пръстите му подскачаха върху клавиатурата, в напразни опити да си възвърне, изгубения контрол. — Двадесет секунди до попадението — обяви отчаяно той.
Очите на всички в контролната зала бяха втренчени в командира.
— Петнадесет секунди!
Капитанът се надвеси през рамото на мерача и погледна екрана.
— Дай отбой! Подай отбой! — извика той.
Мерачът вдигна едно малко червено капаче и натисна бутона под него. Последва едновременен взрив на четирите торпеда — на по-малко от двеста метра от подводницата, която ги бе изстреляла.
— Готови за подводен удар! — нареди капитанът, макар да си даваше сметка, че вече са закъснели и ще трябва да понесат последствията от експлозията на четири мощни заряда в непосредствена близост.
На „Спрингфилд“ капитан Форстър си бе поставил слушалките на прибора за пасивно хидрофонично следене. Оглушителният взрив го накара да ги дръпне рязко и в същия момент корпусът на подводницата се разтресе под ударите на взривните вълни. Форстър извика да му докладват за повреди и отново си сложи слушалките.
Първото, което чу, бе смразяващият звук от поддаващ на огромния натиск метал — стените на „Насадена“ не бяха издържали на удара и въздухът бързо напускаше вътрешността през откритите пробойни, за да бъде заместен от нахлуващата вода. Стори му се дори, че дочува писъците на жертвите, но последното по-скоро бе плод на въображението му.
Моряците на „Спрингфилд“ все още не знаеха за ужасяващата участ на техните колеги, но дори те бяха чули звука от пропукваща се обшивка, който под водата наподобяваше излитане на тапа от шампанско.
— Сър? Какво ще правим сега! — попита разтревожено заместникът му.
— Нищо — засега — отвърна Форстър, обърна се и изгледа един по един присъстващите. Струваше му се, че всеки момент ще повърне набързо погълнатата същата сутрин закуска при мисълта за онова, което бе сполетяло нещастниците от „Пасадена“. — Нищо няма да правим.
Експлозията се чу и на борда на „Сив вълк“, също и звуците, оповестили трагичната кончина на подводницата. Само половин минута по-късно засякоха и шума от триенето на бързо потъващия корпус, който се спускаше към океанските дълбини, придружен от затихващия пукот на обшивката, която продължаваше да се разпада под нарастващия отвън натиск.
30.
Търкот забави ход, за да позволи на Харкър и на Декемп да заемат позиция. Спускаха се в плитко дере, което заобикаляше северната основа на Циан Лин. Търкот предполагаше, че китайците ще поставят постове на двата края на дерето, но разчиташе по време на престрелката да се промъкнат покрай тях незабелязано. Единственото тактическо преимущество, с което разполагаха, бяха приборите за нощно виждане и стрелба. Китайците нямаха подобно снаряжение.
След още пет минути дерето се разшири и те достигнаха близкия край на гъсти тръстики, с които бе обрасъл целият южен склон. Търкот искаше да се приближат максимално близо до вражеската линия, преди Харкър да е открил огън. Накрая спряха в един особено гъст и почти непроходим участък.
Харкър и Декемп заеха позиция на петстотин метра от предните китайски части и на височина стотина метра над войниците, по които щяха да стрелят. Двамата залегнаха между назъбени скални отломъци и елови дънери, точно на билото, разделящо северния склон от низината, към която продължиха останалите.
Харкър оглеждаше околността през топлинния мерник, който вече бе монтирал на снайперовата пушка. Пушката и мерникът осигуряваха ефективна стрелба на дистанция до хиляда и двеста метра и Харкър не се съмняваше, че ще е в състояние да повали с един изстрел всеки противник, който се появи в тези граници. Малко по̀ на юг виждаше и групичката на Търкот, която вече доближаваше позицията на китайците на речния бряг.
Харкър преброи точно двадесет цели в района, към който се движеше групата. Прицели се във фигурата, която бе най-близко до тях, помисли за миг, провери дали има вятър, нанесе незначителни корекции заради разликата във височината и всичко това съвсем автоматично — благодарение на безкрайните, упорити тренировки.
Декемп бе заел прикритие на пет метра вляво от Харкър. Беше подпрял снайпера между два камъка и не откъсваше поглед от светещия циферблат на часовника. Оставаше само още една минута.
Високо зад гърбовете на двете барети, първите лъчи на слънцето вече огряваха върха на планината Циан Лин.
От другата страна на света, в Центъра за управление на космическите полети, разположен дълбоко в недрата на планината Чайене, операторите следяха две малки светещи точки върху големия екран. Двата „изтребителя фу“ бяха излезли над повърхността на океана и сега летяха право на запад, точно по посока на екватора.
Харкър натисна докрай спусъка и дулото на снайпера подскочи. Китайският войник, който се прокрадваше под прикритието на тъмнината, се претърколи назад и застина неподвижно. Без да отвлича вниманието си в странични мисли, Харкър премести мерника върху следващата цел. Вторият войник изглежда бе чул изстрела, но не знаеше какво да прави. Така и не стигна до някакво решение, защото Харкър го простреля право в гърдите и продължи да търси нови цели.
Само след секунди бе изстрелял и десетте куршума в пълнителя. Девет от тях бяха попаднали по предназначение. Той презареди с нов пълнител и реши да изчака няколко минути, за да даде възможност на противника да реагира.
— Какво, по дяволите, става? — обърна се стреснато Кели Рейнолдс към майор Куин. Току-що
