аирлианците бяха излъчили ново съобщение, този път на чист английски, при това с такава мощност, че можеше да се улови с обикновен приемник във всички части на света.
МОЛЯ
НЕ ПРЕЧЕТЕ НА
РАБОТАТА НА НАШИТЕ СОНДИ
ТЕ СЪБИРАТ ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ
ОТНОСНО ПРИСТИГАНЕТО НИ
АСПАСИЯ
Куин посочи големия екран в Куба.
— От Центъра за управление на космическите полети докладваха, че са засекли два „изтребителя фу“.
— Какво искат да кажат с това „не ни пречете“?
Куин се огледа, за да се увери, че никой не ги подслушва и продължи с поверителен тон:
— Флотата току-що е изгубила една подводница над мястото, където според предположенията се намира базата на „изтребителите фу“. В Пентагона направо са пощурели.
— Изгубили са подводница? — повтори уплашено Кели. — И го казваш така, сякаш са изпуснали нещо във водата? Какво всъщност е станало?
— Не зная подробностите. Засякох секретно съобщение до Пентагона, в което се казва само това, че под водата е имало кратко стълкновение, при което е пострадала една подводница.
— Исусе Христе! — възкликна смаяно Кели. — Някакви сведения от Китай?
— Нямам директна връзка, но от оскъдната информация, която получаваме, останах с впечатление, че има проблеми. Следя съобщенията, които си предават Зандра и центърът на СТААР в Антарктида.
— Ще успеят ли да се измъкнат?
— Вертолетите ще ги чакат точно в уговорения час.
Кели Рейнолдс поклати глава.
— Всичко ще оцапаме, нали? Най-великият шанс на човешката раса и ние просто ще хлътнем с двата крака.
Търкот можеше да следи незабелязано движението на китайските постове. Чуваше се рев на тежки верижни машини и отривисти команди. Но дори с очилата за нощно виждане бе трудно да се определи какво точно става — дали някой отстъпваше, или се готвеха за масивно настъпление. Със сигурност обаче бяха открили позицията на Харкър, защото нощта се озаряваше от светещите линии на трасиращите откоси. Стреляха с картечници, от танкове и бронирани машини.
— Кога ще се размърдаме? — прошепна Нейбингър.
— Всеки момент.
От височината Харкър пръв забеляза началото на преместването на цялата линия в негова посока. Той подсвирна тихичко на Декемп и в отговор дочу същото. След това положи снайпера на земята и се облегна уморено. Разполагаше с няколко минути за отдих, преди отново да се захване за кървавата си жътва.
Търкот дръпна Нейбингър за ръката, показвайки му, че е време да тръгнат. Хоуис и Преслер се надигнаха и ги последваха безшумно. Излязоха предпазливо от шубраците, в които се бяха скрили.
Търкот дочу няколко приглушени изстрела откъм мястото, където предполагаше, че се крият Харкър и Декемп. Огледа се бавно през прибора, като държеше оръжието си готово за стрелба. Вляво, на около седемдесет метра, бе разположен танк. Изглежда обаче нямаше никой между тях и позицията на танка. Четиримата се свлякоха по калния бряг на рекичката, очаквайки всеки миг да бъдат открити. Прецапаха плитката вода и се изкатериха по отсрещния бряг. Търкот си погледна часовника. До района за изтегляне оставаха не повече от хиляда и двеста метра. След двадесет минути вертолетите щяха да са там.
Най-близката група войници бе само на петстотин метри. Време беше да напускат позицията, скоро китайците щяха да ги подложат на кръстосан огън. Но Харкър се колебаеше. Не знаеше дали другите са успели да се измъкнат. Накрая реши да изстреля още няколко куршума. Избра първата цел, покоси я и бързо премести мерника върху втората. Останалите вече бяха залегнали. До него Декемп също водеше прицелен огън. След още два изстрела двамата като по команда вдигнаха пушките и пробягаха няколко метра назад, където се скриха зад една скална издатина. И тъкмо навреме, тъй като над главите им просвириха няколко трасиращи картечни откоса.
— Май е време да изчезваме — прошепна Харкър. Поеха право на север, като се стараеха да държат скалния издатък между себе си и напредващите китайци. Имаше само една посока, в която все още можеха да се движат безпрепятствено — към върха на Циан Лин.
Районът за изтегляне представляваше пресъхнало тресавище, заобиколено от високи дървета. Не срещнаха никого по протежение на последния километър преди да пристигнат на мястото.
Търкот непрестанно гледаше светещия циферблат. Десет минути. Бяха съвсем близо до границата на указания район и всички се ослушваха напрегнато. Не само за вражески войници, но най-вече за шум от ротори.
Осем минути преди определения час за изтегляне дочуха първия равномерен вибриращ звук. Твърде рано, помисли си разтревожено Търкот. Но може би са напред с плана.
Вертолетите приближаваха, но едва сега Търкот забеляза, че идват от юг. Нови попълнения за китайците?
Търкот се наведе над Нейбингър.
— Дойдат ли нашите, качвате се на първата машина. Аз ще се кача на втората. Така ни учеха в рейнджърската школа — наричат го „разпръсване на преносителите на важна информация“. По такъв начин дори само един от нас да се измъкне, сведенията ще достигнат целта. Има и други неща, които бих искал да узная, но сега ми кажи най-важното — как можем да спрем Аспасия?
Нейбингър кимна и бавно заговори.
31.
Черният масив на гробницата изникна точно според очакванията им. О’Калахан насочи вертолета по курс, който щеше да ги отведе на север от изкуствено създадената планина. Оставаха пет минути до срещата. Километрите се нижеха неусетно. Четири минути. О’Калахан забеляза няколко трасиращи откоса на югозапад.
Две минути. О’Калахан намали скоростта и започна да сканира повърхността отдясно, докато Спенсър преглеждаше лявата страна. И двамата търсеха инфрачервения маркер, който би трябвало да обозначава местонахождението на групата.
Застанал точно в центъра на пресъхналото тресавище Търкот включи инфрачервения маркер. Вече чуваше и други вертолети, които се приближаваха от изток. Все още бе под впечатлението на онова, което му бе разказал Нейбингър. Интересно, питаше се той, какво ли още е узнал професорът от компютъра?
О’Калахан пръв забеляза маркера. Чудесно. Среща като пред кино — при това на близо хиляда километра от стартовата площадка на „О’Бейниън“. Той описа кръг над района, предоставяйки на Пътнам възможността да се приземи пръв.
Пътнам намали рязко скоростта на своя „Блекхоук“ и започна да се снижава. Човекът, който ги очакваше долу, побърза да загаси маркера. Пътнам се приземи гладко, двама души дотичаха до отворената врата и се покатериха вътре.
Първият „Блекхоук“ започна бързо да набира височина.
