Търкот я поведе към кабината за свръзка, която му бе отделил лично капитанът. Беше пристигнал само преди половин час от своята антарктическа експедиция и веднага му съобщиха, че Лиза Дънкан лети насам и че връзката с групата кораби край Великденския остров е прекъсната, след като от АНС наредили изключването на САТКОМ.
Докато Търкот наливаше на двамата кафе, Лиза си свали якето и постави куфарчето на масата.
— Нещо ново от Великденския остров? — попита Търкот.
— „Морско око“ преодоля щита. Но след това изгубихме връзка с него. Наложи се от „Спрингфилд“ да прережат командния кабел.
— Положението на „Спрингфилд“?
— Лежи на дъното, непосредствено до щита. Три „фу“-та кръжат около него.
— И откъде се взеха?
— Казват, че пристигнали от Великденския остров. Изглежда стражът е разполагал с личен резерв.
— Личен резерв — повтори Търкот. — Лоша работа. Колко време може да издържи подводницата?
— Месец и повече.
— Чудя се какво ли става с Кели? Уверен съм, че е била в контакт със стража.
Дънкан пое чашката с кафе и отпи глътка. Беше я обгърнала плътно с пръсти, за да се стопли.
— Ами ако вече не е жива?
— Не зная, не ми се вярва. Според мен, тя е полезна за стража.
Дънкан поклати глава, но реши да смени темата.
— Получих доклада ти за базата „Скорпион“.
— Пратих всички твърди дискове на Куин в Зона 51. Току-виж хората му открили в тях нещо интересно. Ще трябва да почакаме, докато размразят телата от цилиндрите.
Лиза Дънкан държеше сноп от факсове, които бе получила по време на полета.
— Това е само част от списъка на местата в ИНТЕРЛИНК и Интернет, където стражът се е отбивал, преди да му отрежат достъпа.
— Нещо по-забележително?
— Какво ли не? Секретни програми за проучване на нови оръжейни системи. Изследователска информация. Разработване на нови самолети. Цялата база данни на НАСА, посветена на космическата програма. Архивите на Министерството на отбраната.
— Разузнаване — промърмори Търкот.
— Точно така.
— Но с каква цел? Искал е просто да събере информация или е имал конкретен план?
— Вероятно и двете — рече Дънкан. — След това е наминал към Интернет.
— И?
— От АНС все още се опитват да проследят всички места, които е посещавал. Най-тревожното е, че е пращал електронна поща.
— На кого?
— Още не знаем със сигурност. Нищо чудно адресите вече да са унищожени.
— И какво е имало в тези съобщения?
— Били са шифровани. Засега в АНС не се справят с кода. — Дънкан разлисти напечатаните страници. — Има и още нещо.
— Какво?
— Проведох доста странен разговор. — Дънкан му разказа накратко за обаждането на Харисън.
— Поиска ли информация за него?
— Помолих Куин да провери. Засега нищо.
— Значи каза, че стражът не бил открит в Джамилтепек, така ли?
— Куин обеща да провери и по тази линия, но всички сведения са били държани в Дълси.
— Как върви подготовката на совалката?
— От НАСА съобщиха, че готвят два кораба. Единият ще излети от Кейп Кенеди, а вторият — от военновъздушната база Ванденберг. „Колумбия“ ще се скачи с шестия „нокът“, а „Индевър“ ще доближи кораба-майка. Разговарях с Лари Кинсейд и той каза, че КИСПП е наложил строги мерки срещу изтичането на каквато и да било информация. Според него целият замисъл е крайно рискован, но досега не е чул нито една разумна причина да се избързва с подготовката.
— А какво смяташ за възможността да съществува втора рубинена сфера, както твърди този Харисън? Например, хора на КИСПП да са я открили, но да го пазят в тайна?
— Съмнявам се — поклати глава Дънкан. — Но не е изключено.
— Всъщност, защо изведнъж корабът-майка стана толкова важен? Какъв е този план, за който е споменал Харисън?
— Нямам представа — отвърна Дънкан. — Има още една новина от Зона 51.
— Каква?
— Още не зная. Току-що получих съобщението. Лари Кинсейд и майор Куин щели да пристигнат тук със скакалец. Очакват ги всеки момент.
— Но защо трябва да идват? — попита Търкот. — Не е ли по-лесно да разговаряме по видеофона?
— И това не зная. Куин говореше някак странно. По-добре да видим какво ще ни кажат.
— Хубаво. Да се поразходим, докато дойдат.
Излязоха на палубата и се приближиха до носа. От време на време вятърът вдигаше морски пръски и ги запращаше в лицата им. Беше се стъмнило, но самолетоносачът бе заобиколен от фосфоресциращото сияние на морските водорасли. Търкот почти долавяше стаената долу сила на двата мотора, които с лекота придвижваха маса от 100 000 тона със скорост от 65 километра в час.
— Разговарях с представители на КИСПП и с неколцина от съветниците в Белия дом, докато летях насам — заговори Дънкан. — Исках да съм наясно накъде вървят нещата. И да разбера нещо повече за изстрелването на совалките и за рубинената сфера.
— И какво? — подкани я Търкот. Вече имаше представа какво може да последва.
— Първите бяха като каменна стена. Все пак опипах почвата. Мисля, че все още не могат да се съвземат от унищожаването на аирлианския флот.
— Затова ли подготвят изстрелването на совалките?
Дънкан кимна.
— Не са се отказали. Нещо странно се готви там.
— Знаеш ли, няма да е зле, ако гледаме на КИСПП, както гледахме на „Меджик-12“.
— Но нали ни подкрепиха за атаката срещу аирлианците? — възпротиви се Лиза.
— Да, но пост фактум. Сега обаче пеят друга песен.
— Май ще се съглася с теб.
— А какви са настроенията в правителството?
— Разединени.
— Хубава работа.
— Такава е политиката, Майк. Прогресивистите набират сили с всеки изминат ден. Но изолационистите също не се предават.
— Значи сме сами? — попита Търкот.
— Е, все още мога да намеря помощ, ако ни потрябва. Исках също да ти кажа, че ще ми е нужна твоята подкрепа за онова, което ни предстои.
— Друг не ти остана — засмя се тъжно Търкот. Той се загледа в тъмната океанска повърхност и изведнъж посочи с ръка. — Я виж там!
Дънкан се озърна. Нещо белезникаво се местеше на фона на фосфоресциращото сияние.
— Делфини — обясни Търкот. — Играят си.
Но вниманието на Дънкан бе привлечено от друго. Търкот проследи погледа й към хоризонта. Сребърен диск се приближаваше с шеметна скорост, летейки съвсем ниско над океана.
— Време е да вървим — рече тя.
— Ти върви, Лиза, аз ще остана. Искам да обмисля нещата.
— Майк…
