Зона 51: Мисията

Той опря пръст на устните си.

— Дай ми няколко минути да помисля. После ще дойда при теб, за да чуя какво става. Съгласна ли си?

— Добре.

Търкот остана при парапета, усещайки по лицето си хладния морски вятър. Неусетно се върна към детството и скалистите хълмове на Мейн. В онези години доста рядко се случваше семейството му да намери няколко свободни дни за излет в планината. Тогава мечтаеше да види океана, привличаше го безбрежната шир.

Той се отърси от спомените си и се върна на „Стенис“. Пое обратно, слезе по коридора и се озова в стаята, където вече го очакваха Дънкан, майор Куин и Лари Кинсейд. Имаше и четвърти човек — непознат мъж с впечатляваща външност. Беше висок почти два метра и широкоплещест колкото вратата, през която бе влязъл Търкот. Гъста черна брада с редки сиви кичури, скриваше долната част на обветреното му, червендалесто лице. Мъжът имаше изморен вид, очите му бяха зачервени, с големи торбички отдолу.

— Господин Яков — произнесе Дънкан, — това е капитан Майк Търкот.

— Само Яков, без излишни формалности — произнесе мъжът с дълбок, басов глас и силен акцент. Ръката на Търкот буквално се изгуби в масивната му десница. — Да имате нещо за пиене?

Дънкан посегна към каната с вода на масичката.

— От това ръждясват червата — спря я Яков.

— Съжалявам — намеси се Търкот. — Във флотата е забранено.

— Аах! — въздъхна Яков. — Що за флота е това, без алкохол?

— Яков е от Четвърти отдел — обясни Дънкан, докато заемаха местата си. Търкот знаеше, че Четвърти отдел се е занимавал в Русия с разследване на НЛО.

— Не ни ли подслушват? — прекъсна я Яков.

— Не, всичко е наред — успокои го Дънкан.

— Нямах предвид тази стая. Говоря за хората. Може да ви се сторя малко параноичен, но ще ме разберете, като ви кажа, че Четвърти отдел беше унищожен.

— Защо смятате, че е бил унищожен? — попита Търкот.

— Не мога да се свържа с никого. Обадих се в Москва. От базата са пропуснали вече два радиодоклада. Свързах се с КГБ и тогава моят сателитен телефон подаде предупреждение, че се опитват да ме засекат. Незабавно прекъснах връзката. От тогава се озъртам.

— Може да са пропуснали радиодокладите, но какво ви кара да смятате, че отделът е унищожен? — попита Търкот.

— След като Яков ми разказа всичко това — намеси се майор Куин, — накарах да ми пратят сателитни снимки на района. Вярно е — базата е била унищожена.

— И кой го е направил?

— Добър въпрос — кимна Яков. — Само дето не зная отговора.

— Съмнявам се — произнесе Търкот и си спечели навъсен поглед от руснака.

— Защо отидохте в Зона 51? — попита Дънкан.

— Ние от Четвърти отдел не вярвахме на никого — особено на онези от КГБ. След като се случи това с отдела, списъкът на хората, на които можех да се доверя, намаля драстично. Доктор Дънкан, с вас вече сме разговаряли. А вие, капитан Търкот… научих, че сте познавали полковник Костанов?

— Да.

Яков впи черните си очи в лицето на Търкот.

— Казаха ми, че загинал като герой в Китай.

— Полковник Костанов беше изключително храбър мъж.

— Уверен съм, че имате причини да го казвате. Вие сте човекът, който се разправи с аирлианския флот. Това беше смела постъпка. И освен това сте от — как беше на английски — зелените кепета?

— Зелените барети — поправи го Търкот, макар да бе сигурен, че Яков знае точната дума.

— Да, точно така. Гледал съм филма с Джон Уейн. Много впечатляващо. Освен когато скочи от самолета без парашут. Холивудски номера. И откога полковниците участват в престрелки? Всички полковници, които аз познавам, си седят в топлите кабинети. Далече в тила.

— Полковник Костанов не беше от тях.

— Не, не беше — съгласи се Яков. — Той беше мой приятел — добави мрачно руснакът. — Благодаря ви, приятелю, за добрите думи.

— Да се върнем към Четвърти отдел — намеси се Дънкан. — Та какво е станало с вашата база?

— Ах, „Чьорт станция“ — въздъхна Яков. — Така наричахме нашата Зона 51. Дяволската станция. Отдавна съм забравил официалното й название — беше нещо тъпо, измислено от бюрократи. Затова пък Дяволската станция си е име, което си го бива, нали? Далеч по-добро, от Зона 51.

— Може би — отвърна уклончиво Дънкан.

— Може би? — Яков се разсмя. — Разбира се, че е по-добро. И най-вече — по-подходящо. Мислите си, че вашата Зона е скрита в пустинята! Да бяхте видели нашата станция! Намираше се на задника на света. Нищо заслужаващо внимание на стотици километри наоколо — освен целите в полигона за ракетни изпитания. Едва ли бихте искали да се навъртате в подобен район. Но сега там всичко е разрушено — приключи той.

— Мисля, че знаете кой го е извършил — отбеляза Търкот.

Яков сви рамене.

— Това ме връща на първия ми въпрос. Дали мога да ви се доверя?

— Друго, освен честна дума, не можем да предложим — подсмихна се Търкот.

— Вашата и на доктор Дънкан ми е достатъчна. Познавам ви по делата. Но въпреки това ви предупреждавам, че не бива да се доверявате никому.

— Включително и на вас — каза Търкот.

— О, да, разбира се. Злото дебне отвсякъде. Аз съм параноик. Такива сме ние, руснаците. Но това съвсем не значи, че те не са готови да ни прережат гърлата.

— Ако не си вярваме един на друг — произнесе Дънкан, — тогава по-добре да приключим този разговор още сега.

За няколко секунди се възцари напрегната тишина. Яков пръв я наруши.

— Мисля, че Дяволската станция бе разрушена заради електронното писмо, което пратих на господин Кинсейд. Подозирах, че врагът от доста време е проникнал в Четвърти отдел и предупредих за това моя пряк началник. Той не ми повярва или е бил един от тях. Затова накрая се реших да потърся помощ отвън. Въпросът не опира само до моята или вашата страна. Събитията доказаха, че съм бил прав.

— Чакайте малко — вдигна ръка Търкот. — Защо не започнем от началото. — Той се обърна към Кинсейд. — Какво имаше в писмото на Яков?

Кинсейд заговори за първи път.

— Съвет да наблюдавам изображението от нашата ОСС за определен период от време.

— ОСС? — вдигна вежди Търкот.

Кинсейд набързо им обясни организацията на работата в Отбранителната сателитна система и им разказа за видяното в онази нощ.

— Яков — обърна се Дънкан към руснака. — Защо поискахте от Кинсейд да се свърже с ОСС?

Яков разпери ръце.

— Заради онова, което е видял там.

— Спътник, който паднал в Южна Америка — кимна Дънкан. — С какво е толкова важен?

— Ако не греша, спътник на компанията „Земя без граници“.

— Да, така е — намеси се майор Куин. — А „Земя без граници“ е компания, притежаваща „Тера Лел“.

— Рубинената сфера! — плесна се по челото Търкот.

Кинсейд кимна.

— Така и не разбрахме по какъв начин от „Тера Лел“ бяха открили сферата.

— Вярно — призна Търкот. — Никой от КИСПП не прояви интерес. Сякаш нямаше значение.