— Продължавай. Не се стеснявай.
— Аирлианците не са хора. Откъде да знаем дали…
Паркър се засмя с разбиране.
— Ако бяха хора, нямаше да има смисъл да се вярва. Но аирлианците са повече от хора. Ако искаме да станем като тях, трябва да ги следваме. Първо, да ги посрещнем на Земята — въпреки забраната на КИСПП. Все още не разполагаме с техните кораби, за да полетим към звездите. Но те могат да ни помогнат да преодолеем злото, което сами сме сторили на нашата родна планета. Това е пътят, който трябва да следваме. Единственият път, който може да ни изведе от задънената улица. За да поемем по него, се иска да сме готови да служим.
Младата жена кимна, но погледът й все още избягваше неговия.
— Разбрах. Но нали се говори за смърт и разрушения… за гибелта на всички невярващи…
— Чувала ли си легендата за Големия потоп?
Младата жена кимна.
Паркър се пресегна и пое ръката й.
— Сега идва друг такъв Потоп. Не от вода, но също толкова смъртоносен. И само избраните ще могат да го надживеят. Ако вярваш, ще бъдеш спасена. Ако ли не… — Той не довърши изречението и когато пусна ръката й, гласът му придоби стоманени нотки. — Знаеш ли какво е това свободна воля? Сега вече всички на планетата са чували за Аспасия. Не могат да се престорят на невежи. Нашата задача е да им обясним, че имат избор. Само че изборът е техен, а не наш. — Паркър се надигна и закрачи из стаята. — Веднъж направиш ли този избор, ти ставаш отговорна за последиците. Ако изборът е грешен, цялата тежест на грешката ще се стовари върху теб!
Яков се облегна назад във фотьойла и едва сега останалите забелязаха колко е изморен. Сякаш произнасяйки последните думи, които по-скоро наподобяваха смъртна присъда, той бе изгубил и сетните си резерви от вътрешна енергия.
— Не зная откъде да започна. Вече ви разказах за Водачите. Хора, които са под прекия контрол на стража и работят на страната на пришълците. Не са много на брой, тъй като достъпът до всеки от стражите е ограничен. Освен това съществува и СТААР. Клонирани човеци.
— Не само клонирани — поправи го майор Куин.
Яков повдигна учудено вежди.
— Кажете, майоре — намеси се Дънкан. Искаше да даде възможност на Яков да си почине. Беше разтревожена от съобщението за Черната смърт — първо от Харисън, а сега и от Яков.
Куин приглади с ръка оредялата си коса. Светлините на стаята се отразяваха в стъклата на очилата му.
— Както знаете, направихме аутопсия на двете жени от СТААР.
— И? — подкани го Дънкан.
— Те не са хора. Не и в точния смисъл на тази дума.
— Какво значи, „хора не в точния смисъл“? — попита Търкот.
Тъкмо си бе спомнил за разказа на Костанов. Някъде в началото на деветдесетте в Четвърти отдел също заловили агент на СТААР и руските учени открили, че е клонинг. Но дори клонингът представлява човек. Ето защо Търкот бе сметнал, че телата в прозрачните цилиндри на базата „Скорпион“ също са били клонирани.
— Все още не сме сто процента сигурни — продължаваше Куин. — Патолози от КИСПП и учени от други специалности продължават да работят върху телата, но първото, което забелязахме, бе, че очите им са червени и имат издължени зеници.
Търкот се сети за холографското изображение, посрещнало ги в един от тунелите на Циан Лин. Имаше същите червени очи.
— Значи са аирлианци?
— По-скоро се касае за смесица от аирлиански и човешки генетичен материал — поправи го Куин.
— Някакви следи от клониране? — попита Търкот.
— И двете тела притежават почти еднакъв генотип. Това означава, че или са близнаци, или просто е ползван един и същи първоизточник на генна информация. Учените продължават да измерват точното процентно съотношение, но вече са на мнение, че в по-голямата си част телата са човешки. Което съвсем не значи, че аирлианците не са в състояние да живеят на нашата планета — знаем, че са имали собствена база и, съдейки по рисунките и холографските изображения, са наподобявали хората. С други думи, генетичният им произход не се различава особено от нашия. Учените смятат, че аирлианците са използвали като основа човешка ДНК и само са добавили малко от собствената си генетична информация, за да получат агентите от СТААР.
Яков поклати глава.
— Този, когото ние заловихме, нямаше такива очи. Беше съвършен клонинг, човешки до последната клетка.
Куин вдигна ръце.
— Само ви разказвам какво сме намерили.
— Вие самият виждал ли сте тялото на заловения агент? — обърна се Дънкан към Яков.
— Не — отвърна руснакът. — Аха, разбирам накъде биете.
— Може би клонингите, които сте изследвали в Зона 51, са били приспани както онези аирлианци на Марс — промени темата Търкот.
— Едва ли — възрази Дънкан. — Сигурно е, че са действали по времето на „Меджик-12“. Нали знаете, че двете организации са били основани едновременно. Но агентите на СТААР — Стратегическия алианс за антиизвънземно реагиране, са оперирали и преди това.
— Зандра ми каза, че СТААР съществувал като противодействие на евентуална извънземна атака, но сега вече знаем, че там са работили тъкмо за интересите на аирлианците — отбеляза Търкот.
— Вярно е и все пак… — поколеба се замислено Дънкан. — Все пак, може би наистина са се готвили за отразяване на извънземна атака?
— На Аспасия?
— Ами, да. Зандра не изглеждаше никак щастлива, когато научи, че Аспасия се готви да пристигне тук с флотата си.
— Ако е така, тогава СТААР е силата, с която Артад се е опитвал да противодейства на стража и неговите „фу“-та. Оставил ги е, за да наглеждат огневата линия между позициите.
— Напълно възможно, но все още ни е нужна допълнителна информация — рече Дънкан.
— Разполагаме само с две тела — сви рамене Куин. — Работата по тях продължава.
— Скоро ще имате още — успокои го Търкот. — В „Скорпион“ открихме десетина замразени. Наредих да ви ги пратят в Зоната.
— Може да ни бъдат от полза — съгласи се Куин.
— Друга информация за СТААР? Къде може да са изчезнали останалите агенти? — попита Дънкан.
— КИСПП се свърза с разузнавателните агенции на всички страни и поиска информация за възможни контакти. Засега, естествено, отговорите са лаконични. Нищо, което да заслужава внимание.
— В КИСПП не знаят ли къде може да е сега щабът на СТААР? — упорстваше Търкот.
— Не.
— А вие какво знаете за СТААР? — обърна се Дънкан към Яков.
— СТААР е само едно от многото названия на тази група. Те са врагове на „Мисията“ и Водачите. Артад срещу Аспасия. Две враждуващи извънземни групировки в нестихваща тайна война.
— И по средата — ние — махна с ръка Търкот.
— Не е време да се вайкаме — намеси се Дънкан. — Яков, казахте, че онова нещо в Южна Америка се наричало Черната смърт. Какво представлява то и откъде ви е познато?
— От историята — Яков си наля втора чаша вода и я гаврътна на един дъх. — Трябваше да я нарека Следващата Черна смърт.
— Следващата? — Търкот отново погледна към снимките на мъртвото село.
— От историята знаем, че в средата на четиринадесети век светът е бил покосен от епидемия, наричана
