Черната смърт. Непозната дотогава и несрещана след това. Посъбрах малко материал, колкото да се убедя, че е била причинена от Водачите.
— О, не — завъртя глава Дънкан. — Черната смърт е Yersinia pestis6, бубонна чума. Била е разпространена от мухите и плъховете.
— Да, така е била разпространена — потвърди Яков. — Но кой я е причинил? Откъде е започнала? Откъде се е взела? Историците все още не знаят точно. В летописите чумата се споменава за първи път по време на управлението на император Юстиниан, в 542 г. след Христа. Защо още тогава не е предизвикала пандемия, както е станало осемстотин години по-късно? Според мен някой е експериментирал с микроорганизми, докато получи най-подходящия за целта. А може би са изчаквали заповед, за да ги приложат?
— Кои са изчаквали? — попита Търкот.
— Водачите. „Мисията“. Смята се, че Черната смърт, както я наричат историците от онова време, е дошла през 1346 г. от Китай. Питам ви, как е могла да стигне до Китай от Римската империя7 след толкова дълъг период на затишие? Да не забравяме, че аирлианците вече са разполагали със своя база в Китай. Но едва ли са се ограничавали само с това скромно присъствие. Според мен още тогава гражданската война между двете фракции е бушувала с пълна сила. Черната смърт се е разпространила по маршрута на Пътя на коприната, през Месопотамия и Мала Азия. През януари 1349 г. Черната смърт се е появила в Марсилия и в Тунис. До края на 1349 г. вече достигнала границите на Норвегия, Шотландия, прехвърлила се дори в Исландия и прекосила Европа на изток до Русия. За по-малко от десет години след появата си тя довела до измирането на почти половината от населението на европейския континент. Сред заразените смъртността се движела в границите между седемдесет и пет и деветдесет процента. По преценки на историците общият брой на умрелите надхвърля 137 милиона. И това в епоха, когато световната популация е наброявала около 500 милиона души. Представяте ли си мащабите на тази трагедия? Черната смърт несъмнено е най-страховитото явление в цялата човешка история.
— Но все пак човечеството е оцеляло — отбеляза Търкот.
— Може би крайната цел не е била неговото унищожение — вдигна пръст Яков, — а по-скоро нещо като прочистване на редиците. Историците са единодушни, че колкото и да е била страшна като явление, Черната смърт се е превърнала в движещ механизъм за излизането на Европа от мрачните години на ранното Средновековие. Имам предвид най-простите икономически механизми. Колкото по-малко на брой са работниците, толкова по-голямо е заплащането, а заедно с него се подобряват и условията на труд. Селяните изоставили бедната земя и се преместили в местата, където реколтата е по-добра. Да, така е, чумата се превърнала в лост на цивилизацията. Може би тъкмо такава е била целта.
— Доста брутално средство — поклати глава Лари Кинсейд.
— Да не мислите, че тези пришълци се интересуват от нас? — попита Яков. — О, не, те преследват само своите цели. Мисля си, че са използвали Черната смърт като биологично оръжие за контрол над човешката популация. А сега, след като разбихме флота на Аспасия, нищо чудно да са решили, че не се нуждаем толкова от контрол, колкото от пълно унищожение.
— Не живеем в Средновековието — обади се Дънкан. — В наши дни вече…
— Още нещо — прекъсна я Яков. — Описаният случай не е първият, когато Черната смърт е била използвана срещу нас. Току-що се връщам от едно доста интересно пътешествие в Южна Америка. Посетих древния град Тиахуанако, разположен в сърцето на някога велика империя — империята на аймарите. Аймарската империя изчезнала някъде около 1200 г. след н.е. Ей така — просто престанала да съществува. Какво се е случило? Никой не знае. Затова отидох там, спуснах се в подземията на Пирамидата на слънцето и открих старорунически надпис, оставен от последния жрец. — Той бръкна в джоба си, извади смачкана фотография и я хвърли на масата. — Черната смърт. Това е точният превод на тези старорунически знаци. Зная го, защото съм ги виждал и на други места. Черната смърт е причината за края на аймарската империя. Тя е унищожила цялото население. Преди Южна Америка посетих Югоизточна Азия. Бях в Камбоджа, където историците още гадаят каква е била съдбата на древната кхмерска империя8. Между девети и петнадесети век тя е представлявала най-могъщата сила в този регион. Сетне, като гръм от ясно небе, изчезнала. Известно ли ви е, че Ангор Ват, храмът в центъра на древната кхмерска столица Ангор, е най-големият по рода си в света? В строителството му е вложел повече каменен материал, отколкото в изграждането на Голямата пирамида в Египет. Велика империя, велика цивилизация. Прекосих тази древна земя, въпреки минните полета и воюващите страни. И в една от запустелите зали на Ангор Ват се натъкнах на старорунически надпис. Последният летопис на изчезващата империя. Със същия познат символ — Черната смърт. Какво излиза? Всеки път, когато стражите са недоволни от посоката, в която е поело човечеството, или когато трябва да ни натрият носа, те използват Водачите, за да се сдобият с биологично оръжие и след това да поразредят популацията до нужното равнище. Това, което исках да ви кажа, е, че вече е наближил часът на поредното прочистване. Но този път май ще освободят цялата планета от нашето присъствие.
— Не разбирам — завъртя глава Дънкан. — От една страна, твърдите, че Водачите искали да придвижат напред обществото, дори с помощта на доста драстични средства, от друга са намислили да ни унищожат. Кое от двете?
Яков вдигна безпомощно ръце.
— Казах ви вече — не зная нищо за крайната им цел и затова не мога да обяснявам действията им. Съгласен съм, че за момента в тях не прозира никаква логика.
— Споменахте, че „Мисията“ — и Водачите, стоят зад всичко това — върна се малко назад в разговора Търкот. — Откъде го знаете?
Яков сви рамене.
— Това е само моя теория и нищо повече.
Търкот почувства, че руснакът крие нещо.
— Какво ви кара да мислите, че Черната смърт се е върнала?
— Това селце е било обезлюдено — Яков чукна с пръст по сателитната снимка. — Нещо е убило жителите му. В „Меджик-12“ имаше внедрени Водачи. Също и във вашата биолаборатория в Дълси. И какво стана там? — Той не дочака отговор. — Между другото, в Дълси работеха нацистки учени — онези от операция „Кламер“. Разработваха нови средства за биологическа и химическа война. Точно както преди това бяха създавали газове в лагерите, за да ги изпробват върху концлагеристи.
Никой от американците не възрази. Яков просто съобщаваше факт, принадлежащ към най-мрачните години от студената война.
— Генерал Хемщад — произнесе руснакът. — Името познато ли ви е?
— Работеше в Дълси — потвърди Дънкан.
— Но не е загинал там, когато биолабораторията беше разрушена.
— Откъде знаете? — попита Търкот.
— Разчистването на лабораторията беше преустановено, нали? Изглежда на някой никак не му се иска светът да узнае какво е ставало там — Яков се засмя мрачно. — Но не заради онова, което е било, а защото някои от специалистите в Дълси вече работят другаде. В „Мисията“. Под ръководството на генерал Хемщад.
— Не съм чувал „Меджик-12“ да притежава своя база в Южна Америка — възрази майор Куин.
Яков поклати глава.
— Не разбирате ли? Не става въпрос за Америка или Русия. Тези Водачи не се спират пред границите на държавите. За тях те са по-скоро удобно средство в едно разделено, враждуващо и воюващо човечество. Проблемът е от световна величина. „Мисията“, която вероятно е някъде в Южна Америка. Биолабораторията в Дълси. Секретните лаборатории в Русия за биологическо оръжие. И кой знае още колко подобни места, където се разпореждат хора като Хемщад.
— Кое ви кара да смятате, че „Мисията“ наистина съществува? — не се предаваше Търкот.
— Съществува и е основана преди много векове. Сигурен съм, че Хемщад работи там. Запазили са съществуването й в тайна, като са променяли от време на време местонахождението й. В края на Втората световна война, когато нашата армия превзе Берлин, в ръцете ни попадна целият нацистки архив. Прекарах две години в изучаване на тези документи, които сега се съхраняват в КГБ. До някои от тях така и не получих достъп. На няколко места се споменаваше и „Мисията“. Без никакво съмнение тя е била тясно
