Същият случай, едва забележима промяна на мястото. Отново западната част на Бразилия. Дънкан взе химикалката и изписа в празното поле на листа:
„Тиахуанако.
«Мисията».
Пристигнала от Испания през петнадесети век.
Аирлианците.
СТААР.
Водачи.
Яков и унищоженият Четвърти отдел.
Стражът.
Дълси.
Великденския остров.
Че Лу, Циан Лин и втората рубинена сфера.“
Тя се замисли. Ако наистина съществуваше втора рубинена сфера, тогава…
Дънкан премести очи към прозореца. Космическата совалка беше готова за излитане. Ако съществуваше друга рубинена сфера, тогава корабът-майка все още можеше да се използва за междузвездни полети. Стига да е възможно да бъде поправен — но нали Копина спомена, че екипажът щял да подсигури вътре подходяща за дишане среда.
Дънкан вдигна сателитния телефон и набра номера на Търкот в Южна Америка.
Роботите-конструктори продължаваха да се трудят, следвайки стриктно заповедите на стража. Отворът в стената на пещерата бе достигнал термовентилационния канал. На три километра по-надолу бе изградена енергийна система, която да се захранва от него.
Под черния щит, охраняващ Великденския остров, всичко вървеше според плановете.
Елек се отстрани от стража. Черните му очила се завъртяха в посока към Че Лу и Ло Фа, но преди да успее да проговори, в стаята отекна гласът на един от водачите на наемниците.
— Загазихме я — каза Круто. — Един от хората ми горе съобщи, че дочул шум от вериги на танкове или друго тежко въоръжение. Китайците се връщат с нови подкрепления и скоро ще ни сритат задниците, задето изтребихме другарите им.
— Хората ти минираха ли входа? — попита спокойно Елек.
— Да, но какво им пречи да пуснат бомби в тунела и да ни видят сметката? Също както постъпихме ние по-рано?
Елек заобиколи Круто и застана пред Че Лу.
— Къде е?
— Кое? — попита професорката и отстъпи назад, усетила смразяващата омраза, която излъчваше цялото му същество.
— Ключът.
— Няма никакъв ключ.
— Претърсете ги — нареди Елек на Круто.
Круто се зае лично с изпълнението.
— Не открих никакъв ключ — докладва той след малко. — Губим си времето тук. Да се измъкваме от проклетата гробница, докато още можем.
Елек поклати глава.
— Не, сега ние определяме времето. — Той се върна в контролната стая. Внезапно стените на галерията се разтресоха от мощен взрив.
Круто държеше постоянна връзка с помощта на портативен радиоприемник.
— Китайците са започнали атака! — извика той.
Последва втора експлозия и пукот от автоматична стрелба. Елек бе застанал при главния пулт. Той плъзна длан по шестоъгълниците. Нисък, равномерен грохот надви шума от битката. Круто изтича при входа и погледна към галерията.
— Какво правиш? Ти ли затвори вътрешната врата?
— Трябва ни още малко време — отвърна Елек.
— Но десет от хората ми са от другата страна — Круто се извъртя и насочи дулото на автомата към гърдите на Елек.
— Аз съм единствената ви надежда, за да се измъкнете живи оттук — каза спокойно Елек. — Зная какво правя. Нямаше друга възможност — той кимна към вратата на тунела.
— Дявол да го вземе — избухна Круто. — Не можеш да оставиш хората ми да загинат!
— Така е… на война — отвърна Елек.
Търкот смъкна уморено костюма веднага щом се озова в шлюзовото отделение. Когато влезе в палатката, Яков разглеждаше пръснатите на пода снимки от сателитното наблюдение. Кениън бе наведен над микроскопа.
— Къде е Норуард? — попита той.
— В градската болница. — Търкот им разказа за скъсания предпазен костюм. Кениън не изглеждаше нито изненадан, нито потиснат от случилото се. Разбира се, Търкот знаеше, че и двамата бяха подготвени за подобна възможност, също както всеки войник е готов да влезе в сражение.
— Тази съдба очаква всички ни, ако не успеем да открием начина, по който се разпространява вирусът и да създадем ваксина или противоотрова — заключи философски Кениън.
— Нещо ново от щаба? — попита Търкот.
— Не мога да се свържа с Форт Детрик. А и експериментите отнемат доста време.
— Нямаме никакво — поклати глава Търкот и се обърна към Яков. — При теб какво става?
Яков очерта кръг на една от снимките.
— Спътникът е паднал някъде в района, западно от това място. Аз мисля… — той млъкна, прекъснат от звъна на сателитния телефон.
Търкот вдигна слушалката.
— Майк? Лиза се обажда. Имам новини.
Той я изслуша мълчаливо, докато Дънкан разказваше за странното излъчване, засечено западно от тях. За всеки случай си записа и координатите.
— Има още нещо — добави след това Лиза.
— Какво?
— Полковник Кармен, моята приятелка, с чиято помощ осигурихме съдействието на ВМИИЗЗ, е мъртва. — Дънкан му предаде дословно телефонния разговор.
— Значи някой се е постарал да замете следите от другата страна — отбеляза накрая Търкот.
— Така изглежда.
— Можеш ли да ми осигуриш малко помощ?
— Ще се опитам. От какво се нуждаете?
Търкот изброи някои от нещата от първа необходимост.
— Добре… вече съм задвижила част от тези въпроси. Разговарях и с полковник Микел от Браг.
— Хубаво. Какво е положението със совалките? Разбра ли какво готвят там?
— Мисля, че някой иска да върне обратно кораба-майка. Дочух нещо за втора рубинена сфера, скрита в подземията на Циан Лин, но може би са слухове.
Търкот обмисляше чутото.
— Все едно да поставяш коня преди каруцата — рече той. — На който му е дотрябвал корабът-майка, първо да помисли как да се отърве от Черната смърт.
