— Смяташ, че е някаква голяма конспирация?
— Не съм от хората, които вярват в съвпадения. За мен всяко следствие си има причина. Но първо, нека поизпитам малко знанията ти.
Лаго завъртя уморено очи, но не посмя да възрази.
— Огледай земята, която изкопахме, за да извадим камъка. Сравни я със слоевете по стената на изкопа. Погледни и почвата от вдлъбнатината на ковчега. Кажи ми сега, смяташ ли, че надгробната плоча е била поставена по едно и също време със саркофага?
— Не — поклати глава Лаго, след като се вгледа внимателно. — Различни са.
— Добре. Одеве каза, че съдейки по вида на почвата и дълбочината на изкопа, каменната плоча е била положена преди две-три хиляди години. А какво ще кажеш за саркофага? От колко време лежи заровен там?
Лаго направи справка със записките си.
— Това е невъзможно.
— Уповавай се на фактите, а не на това, което пише в записките.
— По най-обща преценка саркофагът е бил заровен преди около десет хиляди години.
— Но защо го смяташ за невъзможно?
— Защото цивилизацията… — Лаго замълча. — Значи е аирлиански артефакт.
— Така изглежда. Според антрополозите Африка е древната люлка на човечеството. Така например в Америка са открити свидетелства за човешко присъствие, датиращи отпреди тридесет хиляди години, докато на нашия континент възрастта им достига сто хиляди години! Разбира се, все още не разполагаме с достатъчно информация. Основаваме теориите си на съвсем оскъдни доказателства, а ги наричаме наука и твърдим, че отговарят на истината. Колко пъти през последното столетие подобни теории са намирали своето опровержение, за да потънат в забрава? Ето още нещо, върху което да помислиш. Какво би станало, ако някой се бе натъкнал на това откритие
Лаго прехапа устни, замислен над въпроса.
— Предполагам, че това щеше да се превърне в първото доказателство за посещаването на Земята от пришълци.
Муалама поклати съчувствено глава.
— Грешиш! Ти си млад и наивен. Погледни на нашето общество като на дълбока река, която протича покрай каменни брегове. Знаеш ли какво е необходимо, за да се промени коритото на реката? Да се променят човешките разбирания? Дори днес, когато около Земята обикаля извънземен космически кораб, дълъг цели два километра, мнозина са склонни да затворят очи и да се преструват, че го няма. Щом един такъв обект, който може да се наблюдава през телескоп, не влияе на хората, как ще им подейства това долу? — той посочи цилиндъра. — Бъртън е видял нещо, което е променило представите му за света. Освен това са му разказали — не зная кой и кога — за пришълците, посещавали Земята. И той е посветил живота си, за да разкрие докрай тази истина.
— Успял ли е?
— Мисля, че е разкрил част от нея. Но ние няма да се задоволим с толкова малко. Нека ти кажа нещо — Муалама се наведе напред и една капка пот се търкулна от челото му. Години наред държах отворени очите, ушите и ума си. Но не проговарях. Виждах неща, които нямаха обяснение. Ето например в Австралия са открили останки от
Лаго само поклати глава.
— Разбира се, че не си — ухили се Муалама. — Защото всеки, дръзнал да публикува подобни „глупости“, ще бъде обявен за смахнат. Има обаче и такива, които не се боят от истината. Ричард Бъртън, човек, който се е доверявал на опита си. Професор Нейбингър, неподвластен на предразсъдъците в съвременната наука. Разкритията му за Голямата пирамида се основават на таен доклад в архивите на Кралския музей, в който се описват изследванията на Хамънд през 1976 г. върху остатъчната радиация в пирамидата. Разбира се, Хамънд отказал да публикува резултатите, защото се боял да не се изложи на присмех, а и не разполагал с каквото и да било обяснение. Но сега вече знаем каква е причината за повишената радиация — аирлианците оставили атомна бомба в една от долните галерии. Мисля, че Нейбингър не е могъл да приключи докрай изследванията си в Гиза. Под онова плато се крият още неща, които ще изненадват света… — Муалама млъкна внезапно, сякаш осъзнал, че е разкрил повече, отколкото изисква здравият разум.
— Но… — Лаго се поколеба.
— Хайде, кажи — подкани го Муалама.
— Някои неща мога да си обясня. Радиацията в пирамидите, староруническите надписи върху надгробната плоча. Но вкаменелостите? Те какво общо имат с аирлианците?
— Добър въпрос — кимна доволно Муалама. — Ще ти призная, че и аз си го задавах често. Засега не разполагам с отговор. Засега. Вярвам обаче, че съществува връзка. Може би нашето минало не отговаря на представите, които е изградила съвременната наука. — Муалама внезапно смени темата. — Чувал ли си за Аксум?
— Една от най-ранните империи в света — потвърди Лаго. — Била е основана около втори или първи век преди Христа, на територията на днешна Етиопия и Кения. В годините на своя възход е търгувала с Гърция и Рим, дори установила връзки с Индия и Китай.
— Много добре — похвали го Муалама. — Получаваш петица. Тази империя наистина не се радва на популярност. Най-вече, защото е била тук, в Африка, населението й е било чернокожо, а черният човек никога не е бил на мода в учебниците по история. Но в разцвета си Аксум действително е съперничел с царствата, с които е търгувал — Рим, Китай и Индия. Аз също дълго време събирах легенди от Аксумската империя. — Той обърна дългия си, черен показалец към Лаго. — Ние, археолозите, сме като детективите. Трябва да разследваме миналото и за целта ни е необходима колкото се може повече информация. Според моя метод това става най-лесно с помощта на митове и легенди от определения период. В тях има далеч повече истина, отколкото предполагат хората.
Преди много години, когато бях студент като теб, моят професор в университета ме изпрати в Северна Етиопия. Дисертацията ми беше върху Аксум и той ми каза, че ако искам да я напиша добре, трябва да посетя местата на древната империя и да усетя атмосферата. Така и направих. Пътувах из страната, срещах се с местни учени. Край езерото Тана в Северна Етиопия има много манастири. Тези места не са претърпели съществена промяна през последните неколкостотин, а дори и хиляда години. Християнството се е установило сравнително рано в Етиопия — и в Аксум също. Подобно на този кратер и езерото Тана е разположено на около два километра над морското равнище, в северозападната част на Етиопия. От най- южния край на езерото води началото си Сини Нил, който се спуска от един великолепен водопад, за да започне сто седемдесет и три километровото си пътешествие до Хартум в Судан, където се слива с Бели Нил.
Самото езеро е с дължина сто и дванадесет километра и ширина деветдесет. Водите му са разделени от тридесет и седем острова, на много от тях са построени древни манастири и църкви, в които се съхраняват стари икони и ръкописи. В тях се говори не само за вярата, но и за много други интересни неща. За първи път християнството е достигнало до тези места някъде през пети век след Христа и днес продължава да бъде доминираща религия, въпреки че се срещат евреи, анимисти и мюсюлмани. Много от хората около езерото се прехранват с риболов и все още използват папирусови платноходки, подобни на тези, които бяха открити в гробниците на фараоните. Но още преди да се появят по тези места християнството, мюсюлманството и юдаизмът, там е имало и други религии. Като повечето други народи и древните жители на Аксум са почитали Бога на слънцето. Години след появата на християнството царицата на Шеба продължавала да се прекланя пред Бога на слънцето. Всъщност, в древните писания, свързани с посещението й при цар Соломон, я наричат с цялото й име — царицата на Шеба и Аксум.
