капитанът.
— Това е така, защото силите на КИСПП го принудиха да премине към отбрана. — Паркър заобиколи капитана и застана до прозореца. — Ти не би ли постъпил така, ако те нападнат неочаквано?
Холс нямаше никакво желание да започва спор.
— Каквато болка или болест да те споходи, стражът ще се погрижи за теб — продължи с напевен глас Паркър. — Той е съкровищница от знание.
— Как ще се свържете с него? Казват, че отхвърлял всякакви опити за комуникация.
— Кели Рейнолдс ще ни помогне. Тя разговаря с него.
— По новините съобщиха, че посланието едва ли е съставено от нея.
— Ти да не си изолационист? — попита внезапно Паркър. — Боиш се да си подадеш носа от пещерата, така ли?
— Аз съм само капитан на кораба.
— Няма да се измъкнеш толкова лесно — заяви Паркър и впи поглед в лицето на капитана.
— Я ме оставете. Аз само си гледам работата…
— Не можеш — прекъсна го Паркър и вдигна заканително ръка. — Свърши се вече. Скоро вестта ще достигне всички хора на планетата. Никой няма да остане безразличен към онова, което предстои да се случи. Време е човешката раса да тръгне напред. Да завоюва свое място сред звездите.
— Да си подадем носа от пещерата, казваш. Но какво ще стане, ако отвън ни чакат лъвове и тигри?
— Ако помогнем на стража и аирлианците, страховете ти ще се окажат напразни.
— Дали пък тогава не ще помагаме на вълка?
— Неверник! — изсъска Паркър.
Капитан Холс премести поглед към разпенената от бурята океанска повърхност. Чудеше се, какво ли ги очаква, когато стигнат Великденския остров.
— Съобщение за вас. — Вторият пилот на скакалеца подаде на Дънкан слушалките. Намираха се на тридесет минути полет от Оперативна група 78 и Великденския остров и Дънкан вече можеше да различи с просто око приближаващата се брегова линия на Щатите. В момента се движеха със скорост седем хиляди километра в час, което надминаваше възможностите на монтирания на борда радар да „вижда“ напред и да ги предупреждава за опасности.
— Да? — произнесе в микрофона Дънкан.
— Говори майор Куин. Получих странно съобщение, което ни бе препратено от Пентагона.
— Да чуем.
— Някакъв професор Муалама твърди, че открил аирлиански артефакт в Танзания.
— Какъв артефакт? — попита заинтригувано Дънкан.
— Не е уточнено. Човекът, който препрати съобщението, споменава за Нейбингър.
Нейбингър. Лиза си спомняше археолога, който бе участвал в опита на Търкот, Кели Рейнолдс и фон Сеект да спрат „Меджик-12“. Тя свали микрофона, наведе се напред и тупна по рамото пилота.
— Смяна на курса. Поемаме към Танзания.
Пилотът кимна, вече привикнал със странните промени в плановете на Дънкан и останалите членове на групата.
Лиза се върна към разговора.
— Кой още знае за това?
— Новината вървеше по вътрешните канали на Пентагона — обясни Куин. — Смятай, че всички, до девето коляно.
Дънкан знаеше за какво намеква Куин. След случая с предателството на един от членовете на специалния отряд „тюлени“, изпратени със совалката, вече се знаеше, че във военните кръгове съществуват внедрени агенти и на трите групи —
— Някакви сведения от Търкот?
— Нищо.
— Дръж ме в течение, Куин. — Тя си свали слушалките. — Майор Луис, карайте с максимална скорост.
За няколко минути прекосиха югозападния бряг на Щатите и навлязоха в Мексиканския залив.
11.
Високите равнини, които се издигат постепенно към Скалистите планини, не са само стотици километри полюшвани от вятъра треви. В каменистата почва под повърхността им са прокопани многобройни ракетни силози — останки от американската система за ракетна отбрана, поддържала равновесието на силите между двата блока в годините на студената война, с помощта на заплахата от взаимно унищожение.
Сключените през последните години договори за съкращаване на ядрените оръжия бяха довели до намаляване на бойната готовност в контролния център на системата за балистична отбрана и до препрограмиране на предварително зададените цели в бойните глави на ракетите — вместо към градове в Русия и Китай, те щяха да се насочат към безлюдни райони на океана при случайно или погрешно изстрелване.
В отдалечената източна част на Монтана една от тези ракети бе специално модифицирана по такъв начин, че да преодолее земното притегляне и да излезе в околоземна орбита заедно с ядрения си товар. Това беше в рамките на експериментална програма, ориентирана към засичане и разрушаване на заплашително приближаващи се към Земята астероиди, с която се занимаваха учени от Програмата за проследяване на астероиди в околоземното пространство (съкратено ППАОП).
В момента, когато часовникът отброяваше неумолимо времето, оставащо да крайния срок, обявен от Лексина, екипът в Пусковия контролен център (ПКЦ) на споменатата ракета, обозначена с кодово название „Спирачка“, въвеждаше координати за съвсем различна по характер мисия.
Външният вход на пусковия център бе разположен в средата на просторна затревена поляна с размери на футболно игрище, заобиколена от висока над три метра мрежа, която завършваше с бодлива тел. На равни разстояния покрай оградата бяха поставени табели с надпис „Преминаването забранено!“ и предупреждение, че при нарушаване на забраната може да бъде употребено огнестрелно оръжие. На покрива на малката сграда в центъра бяха монтирани видеокамери, дистанционно управлявани картечници, сателитна чиния и малък радар, като последните две гледаха нагоре — към безоблачното небе.
На петдесетина метра под земята се намираха двамата членове на екипа в пусковия център. Бяха облечени с черни комбинезони и всеки от тях носеше на дясната си ръка герб, изобразяващ Земята и излизаща от центъра й светкавица, насочена към космоса. На пластмасова табелка на гърдите им бяха изписани името, чинът и поделението, към което се числяха. Капитан Линтън бе мършав, тъмнокож мъж на средна възраст. Носеше очила с дебели лещи и черни рогови рамки. Майор Луиз Грийн, висока блондинка със сурово и самоуверено изражение на лицето, бе командващият офицер на центъра.
Покрай стените на помещението бяха подредени разнообразни апарати. Подът беше боядисан в сиво, а таванът — в светлосиньото на ВВС. Преди дванадесет години, когато Грийн бе постъпила на работа в ракетното поделение, преобладаващите цветове в Пусковия контролен център бяха подбрани така, че да намаляват нивото на стрес в екипа по време на досадните, продължителни дежурства. С промените в световната политика и орязването на бюджета, някой в администрацията сметна подобен лукс за излишен.
