— Значи има надежда да преведете надписа?
— Ще ни отнеме време. Трябва да я вземем с нас.
— Но това е археологическо откритие, което принадлежи на нашия народ!
Дънкан го погледна внимателно.
— Чухте ли какво се случи в Южна Америка? Знаете ли за Черната смърт?
— Да, но не виждам каква връзка има това с нас.
— Ние сме във война — заяви Дънкан. — И всяко късче информация има важно значение. Не знаем почти нищо за аирлианците, а ето че най-сетне разполагаме с труп на пришълец, който ще можем да изследваме. Няма начин това да не ни помогне.
Муалама кимна.
— Готов съм да ви сътруднича, ако на свой ред ми предоставите всичко, което имате от Нейбингър.
— Това, което сега ние нужно, — произнесе замислено Дънкан, — е ключът.
— Ключът? — повтори машинално Муалама.
— Ключът към най-долното ниво на гробницата в Циан Лин.
— Но Циан Лин е в Китай. Защо търсите ключа тук?
— Защото това е аирлианец! — отвърна Дънкан и в гласа й се долови отчаяние. — Къде ли може да са го скрили?
— Аз мисля, че… — поде професорът, но млъкна и наведе глава.
— Какво? — подкани го Дънкан.
Муалама вдигна ръка, даде й знак да мълчи и бавно се завъртя в кръг. Когато спря, беше обърнат на североизток.
— Някой идва.
Седнал на предната седалка на оцветения в тъмнозелено руски хеликоптер Ми-24, известен на Запад с прозвището „Кошута“, полковник Балеле забеляза първи приземения на тревата скакалец. Разпозна го веднага, беше го виждал по телевизията, но не очакваше да го срещне тук, в резервата Нгоро-нгоро. Гласът по телефона му бе наредил да попречи с всякакви средства за изваждането на неуточнен предмет с извънземен произход от дъното на кратера и да унищожи всички, които участват в това.
Гласът също така му бе обещал един милион долара за успешно изпълнение на задачата, което беше повече от достатъчно, за да се пенсионира и да заживее като богаташ. Но освен това в думите на непознатия се долавяше скрита заплаха — провали ли се, чака го смърт.
— Господин полковник? — пилотът го гледаше въпросително.
Белеле се надигна и се прехвърли в тясното задно помещение, където го очакваха шестима тежко въоръжени войници.
— Унищожете хората и летателния апарат.
Пилотът кимна.
Муалама засенчи очи.
— Това е хеликоптер с военни знаци.
— Мисля, че ще е най-добре да се махаме от тук — заяви Дънкан.
— Ако им оставим плочата, ще я отнесат, или дори по-лошо — могат да я разрушат.
— Нямаме оръжия — вдигна рамене Дънкан. — Скакалецът не е въоръжен.
Решението взе 12,5-калибровата картечница, монтирана в носа на вертолета. Първият откос уцели Лаго, едрокалибрените куршуми го покосиха и изтръгнаха от тялото му късове окървавена плът.
— Лаго! — изкрещя Муалама и понечи да се хвърли върху него, но Дънкан го дръпна.
— Мъртъв е! Последвайте ме! — Теглеше го към саркофага.
Двамата скочиха вътре, Дънкан се озова отгоре, извъртя се и притегли похлупака — тъкмо навреме, защото по стената на цилиндъра започнаха да чаткат куршуми.
Вторият пилот на вертолета се прицели едновременно с двете противотанкови ракети от типа „Спирала“. Една мигаща лампичка в окуляра на мерника потвърди, че ракетите са прехванали приземения скакалец.
— Изстрелвам първа — обяви той и натисна копчето. — Изстрелвам втора.
Докато двете ракети се носеха към обозначената цел, пилотът пусна още един дълъг откос от предната картечница по черния цилиндър.
Увиснал на отворената странична врата, между зяпащите в почуда войници, Балеле проследи с поглед ракетите, докато попаднаха в целта. Облак от пръст и останки закри за кратко картината.
— Приземи се до черния цилиндър — нареди Балеле. — Там ще… — Той млъкна, внезапно заслепен от нещо. Премигна болезнено и точно за толкова време скакалецът преполови разстоянието между двете летящи тела.
— Завивай! — бе всичко, което Балеле успя да извика, преди острият ръб на летящата чиния да се вреже в предното стъкло на вертолета. Въртящите се перки удариха сребристата повърхност на скакалеца и се натрошиха, без да оставят и следа по обшивката. За по-малко от секунда хеликоптерът бе разсечен през средата и двете му части полетяха безпомощно надолу.
Дънкан чу експлозиите, след няколко секунди и сблъсъка на нещо масивно със земята недалеч от саркофага, последвано от вторични избухвания. Под нея Муалама дишаше тежко, въздухът в тясното пространство бе съвсем ограничен.
— Има ли начин да отворим капака отвътре? — попита тя.
— За първи път съм от тази страна — отвърна сподавено Муалама, — и със съжаление трябва да призная, че не знам.
Дънкан опря крака в стените и напъна. Похлупакът не помръдваше.
— Няма да стане така.
Изведнъж отгоре засия ярка светлина и в саркофага нахлу свеж въздух. Дънкан вдигна глава и премигна слепешката.
— Госпожо, сигурно ще се съгласите с мен, че трябва час по-скоро да изчезваме от тук — произнесе майор Люис, докато придържаше отместения похлупак върху ръба.
Дънкан приклекна, изскочи отвън и помогна на професора да се измъкне. Наблизо горяха останките от разбития хеликоптер. Върху металната повърхност на скакалеца не се виждаше дори драскотина.
Зад нея Муалама изстена болезнено.
— Какво има? — обърна се Дънкан.
Муалама посочи с палец гърба си.
— О, Божичко — изстена Дънкан, когато забеляза, че отзад се подава парче кост.
— Не е мое — успокои я Муалама и кимна с брадичка към скелета. — Почувствах, че поддава, когато и двамата скочихме вътре.
— И мълчахте през цялото време? — Дънкан опипа неравните краища на подаващата се кост. Невъзможно бе да определи на каква дълбочина е проникнала.
— Извадете я.
— Можем да ви отведем…
— Госпожо — намеси се Люис, който оглеждаше с видимо безпокойство стените на кратера. — Тези типове от вертолета може да не са сами.
Дънкан стисна с пръсти края на костта и я дръпна рязко навън. Парчето излезе лесно. Муалама дори не изстена, само рязко си пое дъх. Дънкан захвърли счупената кост в саркофага и го затвори. Когато приключи, забеляза, че Муалама е коленичил до тялото на Лаго.
— Искам да закачите саркофага и плочата с товарните ремъци — нареди тя на Люис. — Използвайте неговите стоманени въжета.
Люис кимна и изтича при скакалеца. Дънкан доближи Муалама. От раната на гърба му все още течеше кръв. Тя коленичи до него. Беше се навел над трупа на своя племенник и му говореше с тих, монотонен глас, подреждайки ритмично думи на език, който наподобяваше арабския.
