Цялото съоръжение представляваше затворена капсула, окачена на четири грамадни противоударни амортизатори, които на теория би трябвало да се задействат при директно попадение с ядрено оръжие. Тази теория все още не бе претърпяла своето бойно кръщение и сред екипа съществуваха противоречиви мнения относно възможностите на техниката от 60-те години.
Доминиращата черта в контролната зала бяха двата пулта в предния й край, с разположените над тях монитори, на които се виждаха изображения от камерите на входа и от разположените в съседство силози.
Вниманието на Грийн и Линтън бе приковано от една червена лампа, която току-що бе започнала да премигва.
— Искай потвърждение на съобщението за задействане на пусковата установка — нареди майор Грийн през рамо, докато се пресягаше с добре отработено движение, за да закопчае предпазните колани на седалката. Червената лампа продължаваше да мига, сигналът се придружаваше от неприятен, опъващ нервите звук. Тя запъна спирачките на колелцата на седалката. След това затрака по клавиатурата на компютъра.
— Имам потвърждение. Нареждат пълна бойна готовност до получаване на съобщението — докладва Линтън от своя пост, без да откъсва очи от екрана.
— Съобщението прието — обяви Грийн след секунда. Тя извади един запечатан червен плик от сейфа под бюрото и го разкъса. След това свери написаното вътре с данните от екрана.
— Кодът на извънредното съобщение е достоверен и валиден — произнесе тя.
— Кодът достоверен и валиден — повтори с механичен глас Линтън.
Пръстите на Грийн пробягаха по клавиатурата. Трептящото съобщение от екрана изчезна, заменено от думите:
„СПИРАЧКА“ ДА СЕ ИЗСТРЕЛЯ ПО ЗАДАДЕНАТА ЦЕЛ
— Имаме нареждане за пуск на „Спирачка“ — обяви Грийн. — Дай ми информация за състоянието на пусковата установка.
— „Спирачка“ се намира в първи силоз. Ракетните системи в готовност.
На екрана се появи ново съобщение.
— Получих потвърждение от Щаба на Националното командване. Пускът не е учебна тревога. Отвори силоза.
— Отварям силоза.
На четиристотин метра от входа към контролната зала на ПКЦ имаше друг заграден участък. Зад мрежата с бодлива тел две масивни бетонни врати започнаха да се издигат плавно. Под тях системите на специално модифицираната балистична междуконтинентална ракета ЛГМ-118А „Миротворец“, вече се продухваха с газ под налягане.
— Датчикът за отваряне вратите на силоза свети в зелено — обяви капитан Линтън, който за всеки случай контролираше процеса с видеокамера.
— Датчикът в зелено — потвърди Грийн.
Дълбоко под повърхността на кратера Нгоро-нгоро, Лексина изключи комуникатора, който я свързваше с Етор. Тя се завъртя с фотьойла към големия екран пред нея. Получаваше изображение от увеличителните камери на „Уорфайтър“, съсредоточени в момента върху един район в Източна Монтана, чиито координати бе получила току-що.
Мощните камери, монтирани в долния край на спътника, показваха с всички подробности картината на отварящите се бетонни врати на силоза. Лексина изпрати команда до „нокътя“, откъдето да бъде ретранслирана на „Уорфайтър“.
Вътре в пусковия център напрежението нарастваше с приближаването до старта.
— Потвърждавам прехващане на цел „нокът“ — обяви Грийн, докато приключваше с последните проверки на траекторията. В момента „нокътят“ и „Уорфайтър“ преминаваха над западния бряг на Щатите и това бе единственото време, когато двете цели щяха да са в обсега на ракетата, преди изтичане на крайния срок. „Прозорецът“ за изстрелване бе съвсем стеснен и трябваше да се действа изключително бързо.
— Координати на целта потвърдени — обади се и Линтън.
— Преминаваме към пусков режим — заповяда Грийн. Двамата отпуснаха спирачките на седалките си и се преместиха в центъра на залата, при съответните пултове. Пусковите пултове бяха разположени един срещу друг, но разделени с непробиваемо, плексигласово стъкло. Грийн опря око в ретиновия скенер и компютърът потвърди идентичността й.
— Пусковият оператор идентифициран — обади се механичен глас от високоговорителя на стената. — Можете да въведете ключа.
Грийн извади червения ключ от джоба на ризата си и го пъхна в обозначения процеп.
Междувременно компютърът идентифицира Линтън и той също получи разрешение.
— Всичко е готово — докладва Линтън.
— Да започваме — нареди Грийн и за миг погледите им се срещнаха през стъклото. — На три задействаме таймера на бойната глава. Едно. Две. Три.
И двамата завъртяха ключовете едновременно.
ЛГМ-118А бе готова за изстрелване. В конусообразния й нос бе разположена десеткилотонова бойна глава, чийто таймер бе програмиран да задейства детонатора по времето, когато ракетата излезе на орбита и се доближи до целта на разстояние от четиристотин метра.
Майор Грийн не сваляше очи от екрана. Червените цифри на брояча бяха започнали отброяването.
— Шест минути и десет секунди до старта — обяви тя. — На три задействаме пусковата установка.
Пръстите й стискаха стартовия ключ.
Летящ със скоростта на светлината, изстреляният от „Уорфайтър“ лазерен лъч попадна право в носа на ракетата. Лъчът я проряза като нож, унищожавайки жизненоважните за полета й навигационни компоненти.
Вътре в пусковия център, Грийн и Линтън мярнаха за миг на външните екрани сиянието на стремително падащия лъч. Всички пултове и монитори се озариха в мигащо червено.
— Старт! — извика Грийн.
И двамата завъртяха ключовете за задействане на стартовата установка. Последва неочаквана тишина. Няколко секунди Грийн и Линтън стояха съвършено неподвижно, загледани един в друг през плексигласовото стъкло, което ги разделяше. Грийн реагира първа. Тя бързо разкопча колана и дръпна малкия портативен предавател, оставен на масата до пулта. Погледна дисплея на таймера, който току-що показа пет минути и пет секунди до старта.
Грийн изтича при люка към междинния коридор и въведе своя код за достъп. Тежката метална преграда се отмести бавно. Преди да се втурне в наклонения тунел, тя махна на Линтън.
— Затвори вратите на силоза. Ще бъда на първи канал — добави, докато си слагаше слушалките.
Линтън кимна и Грийн побягна в тунела. Звукът от тежките й обувки отекваше в бетонните стени на подземието, но тя не обръщаше внимание нито на кънтенето, нито на учестеното си дишане, докато се носеше към следващата врата. Оставаха й по-малко от пет минути.
Когато стигна вратата, тя отново въведе кода за достъп. Едва изчака да се отмести и се промуши през тесния отвор. Намираше се някъде по средата на силоза, корпусът на ракетата бе точно пред нея, на не повече от един-два метра. Обърна се, затвори вратата и започна да се катери по стръмната метална стълба към падащата отгоре слънчева светлина.
