— Накарах да изследват кръвта ти и да я сравнят с тази на хибридите — агентите на СТААР. Открихме следи от извънземен генетичен материал. Сега ще говориш ли?
— Нима го има… след толкова много години? — зачуди се фон Сеект.
— Откъде се е взел?
— Направиха ми една инжекция, когато встъпвах в редовете на СС. За да ме пречистят, да ме върнат към корените ми — така ми обясниха тогава. Обвиняваш ме, че лъжа, а нацистите лъжеха за всяко нещо. Говореха за чистота на расата, а на практика вършеха точно обратното. Историците кой знае защо често подминават този факт от нацистката история. Това го измисли Лист. Да, пак той. Имаше един сътрудник, Ланц, някога бил монах. Ланц беше основал група, която се подвизаваше с прозвището Орден на новите тамплиери.
— Тамплиери? — прекъсна го Муалама. — Чувал съм, че рицарите тамплиери17 имали нещо общо с историята на кивота. Тогава те…
Дънкан срита Муалама под леглото, след това лекичко поклати глава.
— Разкажи ми за Ланц — обърна се тя към фон Сеект.
— Ланц беше от Виена, града който създаде Хитлер. Като малък мечтаел да стане рицар тамплиер, но тъй като позакъснял за тази възможност, на осемнадесетгодишна възраст постъпил в цистерцианския18 манастир на Светия кръст. Около година по-късно написал трактат за споходило го видение от времето на Кръстоносните походи. В него се описвал могъщ войн, който се сражавал със странно същество, наподобяващо звяр. Според Ланц това била метафора на борбата между чистокръвния представител на истинската арийска раса и нечистата човешка природа. Монасите оценили възгледите му като еретични и го изгонили от манастира, след което той основал свой собствен орден и избрал за символ свастиката. Купил замък в Долна Австрия, над който развял червено знаме с пречупен кръст върху него. Освен това твърдял, че расово чистите екземпляри притежават електромагнитна и радиационна сетивност, която им придавала особени способности.
— Като „изтребителите фу“ и стража-компютър? — попита Дънкан.
Фон Сеект разпери ръце.
— Всичко това го знам от разкази. Повтарям само каквото съм чул и чел. Не зная какво точно е имал предвид Ланц. Двамата с Хитлер се срещнали за първи път през 1909 г. Засичали се още няколко пъти след това. Един интересен факт — когато през 38-ма нацистите завзели Австрия, Хитлер забранил Ланц да бъде публикуван. Лист и Ланц имали силно влияние върху Хитлер, но когато се издигнал, той престанал да ги слуша.
— И в какво по-точно се изразявало влиянието на Ланц върху Хитлер? — попита Дънкан.
— Ланц се занимавал с това, което сега интересува и теб. Опитвал се да разбере миналото. Интересувало го всичко до най-ранните дни от зараждането на човешката цивилизация. Той разделял първобитните хора на две групи. Арийци и човекомаймуни. Първите, разбира се, били светлокожи, руси, синеоки и съсредоточавали в себе си всички достойнства и добродетели. Другите били измет. Образът на арианката, насилвана от нечистокръвни човекомаймуни, е един от често срещаните пропагандни трикове по времето на Хитлер. Ланц създал таблица, с чиято помощ подбирал кандидатите за създадения от него орден. В нея се давали показатели за цвета на очите, кожата и косата, дори за размера и формата на черепа. Нарекъл своята система Rassenwertigkeitindex19.
Фон Сеект изкриви устни в презрителна гримаса.
— Внушавали на младите хора да се кръстосват само с жени от тяхната расова принадлежност, но от най-древни времена се знае, че не бива да се вярва на жените. Жените са източник на световното зло, госпожице Дънкан.
— Спести ми лекцията и карай по същество — прекъсна го Лиза.
— Това са фактите — отговори фон Сеект. — По-късно подобни принципи са били използвани при формиране групите на СС.
— Откъде в СС са се сдобили с аирлианска кръв?
Фон Сеект повдигна рамене.
— Предполагам, че от някое от съществата хибриди. Помня, че ми инжектираха съвсем незначително количество.
— Но достатъчно, за да останат следи и след петдесет години. Дали пък това не е причината да си още жив? Докторите не могат да си обяснят как болестта не те е надвила досега.
— Може би — въздъхна фон Сеект. — Не зная. Тогава бях толкова млад и…
— Не започвай пак с лъжите — прекъсна го Дънкан. — „Мисията“ ли управляваше Хитлер?
— Никой не можеше да управлява Хитлер. Предполагам, че „Мисията“ — чрез Лист или Домека — му е дала първоначалния тласък. Но той отиде твърде далеч. Ето Хес например — той беше верен приятел и съратник на Хитлер, негов съкилийник, дори съавтор на
— Но защо в Англия? — обади се за първи път Муалама. — Защо ще търси хибриди точно там?
— Не зная — отвърна фон Сеект. — Хес беше идеалист, Хитлер — опортюнист. Когато Хес кацнал в Англия, открили в дрехите му малка спринцовка. Интересно, по-късно този факт не се споменава. Все си мисля, че е носел образци от кръвта, която използваха в СС за пречистване.
— Чела съм, че в спринцовката имало отрова — за Хес, в случай че мисията му се провали.
Фон Сеект се изсмя дрезгаво.
— Но никой не знае каква е била целта на неговата мисия, нали? Защо тогава си мислят, че в спринцовката е имало отрова? — Фон Сеект поклати глава. — Безумни времена бяха тогава. Хитлер прати експедиция чак в Тибет, за да търси останките от гиганти, които според него живели някога на Земята. Нашият всемогъщ Фюрер се вслушваше в съветите на окултисти и медиуми, според които зимата на 41-ва нямало да е студена и не се налагало зимна екипировка за войниците на Източния фронт. Но историята показа каква фантастична грешка бе това. Зимата на 41-ва бе една от най-студените за последните двадесет години и елитът на германската армия бе погубен сред снеговете на Русия. Нима се усъмнихме тогава? Не. Продължихме да воюваме и да вярваме. Вършехме ужасни неща, изпълнявахме нечовешки заповеди и смятахме, че сме на правия път. Подчинявахме се безпрекословно. Властта в СС бе съсредоточена в ръцете на дванадесет офицери, които се срещаха редовно в един манастир край Февелсбург. Химлер им беше председател.
— Дванадесет? — повтори Дънкан и кой знае защо се сети за „Меджик-12“. — Да не са били Водачи?
— Не зная. Навярно.
— Във Февелсбург имаше ли извънземен страж?
— О, не мисля. Всъщност, не съм съвсем сигурен, че са се срещали там. Така се говореше. През цялата война Хитлер и СС все търсеха нещо.
— Но какво? — попита Дънкан.
— Вероятно къде е попаднало истинското Копие на съдбата — отвърна фон Сеект. — Хитлер знаеше, че то е ключ. Ключът към нещо всемогъщо. Фюрерът мислеше, че става въпрос за оръжие и се надяваше то да му осигури власт над цялия свят… — Фон Сеект въздъхна. — Но така и не откри своето Копие.
— Питам те още веднъж — посочи го с пръст Дънкан. — Каза ли ми всичко, което знаеш за Копието?
— Да.
— И смяташ, че е в Русия?
— Да.
— Да вървим — обърна се Дънкан към Муалама.
— Накъде се разбързахте? — попита фон Сеект.
— Не е твоя грижа — отвърна Дънкан и спря при вратата. — Един последен въпрос. По твое настояване попречихме да излети корабът-майка, но тогава ти работеше за „Мисията“. Значи дори те не биха желали двигателят на кораба да заработи, така ли?
Фон Сеект кимна.
