Хасар се направи, че не забелязва ръката му. Той чукна с пръст по стъклото.
— Бронирано е. Наложи се да помоля мой приятел от Министерството на отбраната да ми отпуснат колата. — Той посочи тълпата. — Да не мислите, че са тук заради скакалеца? Вече се разнесе слухът, че искате да слезете в тунелите под Сфинкса. Сами виждате какво е мнението им по въпроса.
Дънкан бе предупредена, че ще попаднат право в гнездото на осите. Знаеше за нежеланието на египетското правителство да се допускат изследователски екипи в историческите паметници в страната, особено когато ставаше дума за чужденци. Не бяха рядкост и случаите на атаки срещу туристи от групи мюсюлмански фундаменталисти.
— А вашето мнение какво е? — изстреля направо Дънкан.
Хасар изглеждаше изненадан от неочакваната атака.
— И моето е същото. Но не защото мисля, че е светотатство да се отварят гробници, както смятат мюсюлманите.
— А тогава защо?
— Защото е загуба на време.
Муалама се извърна на седалката.
— Но открай време се знае, че под Сфинкса съществуват неизследвани тунели и кухини.
— Да, така е — кимна Хасар. — Една японска изследователска група го доказа съвсем наскоро с помощта на специално пригодено за целта радарно устройство. Откриха голяма кухина в южна посока, съвсем близо до Сфинкса.
— Знам за подобна на северната страна — добави Муалама. — Прилича на тунел, който върви от север на юг и минава под статуята.
— Съмнявам се — бе коментарът на Хасар.
— Аз пък се питам какво може да има между лапите — рече Муалама.
— Плочата, която лежи там, е поставена по-късно. От римляните. Всъщност, вие го знаете.
— Мисля, че там долу се намира Залата на познанието — заяви Муалама.
Хасар въздъхна.
— Залата на познанието? Видението на Кейси? О, това са брътвежи на безумец.
— Вярно е, че теориите му не допадат на много учени. Но в тях определено има нещо — не се предаваше Муалама.
— Ах! — изстена Хасар и се плесна по челото.
Муалама разбираше неприязненото отношение на Хасар, той самият в началото бе посрещнал по същия начин теориите на Кейси. Едгар Кейси беше американец, роден в Кентъки в края на деветнадесети век и умрял в годината, в която свършила Втората световна война. Смятаха го за един от най-великите физици на века, макар изследванията му извън областта на физиката да бяха предизвикали смесени чувства на насмешка и негодувание сред специалистите.
— Кейси е бил искрен привърженик на мита за Атлантида — продължи Муалама. — А ето, сега всички знаем, че митът е действителност.
— Все още няма емпирични доказателства за съществуването на Атлантида — тросна се Хасар.
— Но разполагаме с изявленията на професор Нейбингър по въпроса — контрира Муалама. — Каменните плочи от Бимини и историята на аирлианците.
— Нейбингър бе под влиянието на стража — произнесе непреклонно Хасар. — Готови сте да повярвате на всяка негова дума, а в същото време КИСПП изправя оцелелите членове на „Меджик-12“ пред съда?
Предградията на Кайро се изнизаха зад тях и трите големи пирамиди вече се виждаха на отсрещния бряг на Нил. Сфинксът бе притиснат в пространството между пирамидите и реката.
Муалама не се предаваше.
— А как ще обясните кораба-майка? Ами скакалците? Аирлианците на Марс?
— Не е необходимо да ги обяснявам, също както не вярвам, че е съществувал остров Атлантида. — Хасар забоде пръст в гърдите на професора. — От дълги години едни хора ме притискат да им разреша разкопки под Сфинкса.
— Какви хора?
— От някаква организация, която възхвалява Кейси и го смята за истинския… истинския… — Хасар размаха ръка, неспособен да открие подходящата дума. — Аз си имам задължения. Цялото това плато — той вдигна ръка към прозореца. — Имате ли представа какъв сериозен проблем е градското замърсяване на старините? Кайро е толкова близко. Знаете ли колко много хора пристигат тук, изпълнени с налудничави идеи и нови хипотези? И всеки иска да му позволим да прави разкопки и да провежда опити. Други настояват да им бъде разрешено провеждането на религиозни ритуали в Голямата пирамида, включително и човешки жертвоприношения на самия връх! Представяте ли си с какви откачалки си имам работа! Мислят си, че пирамидата е портал към един по-добър свят…
— Но Кейси действително е предрекъл наличието на тайна камера под Голямата пирамида — прекъсна тирадата му Муалама. — Същата онази, която са открили германците през Втората световна война. С бомбата вътре. И която е била преоткрита по-късно от Едмъндс. Та вие сте бил там! Помислете само, Кейси е разказвал за тази камера далеч преди германците.
Хасар нямаше никакво намерение да отстъпва и на крачка от позициите си.
— Съвпадение и нищо повече. И други са изказвали хипотези за тунели и камери под пирамидата, някои дори са се потвърдили. Лесно е да се правят предсказания. Но защо не споменавате и другите предсказания на Кейси — тези, които не се сбъднаха?
Муалама избегна отговора на този въпрос.
— Аз вярвам — рече натъртено той, — че под Сфинкса се крият важни находки.
Колата спря. Големият сфинкс се издигаше точно пред тях — загладеното му от вятъра и времето лице бе осветено от прожектори.
Навън бе съвсем тихо, само в далечината се чуваше тътнежът на големия град. Дори туристите си бяха отишли. Дънкан спря и се загледа в неразгадаемото изражение върху лицето на грамадната статуя.
— Искам да си изясним едно нещо още сега — заговори Хасар. — Не споделям първоначалното решение на моето правителство да сътрудничи на КИСПП. Не съм съгласен, че вие двамата трябваше да бъдете допуснати тук.
— И защо не сте съгласен? — попита Муалама.
— Защото е опасно — отвърна Хасар. — Знаете какво се случи преди няколко години в Долината на царете с една туристическа група. Тукашните фундаменталисти не обичат да приказват. Първо стрелят.
— Страхът никога не е бил добър съветник — натърти Муалама.
— Вие сте преди всичко учен — каза Хасар. — Ето защо не разбирате.
— Какво искате да кажете?
Хасар го погледна, сякаш разговаряше с безумец.
— Говоря за пришълците. За самата идея, че съществуват. Тя въздейства на умовете. Вас ви вълнува, защото го разглеждате като възможност да надникнете в миналото и да го сравните с представите си. Но археолозите и антрополозите са малцинство в този свят. Обикновеният човек живее с всекидневните си проблеми. Не го интересуват миналото и бъдещето. Ето защо отказва да повярва. Затваря си очите и обръща гръб. Но не само това. Ами религията? Имате ли поне малка представа какво проповядват всички големи религиозни институции през последните месеци? Как отговарят на доказателството — на очевидното доказателство, че пришълците съществуват? Че нашата планета е била база на извънземни в продължение на десет хиляди години? Че аирлианците са стъпили на Земята преди Христос, преди Мохамед и Буда?
Дънкан и Муалама се спогледаха.
— Не, нямам — призна професорът.
Дънкан знаеше, но предпочете да замълчи.
— Нямате. А знаете ли какъв е броят на самоубийците от последните месеци? Казвали ли са ви, че е нараснал неимоверно? Че култовете никнат като гъби? Вчера четох за един новообразуван, който „почитал“ Лицето от Марс? А после идва ред на тези, които се боят — от пришълците и тяхното отмъщение. В Рим цари паника. Папата направи изявление, в което с много думи не казва всъщност нищо съществено. А и какво да каже? Ако има Господ, следователно той е създал и аирлианците. Дали тогава Синът Божи ги е посещавал, за да им отнесе благата вест? Имат ли си пророк като Мохамед, който да им покаже правия път? Ако е така,
