гръдния си кош и се оттласна, доколкото намери от какво, с крака. Изведнъж се промуши от другата страна и тупна на пода. Докато Търкот му помагаше да се изправи, тунелът, който бяха прокопали, внезапно се срути, отрязвайки пътя на светлината.
— Тук електричеството явно е прекъснато — промърмори Яков.
— Прекъснато, казваш — повтори саркастично Търкот. — Излишно е да питам — не разполагаме с никаква светлина, нали? За такова нещо никога нямаше да получиш значка на добър бойскаут.
— Всеки отговаря за себе си — рече Яков. Изведнъж в ръката му блесна ярка светлина. — Да вървим — той насочи миниатюрното фенерче към тунела.
След десетина минути трябваше да вземат първото решение. Тунелът се разклоняваше на два ръкава. Яков огледа всеки от тунелите. Лявото разклонение беше по-тясно и слизаше надолу, дясното запазваше размерите си и вървеше равно.
— Е? — попита Търкот.
— Да хвърлим монета? — предложи Яков.
— Аз предлагам да изберем левия. Все си мисля, че архивите ще са надолу.
— Има логика — съгласи се Яков и се приведе, за да не одраска темето си в ниския тунел. Продължиха навътре, но само след няколко крачки спряха. Яков заяви, че дочул шум отляво. Освети наоколо и долу проблеснаха няколко чифта очи.
— Плъхове — подметна той на Търкот.
Но Майк бе забелязал нещо друго.
— Я прегледай стената.
Яков отново насочи светлината встрани. Стената вече не беше бетонна, а метална. Намираха се в нещо като голяма желязна тръба с диаметър близо метър и седемдесет. Въздухът беше влажен, а по стената имаше ръжда.
— Прилича на канализация — изсумтя Яков.
— Я да се размърдаме.
— Дали не трябваше да хванем другия… — Яков млъкна, когато под краката му неочаквано се разнесе зловещо скърцане. Двамата погледнаха надолу, накъдето руснакът бе насочил светлината.
— О, мамка му… — успя да изпсува Яков, забелязал, че по металната повърхност пълзят пукнатини по- бързо, отколкото можеше да ги следи с очи. Той се огледа за нещо, за което да се хване, и в същия миг тръбата под него поддаде.
Краката му пропаднаха и веднага се удариха в друга извита тръба, която бе разположена под известен ъгъл спрямо първата. Опита се да забави движението, но в същия момент отзад го застигна Търкот и двамата продължиха да се хлъзгат надолу, все по-бързо и по-бързо, докато тръбата зае почти вертикално положение.
Полковник Толин изруга. Бяха стигнали само на двеста метра от източника на радиосигнала, когато светещата точка на екрана му отново започна да се движи — първо хоризонтално, а след това и вертикално, при това с невероятна скорост. Наложи се да смени мащаба на екрана, за да я следи.
— Ще трябва да слезем още по-ниско — каза Толин на инженера, без да откъсва поглед от екрана, като се питаше как другите могат да се движат толкова бързо.
Не знаеше дали не е време да потърси още помощ. Беше наел двадесетина барети от охраната на Кремъл срещу доста солидна сума, осигурена му от Катенка. На всичко отгоре от известно време предавателят бе изгубил всякаква връзка с повърхността и това го притесняваше допълнително. Измъчваха го най-различни предположения. Или Катенка се е справила с другите и сега се прибира спокойно, или се е провалила и вече не се нуждае от него.
Независимо от всичко, задачата му беше да открие архивите и да премахне всеки друг, добрал се до тях.
22.
Цели шест месеца са необходими на един изтребител Ф-17 „Томкет“, за да измине конвейерната линия от началния до крайния пост в калифорнийския завод за военна авиация „Груман“. Микро и нанороботите от Великденския остров бяха съкратили този процес до два часа. За материал им служеха останките от самолетоносача „Джордж Вашингтон“, а готовите части се сортираха върху асфалтираната писта на острова.
Стражът координираше информацията, която бе получил от секретната мрежа на Министерството на отбраната, и я прилагаше при производството на детайлите. Точно сега вниманието му бе съсредоточено върху две от частите на самолета: радарната система АН/АПГ-71 И ракетите АИМ-54 „Феникс“, които се прикачваха под крилата.
Стражът изучи внимателно предназначението им, след което даде съответните разпореждания. Цял куп от роботи се нахвърлиха върху частите, разглобяваха ги на още по-дребни детайли, след това се отправяха към най-високата точка на Рано Као. На върха отново ги сглобяваха, но с някои леки изменения.
Радарът АН/АПГ-71 бе монтиран върху триножник а до него от подножието на вулкана бе прекаран специален захранващ кабел. Само за петнадесет минути бе конструирана и радарната антена, която бе поставена върху въртяща се основа.
Веднага щом кабелите осигуриха необходимите пет киловата електроенергия, радарът се пробуди и започна да оглежда района около острова в диаметър от седемстотин километра. Макар останките от флота да бяха на цели триста километра в западна посока и отвъд извивката на хоризонта, радарната система ги засече още при първото завъртане на антената.
Ракетите АИМ-54 „Феникс“ бяха монтирани върху установки, насочени към морето. Ракетната система „Феникс“ е една от най-модерните във флотата на САЩ, като цената на всяка бойна единица надхвърля един милион долара. Обсегът й е над сто километра, а бордовият компютър позволява да се откриват и прехващат бързо движещи се цели. Ракетата разполагаше с директна насочваща връзка със стража на острова и беше готова за изстрелване.
По брега, скрити в сянката на Рано Као, бавно пристъпваха хора и процентът на оцелелите от експериментите на стража нарастваше успоредно с усъвършенстване на микровирусния контрол над нервната им система.
— Яков? — Търкот приседна и се огледа. Гласът му проехтя, от което осъзна, че се намира в просторно помещение. — Ей, Яков?
Пързалянето в тръбата бе продължило необичайно дълго, но накрая подът под краката му бе изчезнал и той се бе стоварил върху твърда основа.
— Тук съм — гласът на руснака долетя отляво.
— Можеш ли да светнеш?
— Изпуснах фенерчето, когато изпаднах от тръбата — отвърна Яков. — Трябва да е някъде тук.
Търкот разпери пръсти и взе да опипва наоколо. Подът беше бетонен и влажен. Не беше пострадал особено при падането, ако се изключи болезненият удар от малкия автомат, чиято цев се бе забила в хълбока му. Той направи няколко предпазливи крачки в посоката, от която идеше гласът на Яков. Не знаеше на каква дълбочина се намират, но не беше никак малка, ако се съдеше по продължителното им спускане.
— Намерих го — обяви внезапно Яков. — Проклетата крушка е счупена. Чакай, трябва да има резервна в дръжката.
Малко след това мракът бе разсечен от тънък лъч светлина. Търкот се приближи до руснака. Стояха
