къде стоим ние в картината? Какво ще стане с връзката ни с Бога? Мнозина вярват, че идването на аирлианците е всъщност Второто пришествие Христово. Представяте ли си, доктор Дънкан, как са погледнали тези хора на убийството на Аспасия? Тъкмо те са двигателната сила на прогресивисткото движение. Добре, да забравим католицизма, той не е доминираща религия в тази част на света. Нека ви кажа как гледа на събитията ислямът. Подобно на ангелите и демоните от християнската вяра, в Корана се говори за нечовешки същества като Ал-Малак и Ал-Джин. Ал-Малак са създанията на светлината. Ал-Джин пък са се появили преди човека. В Корана е написано, че Мохамед бил изпратен да проповядва както сред човеците, така и след Ал-Джин.
— Всяка свещена книга си има свои чудновати същества — произнесе примирително Муалама. Близостта на Сфинкса му действаше потискащо. — Ангели, демони, дяволи.
— Истина е — съгласи се Хасар. — Но за мюсюлманите написаното в Корана е закон. Как сега да си обяснят появата на пришълците? Ако това са митичните Ал-Малак, тогава силите на КИСПП са атакували божествените ангели. Ако са Ал-Джин, това означава, че са дяволи — но в Корана се казва, че дори Ал- Джин могат да бъдат спасени. Предводителят им се нарича Ал-Иблис и на различни места го описват или като демон, или като ангел.
— Доктор Хасар — намеси се Дънкан, — може би, ако…
— Слушал съм изказването на професор Муалама — прекъсна я Хасар. — Миналата година, на общоафриканския конгрес. Темата ви, ако не ме лъже паметта, беше силата на митовете и легендите. Но нима не разбирате? Това, което става тук, в Египет, се случва и по целия свят. Ангели и демони. Прогресивисти и изолационисти. — Хасар тупна с крак по каменната плоча, на която стояха. — Тук вече не става дума за преследване на чисто научна цел! Става въпрос за различни мирогледи — вашия и техния!
— КИСПП получи разрешение от вашето правителство да бъдем допуснати тук — припомни Дънкан.
— КИСПП
Дънкан кимна. Докато летяха насам беше разсъждавала върху това коя от вражеските формации носи отговорност за убийството или то е работа на религиозни фанатици.
— Имаше и други политически убийства — продължи Хасар. — Това принуди нашето правителство да преосмисли становището си. Засега молбата ви е отложена за преразглеждане.
— Какво означава това? — пристъпи напред Дънкан.
Хасар повдигна рамене.
— Означава, че е сложена в папката с още стотина подобни молби, които никога няма да бъдат одобрени.
— Но ние сме тук в израз на добра воля… — заговори Дънкан, но Хасар я прекъсна.
— И в израз на същата добра воля аз ви посрещнах лично. Опитах се да ви обясня, че това, което искате да правите, е като да пъхате пръчка в гнездо на разярени скорпиони. Че рискувате твърде много заради малко или нищо. Под Сфинкса няма нищо. Нищо, разбирате ли? — Хасар извади една снимка от вътрешния джоб на сакото и я подаде на Муалама. Дънкан се надвеси над рамото на професора. Видя избеляла черно-бяла фотография. Двама мъже с тропически шлемове под яркото слънце, застанали почти на мястото, където сега стояха Дънкан и Муалама.
— Направена е през 1922 г. — обясни Хасар.
— И?
Хасар посочи дясната лапа на Сфинкса.
— Тези двамата отворили вратата, която и вие искате да отворите. И намерили празно помещение.
— Ще наема местни работници, за да преместят плочата — заяви решително Муалама.
— Моля ви — Хасар се пресегна и сграбчи Муалама за ръката. — Моля ви, не го правете.
— Трябва. — Професорът постави големите си черни ръце върху раменете на Хасар. — Ще се постарая да запазя целостта на Сфинкса. Но трябва да видя с очите си. — Той бръкна в раницата си и извади скиптъра. Наклони го към Хасар така, че рубинените му очи засияха.
Макар и неохотно, Хасар трябваше да признае, че е заинтригуван.
— Какво е това?
— Ключ — обясни кратко Муалама.
Хасар го взе и премери на ръка теглото му.
— Откъде го взехте?
— От кратера Нгоро-нгоро.
— От кратера Нгоро-нгоро? — повтори учудено Хасар. — Някой го наричат Райската градина. И се въргаляше просто така, в тревата?
— Не.
Хасар не бързаше.
— Беше в един саркофаг. Върху саркофага имаше плоча.
— А какво имаше в саркофага?
— Скелет на аирлианец — Муалама си взе скиптъра.
Хасар въздъхна и премести поглед към Нил. За Дънкан не беше скрит, нито необясним конфликтът, който бушуваше в душата на египетския чиновник. Посветил целия си живот на изследване и пропагандиране на великата древна история на неговата страна, сега той бе изправен пред необходимостта да я замени със съвсем нови и неочаквани факти.
— А копие намирано ли е долу? — попита тя.
Хасар сбърчи чело.
— Моля?
— По време на Втората световна война. Дали е имало копие в Голямата пирамида?
— Не.
— Къде е Каджи? — продължаваше с въпросите Дънкан.
— Не познавам никой с такова име — Хасар се надигна. — Та както ви казах, не мога да ви разреша да правите разкопки в този район.
— Няма да си тръгнем така лесно — закани се Муалама.
— Предупредих ви. Докоснете ли и едно камъче на платото, ще ви държа лично отговорни.
Стоманените ракоподобни клещи се заровиха в песъчливата марсианска почва и удариха нещо твърдо, но не беше скала. Информацията беше предадена мигновено до подземния контролен център и всички роботи преустановиха работа.
Последва нова команда и роботите започнаха отново да копаят, но далеч по-предпазливо. Скоро под лъчите на далечното слънце се показа черна метална стена, скрита от него в продължение на много хиляди години. Краищата на металната плоча бяха разкъсани и назъбени от някаква неистова сила.
Сантиметър по сантиметър, стъпка по стъпка, роботите разчистваха мястото на катастрофата.
Пръстите на Търкот драскаха по плочата, опитвайки се да я задържат, когато тя неочаквано се изтърколи
— Хей, излязохме — викна той на Яков, доловил лек полъх по лицето си. — Идвай насам!
Руснакът го чу, захвърли камъка, който носеше, и се пъхна обратно в тунела. Колкото повече напредваше, толкова по-тясно му ставаше. Уплаши се, че ще се заклещи, също както тогава, в Афганистан, когато попаднаха в засада. Напъна с яките си плещи и дочу звук на разпарящ се плат. Издиша, за да смали
