— „Великата истина“?
— Какво знаем ние? — попита Мерлин. — Известно ли ни е откъде са дошли „боговете“? Защо са останали тук?
Ако се съдеше по израза на Брин, той дори не разбираше въпросите, та какво остава за техните отговори.
Мерлин въздъхна и реши да смени темата.
— Екскалибур е повече от обикновен меч. Той върши и други неща. Ще има нови войни. И двете страни го искат. Хора като мен — Мерлин кимна, признавайки ролята си в наскорошните събития — ще се опитат да използват Екскалибур като символ. Но той е много повече от символ. Мечът е парче от древна мозайка, при това с ключово значение.
Брин слушаше търпеливо.
— Дойдох тук да поправя стореното.
— И как по-точно?
— Екскалибур трябва да бъде скрит по-добре, отколкото е скрит сега.
— Но аз не… — заговори Брин, но Мерлин тропна с жезъла по каменния под.
— Чуй ме, Брин. Мечът трябва да бъде скрит. Откакто излезе на бял свят, тези, които наблюдавате, знаят къде се намира. Ние — аз — пробудихме същества, които беше по-добре да продължат вековния си сън, и те пратиха своите Сенки за меча и Граала. И двете бяха скрити поколения наред, но това място вече не е безопасно. Сам го знаеш, иначе нямаше да отпратиш Граала другаде.
— А ти откъде разбра?
— Наблюдателите сте толкова невежи! Аз също бях невеж, но пътувах надалеч и видях много неща. Чел ли си някога някой от свитъците, които така ревниво пазиш? Аз само с това си запълвах времето, докато бях тук.
— Чел съм онези, които успях — възрази Брин.
— А другите? Онези, които са написани на старорунически?
— Никой не може да ги прочете.
— Аз мога и го направих.
— И какво казват те? — попита заинтригувано Брин.
— Решението да наблюдаваме, без да се намесваме, е било взето след гласуване на първата среща на Наблюдателите. Гласуването не е било анонимно. Имало е такива, които са смятали, че не бива само да наблюдаваме, но и да предприемаме необходимите действия. Да се борим с Боговете за свободата си.
— Но в края на краищата мнозинството е взело друго решение. Такъв е сега законът на ордена.
Мерлин въздъхна безсилно.
— Това решение е взето от хора. Ние също сме хора и можем да го променим.
Брин поклати глава.
— Орденът никога няма да го промени. Нито ще има друго събрание.
— И ти си невеж като другите — тросна се Мерлин.
— И какво би направил с меча? — побърза да смени темата Брин.
— Ще го взема — и ножницата, в която се прибира — и ще го отнеса далеч оттук. Ще го скрия някъде, където никой да не го намери.
— Не виждам защо трябва да ти вярвам — рече Брин и се обърна към вратата.
— Аз сбърках.
Брин спря. Мерлин продължи:
— Не биваше да се захващаме с тези същества и тяхната междуособна война. Нямаме достатъчно сили.
— Е, и? — попита Брин. — Такова е кредото на Наблюдателите. Да следят, без да се намесват. Но ти го наруши.
— Което също беше грешка — отбеляза Мерлин. — Не бива само да наблюдаваме. Трябва да действаме. Но не както направих аз, като се опитвах да подражавам на тези същества, да се съюзя с едната страна срещу другата. — Той поклати глава. — Подмамих се, както е станало някога с първите свещеници. Трябва да се държим настрана от тях. Единственият ни шанс е да ги удряме — внезапно, неочаквано, всеки път, когато ни се удаде възможност.
— Какво общо има това с меча? — попита Брин.
— От него се нуждае всяка от двете страни, за да спечели войната — обясни Мерлин. — А сега те вече знаят, че достъпът до това място е лесен. Ето защо Екскалибур трябва да бъде преместен. Не бива да попада в ръцете нито на Сянката на Аспасия, нито на последователите на Артад, нито на едни други, още по-страшни създания.
Брин замръзна.
— Древният враг?
Мерлин кимна.
— Мислех, че това е мит, измислен от жреците и свещениците. Както християнският Сатана, който е антипод на техния Бог.
— Във всеки мит има частица истина.
Брин прокара разтреперана ръка през брадата си.
— Казваш, че законът повелява на Наблюдателите да не се намесват — продължи Мерлин. — В такъв случай как въобще са попаднали тук Екскалибур и Граалът?
— Донесъл ги е Йосиф Ариматейски — от Йерусалим.
— С това не е ли нарушил закона?
Брин кимна неохотно.
— Тогава нека поправя сторената грешка и да ги отнеса оттук. А ти можеш да продължиш да наблюдаваш.
— Екскалибур е в безопасност — произнесе Брин, но не толкова убедено. — Аз зная, че…
Мерлин го прекъсна.
— Граалът беше отнесен. Сега същото трябва да се направи и с меча. Те дойдоха тук, за да вземат
Брин бавно кимна.
— Да.
— Значи знаят за това място. И пак ще се върнат.
— И аз се боя от това — призна Брин.
— Винаги могат да открият меча. Аз обаче знам едно място, където ще е невъзможно да го намерят. Не само те, но и никой.
— Къде? — попита намръщено Брин.
— На покрива на света, където дори да се качи някой, няма да оцелее достатъчно дълго, за да го върне долу.
— И къде е този покрив?
— Това не е твоя грижа — усмихна се Мерлин. — Докато мечът е там, няма от какво да се страхуваш.
— Последвай ме — каза Брин, склонил, че Мерлин е прав.
НАСТОЯЩЕТО
4.
Търкот отвори вратата към медицинската лаборатория, посочи с палец през рамо и нареди на доктора:
— Излизай!
— Нямате право да…
Търкот извади пистолета от кобура и го насочи към него.
— Излизай — повтори и за ефект свали предпазителя.
