направени от първите орбитални сонди. Съмненията на учените не бяха напразни — тук бе разположена аирлианска база, в която се бяха приютили Аспасия и последователите му след потопяването на Атлантида. По-късно той и екипажът загинаха малко преди да се озоват на борда на кораба-майка, взривен в околоземна орбита от Търкот.
Шепата оцелели аирлианци, останали да поддържат Сидонийската база, се оказаха напълно отрязани от света, след като Сянката на Аспасия бе преустановил контакт с тях, за да им отмъсти, задето го бяха обрекли на същата участ на Земята в продължение на хилядолетия.
Но ето че сега по дългия път между Сидония и Монс Олимпус пълзяха безброй товарни роботи, пренасящи гигантски скални късове, изкопани в самото подножие на „лицето“. Движението им бе засечено дори от Земята — от Лари Кинсейд, специалист от НАСА, член на групата на Търкот. Целта на цялата тази строителна активност в подножието на Монс Олимпус си оставаше пълна загадка.
Докато минаваше покрай контролния пункт, Симон Шерев кимна на четиримата пазачи зад бронираното стъкло. Мъжете го проследиха с хладни погледи, без да свалят дулата на узитата, макар да знаеха, че пропускът на врата на Шерев е автентичен. Охраната приемаше работата си изключително сериозно, тъй като зад дебелите стени на скрития в пустинята бункер лежеше истинската сила на Израел: две дузини ядрени бойни глави.
Но не бункерът бе сега целта на посещението на Шерев. Вместо това той свърна по подземния коридор, който извеждаше при втори, по-малък бункер. В него бяха подредени предмети, които притежаваха сила от по-друг характер. Шерев показа пропуска си на войниците, охраняващи този бункер, после притисна око към ретиновия скенер. Тежката бронирана врата се отмести със сухо изщракване.
Шерев прекрачи прага, зад който го очакваше втори пост, после повтори процеса и с вътрешната врата на бункера. Помещението бе широко петнайсет метра и дълго пет, с три реда рафтове покрай стените. По рафтовете бяха подредени различни странни предмети, едни с човешки произход, други с извънземен.
Той застана пред масата, където се намираше най-скорошната придобивка в секретния архив на Израел. На покритата с плат маса бе положен старозаветният кивот, донесен от базата на Мисията под Синай. Шерев доближи масата и за пръв път огледа отблизо легендарния предмет. Кивотът бе дълъг около метър и широк метър и двайсет, Целият бе обкован със злато. На капака имаше две сфинксоподобни фигурки с рубиненочервени очи. Според доклада, който бе получил, в кивота бил държан Граалът, а очите на фигурките представлявали активно действаща охранителна система, която убивала всеки, дръзнал да се приближи — ако не е облечен в съответните одежди, които също бяха положени на масата. Изглежда, обаче, с изваждането на Граала системата бе деактивирана.
Шерев прокара пръсти по капака на кивота и усещането пробуди в него странни чувства. Ето я живата история; този предмет, макар и създаден от пришълците, бе тясно свързан с неговите собствени предци. Старозаветният кивот — но какви бяха заветите? Тези, в които е вярвал някога Мойсей, или други, произтичащи от съвсем наскорошните събития? Дали Мойсей е бил Водач, пионка на извънземния компютър, или наистина е действал по своя воля и според убежденията си? И да е било така, имаше ли някакво значение, щом кивотът е бил аирлиански артефакт, а той самият се е изкатерил на Синайската планина, за да разговаря не с Господ, а със Сянката на Аспасия?
Телефонът в помещението иззвъня и Шерев се сепна. Вдигна слушалката и каза:
— Да?
— Простете, шефе — чу се гласът на помощника му, — но получихме съобщение от разузнаването, че Йордания, Сирия и Египет мобилизират армиите си.
Шерев не беше изненадан. Войските на Ирак и Иран също бяха поставени в пълна бойна готовност от момента, когато се разбра за убийството на Саддам Хюсеин.
— Наредиха ни да преминем към трета фаза — добави помощникът.
Шерев неволно погледна към стената, сякаш можеше да види през нея съседния бункер, където се намираха бомбите. Трета фаза означаваше, че бойните глави трябва да бъдат изнесени на повърхността и да бъдат транспортирани до различните изстрелващи установки. Досега не бяха получавали този зловещ код дори когато избухна Войната в залива и Саддам бе обстрелвал Израел с ракети „скъд“. Сегашните събития обаче насочваха човешката история по нови пътища, напомнящи за навечерието на Втората световна война.
— Освен това… — продължи помощникът, но млъкна, разколебан за миг. Шерев се зачуди какво може да е по-лошо от тази новина.
— Да?
— Хашер Лакур е тук.
Лакур беше влиятелен член на парламента — същият, който бе убедил правителството да разменят държаните в архивите
— Какво иска сега?
— Кивота.
Шерев се извърна към масата, върху която лъщеше позлатеният сандък. Нямаше смисъл да пита. Вече знаеше защо го е поискал Лакур — като исторически символ, който да обедини и сплоти народа пред наближаващата война. Но това беше просто един празен символ — в прекия и преносен смисъл на думата.
— Парламентът е одобрил предложението му — приключи помощникът.
Шерев натисна бутона и вратата бавно се плъзна встрани. В съседния коридор войниците вече извозваха първите бойни глави. Шерев едва не се разсмя на глас. Ядрени бойни глави и легендарният кивот. Интересна комбинация за Армагедон.
МИНАЛОТО
5.
В продължение на четири хиляди земни години разузнавателният кораб бе следвал дирята на предишния кораб. Времето не значеше нищо за тези, които преодоляваха огромни космически пространства, и особено за съществата на борда на кораба. Предвид продължителността на живота си, те гледаха по съвсем различен начин на човешките същества. Освен това през по-голямата част от полета екипажът се намираше в хибернация. Това продължи дори когато корабът започна да забавя скоростта си, навлизайки в широка орбита около звездата на системата.
Екипажът бе пробуден едва когато корабът доближи вътрешните планети. Първите действия бяха много предпазливи, защото предишният кораб бе изчезнал тъкмо в околностите на тази звезда. След като уловиха сигнали за наличие на цивилизация на третата планета, те се насочиха към нея.
Щом навлязоха в горните слоеве на атмосферата, екипажът се зае да търси следи от предишния кораб. Но докато прелиташе над най-големия от континентите, корабът неочаквано бе ударен от мощно енергийно изригване. Корпусът му експлодира.
Екипажът полагаше отчаяни, но напразни усилия да овладее аварийното положение. Корабът бързо губеше височина и се носеше със свистене през атмосферата към континента, откъдето бе дошла неочакваната атака. Част от екипажа се прехвърли в спасителната капсула, докато останалата продължаваше с опитите да изведе сериозно повредения кораб на по-висока орбита.
Накрая опитите им се провалиха и корабът се заби в земята, като предизвика експлозия, на каквато планетата и обитателите й не бяха ставали свидетели от времето на последните метеоритни атаки преди милиони години.
Спасителната капсула измина още половин обиколка и се приводни почти на обратната страна на планетата. Датчици от четвъртата планета засякоха кацането на капсулата, както и катастрофата на основния кораб.
