И отново се възцари спокойствие.
Скрити под повърхността на океана, оцелелите членове на екипажа се заеха да изучават планетата и да се готвят за дългите години, които щяха да прекарат на нея — преди да предприемат следващите си действия.
НАСТОЯЩЕТО
6.
Сянката на Аспасия лежеше съвсем неподвижно. Очите му бяха склопени, гърдите едва се повдигаха. Граалът бе положен на масата до него.
Две неща се случваха едновременно в пещерата.
Изтощеното тяло на Кели Рейнолдс потрепваше и се гърчеше, докато умът й търсеше начин да прати важното съобщение до Зона 51. Тя бе успяла да разкрие някои ключови части от плана на Сянката на Аспасия и си даваше сметка, че трябва час по скоро да препрати тази информация до приятелите си. Беше само на крачка от осъществяването на тази задача.
В самия край на дясната ръка на Сянката, там, където куршумът бе откъснал китката, се бе оформил черен, нарастващ мехур. Милиметър по милиметър се оформяше нова, съвсем здрава ръка.
Китайският президент влезе в залата на Народното събрание. Държеше касетка с видеозапис. При появата му шумът незабавно утихна и се възцари почтително мълчание. Президентът се отправи към подиума, но точно преди да изкачи стълбите спря и подаде касетката на един от техниците. Едва след това застана пред микрофона.
— Видеозаписът, който предстои да ви покажа, бе получен току-що. Изпратен е от Циан Лин.
После даде знак да изгасят светлините. Големият екран зад него потрепна. Появи се нисък китаец със златисто кимоно. До него стоеше двуметров пришълец с червеникави котешки очи и червена коса. В залата се възцари гробно мълчание. Създанието — аирлианец, както знаеха от новините на западните телевизии — заговори с напевен глас. Мъжът превеждаше на китайски.
Речта продължи около десет минути, но посланието й беше просто: да се присъединят към Артад или да станат негови врагове. Според съществото Ши Хуанчжоу, първият китайски император, бил Сянка на Артад. Беше им даден срок от един час, за да гласуват и да оповестят решението си.
Когато екранът угасна, в залата се възцари хаос.
Търкот изруга. Бръмченето продължаваше почти цяла минута. Той пъхна ръка в джоба си и извади сателитния телефон. Понечи да замахне, решен да запокити досадния апарат надалеч. Намираше се на стотина метра от пистата, на километър от Зона 51, и продължаваше да върви към пустинята.
Спря и седна на пясъка. Телефонът продължаваше да бръмчи. Десетилетия упорити тренировки надделяваха над чувствата му. Дисциплината вземаше връх. Той включи телефона.
— Да?
— Китайците току-що са получили ултиматум от Артад — каза Куин. — Или са с него, или стават негови врагове. „Стенис“, „Вашингтон“ и „Джар Вайкинг“ са се отправили към Хаваите. Защитени са със силово поле. Флотата е предприела опит да ги спре с подводница, но я е изгубила.
Търкот се излегна по гръб и зарея поглед в синьото небе. Гневът му се бе изпарил. Чувстваше безмерна умора; всичко, което искаше, бе да затвори очи и да заспи. Да забрави.
— Е, и? Какво можем да направим?
— Кели Рейнолдс ни е пратила текстово съобщение през Пърл Харбър.
Търкот се надигна.
— Кели?
Мисълта, че журналистката е все още жива, пленница на Великденския остров, го разбуди.
— Да.
— Как е успяла да го прокара?
— Пратила го е чрез сателитната връзка на стража до пленения флот. Оттам сигналът е бил препратен автоматично на Пърл Харбър. Пращам го на дисплея на телефона ти.
— Давай. — Търкот се загледа в миниатюрния екран.
ГРААЛЪТ Е ТУК
СЯНКАТА НА АСПАСИЯ СЕ ВЪЗПОЛЗВА ОТ СИЛАТА МУ
НЕГОВИЯТ ФЛОТ ЩЕ АТАКУВА ХАВАИТЕ
СЛЕДВАЩАТА СТЪПКА Е АТАКА НА ЗАПАДНОТО КРАЙБРЕЖИЕ НА САЩ
ПОСЛЕ ЩЕ ЗАВЗЕМЕ ЦЕЛИЯ СВЯТ
ФЛОТЪТ Е ЗАЩИТЕН СЪС СИЛОВО ПОЛЕ
СЪЩО И ВЕЛИКДЕНСКИЯТ ОСТРОВ
ОТКРИЙТЕ ГЛАВНИЯ СТРАЖ ЗА ДА ИЗКЛЮЧИТЕ ВСИЧКИ СИЛОВИ ЩИТОВЕ И ДА РАЗПРОГРАМИРАТЕ НАНОВИРУСИТЕ
МЕСТОНАХОЖДЕНИЕ НА ГЛАВНИЯ СТРАЖ
МЕСТОНАХОЖДЕНИЕ НА ГЛАВНИЯ СТРАЖ
В КОРАБА-МАЙКА
В КОРАБА-МАЙКА
ЗА ДОСТЪП ДО ГЛАВНИЯ СТРАЖ ТРЯБВА КЛЮЧ
ЗА ДОСТЪП ДО ГЛАВНИЯ СТРАЖ ТРЯБВА КЛЮЧ
КЛЮЧЪТ Е ЕКСКАЛИБУР, ТРЯБВА ДА СЕ ИЗВАДИ ОТ НОЖНИЦАТА
КЛЮЧЪТ Е ЕКСКАЛИБУР, ТРЯБВА ДА СЕ ИЗВАДИ ОТ НОЖНИЦАТА
СЯНКАТА НА АСПАСИЯ ТЪРСИ ЕКСКАЛИБУР
СЯНКАТА НА АСПАСИЯ ТЪРСИ ЕКСКАЛИБУР
НА САГАМАРТА
НА САГАМАРТА
Търкот прочете още веднъж съобщението, после вдигна телефона до ухото си и попита:
— Нещо друго?
— Муалама откри сведения за втория кораб-майка. Яков също се натъкна на нещо интересно в архивите на нацистите.
— А нещо ново за Екскалибур?
— Муалама смята, че е бил скрит от Наблюдателите, а после изчезнал. Струва ми се, че всичко това е свързано. Вторият кораб-майка, главният страж, Екскалибур и силовите полета.
— Какво е Сагамарта?
— В момента проверявам.
— Друго? — попита Търкот, докато обмисляше чутото.
— Някой друг, изглежда, също смята, че знаем нещо важно.
— Кой?
— Командващият Тихоокеанския флот. Иска да говори с теб.
— Защо?
— Откъде да знам, по дяволите?
Неочакваното избухване на инак кроткия и възпитан Куин накара Търкот да се засмее за първи път от доста време насам.
— Мисля, че иска да чуе какво ще го посъветваш относно Пленения флот, като се има предвид, че ние
