първи го предупредихме за силовото поле — добави с поомекнал глас Куин. — Май вече ни смятат за „експерти“ по борба с аирлианците.
— Прехвърли го на линия — рече Търкот.
Плененият флот постепенно забавяше скорост. Маневрата отне известно време заради грамадната маса на трите най-големи кораба. Междувременно масивните врати, които нановирусите бяха построили на носа на „Джар Вайкинг“, бавно се разтвориха.
Вътре една до друга се полюшваха две подводници, които изглеждаха съвършено еднакви — чак до надписа „Спрингфийлд“, изписан на кърмите им. Едната беше оригинална, заловена от силите на Сянката на Аспасия край бреговете на Великденския остров. Другата беше нейно копие, изработено от наномашините.
Двигателите и на двете се включиха и те изплуваха в океана и заеха местата си. Всички кораби отново потеглиха и набраха скорост. А в гигантския плаващ док на „Джар Вайкинг“ молекула по молекула машините градяха следващите две подводници.
Всъщност подводниците във водата имаха известни различия от първоначалната подводница „Спрингфийлд“. На кърмите им имаше входящи шлюзове. Щом подводниците се отдалечиха от „Вайкинг“, шлюзовете се разтвориха и започнаха да всмукват вода, която преминаваше през серия прегради, повишаващи налягането и увеличаващи скоростта на потока, накрая се изхвърляше от два отвора в носовия отсек.
Стандартната подводница от клас „Лос Анжелис“ можеше да развие скорост до 35 възела, но с помощта на тези нови приспособления двете подводници скоро достигнаха шейсет.
Изтребителят Ф-14, на борда на който се намираха Макгро и Оливети, зае позиция зад летящия танкер. От задната част на танкера се подаде горивна дюза и се закачи за носовата част на изтребителя. Горивото потече към поизпразнените подкрилни резервоари на изтребителя. Зареждането продължи две минути, след което танкерът изхвърли и собственото си гориво и двигателите му заглъхнаха, закашляха се за последен път и угаснаха окончателно. Носът на самолета се наклони надолу и той полетя към океана. Заразеният екипаж не направи никакъв опит за аварийно приводняване.
Изтребителят в небето над потъващия танкер продължи да следва курса си, зададен от Сянката на Аспасия. В кабината нановирусите почти приключваха с промените в белите дробове на двамата войници.
— Попай — промълви Макгро, който за миг дойде на себе си, и протегна ръце напред — към дръжката на катапулта. В същия момент наложената в съзнанието му матрица на Водач пое контрола и наказа с мощен болезнен импулс онова „ъгълче“ от съзнанието, което се бе опитало да въстане. Тялото на Макгро се сгърчи от болка, после се отпусна.
Гласуването в китайския парламент протече бързо и приключи с изненадващо единодушие в подкрепа на Артад. Няколко фактора оказаха влияние върху това решение.
Първият бе, че Сянката на Артад е била Ши Хуанчжоу. Древната фигура на първия император, обединителя на страната, дори след петдесетилетие на комунистическо управление, все още се радваше на изключителна почит в Китай. Всички виждаха в него възможност Китай да възвърне лидерската си позиция в света, дори с подкрепата на същество от друг свят.
Не по-малко значение оказа обаче и фактът, че атомната атака срещу Циан Лин бе отблъсната. Врагът бе твърде силен, за да си съперничат с него, и достатъчно лукав, за да им внуши, че могат да му бъдат достойни съюзници.
Освен това всички бяха чели докладите за провала на тихоокеанския американски флот да щурмува Великденския остров. Назряваше нова война между враждуващите фракции на пришълците и макар китайците да се радваха на американското поражение, те си даваха сметка, че това може да е само първата повалена плочка от доминото.
Оказаха значение и гласовете на китайските военни. Флотът вече струпваше масивни сили покрай бреговете на Виетнам, Северна Корея и Тайван. Говореше се, че сега е моментът да завладеят тези исконно лелеяни земи.
Никой не забравяше също така, че Циан Лин се намира в западен Китай, където преобладаваше мюсюлманското население. Китайските политици се надяваха — с помощта на Артад — да си възвърнат контрол върху тази размирна част от страната.
В края на краищата само трима от шестстотин делегати гласуваха срещу съюза с Артад.
Резултатът бе изпратен в Циан Лин.
Шестимата1, гласували против, бяха изведени от парламента и разстреляни с куршум в тила на площада пред сградата. Телата им бяха обесени на уличните лампи, а на гърдите им окачиха табели, в които ги обявяваха за „предатели на Поднебесното царство“.
Отделните военни части получиха заповеди да нападнат Корея и Тайван.
Друга заповед, лично от Артад, бе изпратена до подразделенията в западен Китай.
Разположен на две хиляди мили от Пекин, Кашгар бе провинциалната столица на Синянско-Уйгурския автономен регион. Заради отдалечеността си той бе почти откъснат от политическите промени, които кипяха на изток. Ала въпреки разстоянията китайската армия държеше Кашгар в железен юмрук.
Когато командирът на гарнизона получи заповед от Пекин да подготви групата за специални операции за щурм в западна посока, не можеше да става въпрос за колебание. Самолетът и бойната група незабавно бяха поставени в състояние на пълна бойна готовност. В заповедта се казваше, че не бива да излитат преди да е пристигнал един специален пратеник.
Китайският военен хеликоптер кацна на овъглената земя непосредствено до силовия щит, обграждащ гробницата. Командирът на екипажа скочи на земята и разтвори широко вратата на пасажерския отсек. Почвата под краката му бе обгорена при взрива на атомната бомба, изстреляна от китайците при неуспешния им опит да унищожат пришълците в Циан Лин.
Доказателство за промяната на ситуацията бе трепкащият отвор в подножието на силовия щит, през който само след минута преминаха три фигури. Щитът се затвори още преди да доближат кацналия хеликоптер. Щом тримата се качиха на борда, пилотът вдигна тежката машина право нагоре — опасяваше се да остава твърде дълго в „горещата“ зона близо до странното силово поле.
Настанени в задната част на вертолета, Лексина, Елек и Коридан вече обмисляха първата стъпка от възложената им от Артад мисия.
Адмирал Кензи изключи сателитния си телефон. Казаното от Търкот бе потвърдило най-големите му страхове. Той отново погледна сателитното изображение. Нямаше никаква грешка кои са двата самолетоносача, охраняващи гигантския танкер. На бюрото му лежеше смачкано последното съобщение от „Норфолк“. Кензи беше главнокомандващ Тихоокеанския флот на САЩ. Изминалия месец от неговата служба бе истински кошмар, бедствие с мащаби, непознати в досегашната американска военна история. Двата
