ледът му пречеше да стигне до нея.
Изведнъж осъзна, че вече не чувства ръцете си. Дръпна се, но те бяха залепнали за леда. Опита отново да се освободи, като вложи всичките си сили. На лицето му се изписа почуда, след като три от пръстите на дясната му ръка и два от лявата се откъснаха със сух пукот и останаха замръзнали върху леда. Не почувства болка, само слаб сърбеж някъде под лакътя.
С огромно усилие успя да приседне между двата трупа. Лъчите на слънцето падаха почти хоризонтално, скоро щеше да се стъмни. Колкото и да му се струваше странно, вятърът бе утихнал напълно. Възцари се зловеща тишина, единственият звук бе собственото му, хрипкаво дишане през кислородната маска.
Той се облегна на скалата, изтощен до смърт. С последни сили завъртя глава и отново погледна Екскалибур. На лицето му се изписа усмивка. Малко след това издъхна.
НАСТОЯЩЕТО
8.
Търкот не обърна внимание на Яков, Че Лу и Муалама и влезе направо в стаята, където бе останала Дънкан. Дрехите му бяха покрити с прах от пустинята, сместа от пот и прах бе образувала на слепоочията му черна коричка.
— Върна се — отбеляза Дънкан с колеблива усмивка. — Майк, вече ти казах, че…
— Шшшт. — Търкот положи пръст на устните й. Но това не я спря.
— Казах ти цялата истина — такава, каквато я знам.
— Сигурен съм. Мисля, че имам представа какво са ти направили. Когато проникнахме в базата на „Меджик-12“ в Дълси, открихме, че са извършвали различни експерименти с отвлечени хора, между които и с Джони Симънс — бивш приятел на Кели Рейнолдс. Ровичкали са се в мозъците, като са използвали аирлианска технология.
— Дълси беше унищожен.
— Да, но не и познанията, натрупани там. Изглежда, са работили върху ЕПП — електронно повлияване върху паметта. Целта на „Меджик“ е била да се изтрият спомените на отвлечените и вместо тях да бъдат имплантирани фалшиви спомени или дезинформация.
Дънкан сбърчи вежди.
— Да не искаш да кажеш, че спомените ми са фалшиви? Че всичко, което знам, е лъжа? Че са вкарали в мозъка ми погрешни електронни сигнали?
Търкот чукна с пръст папката от ЦРУ.
— Лиза, ние знаем, че спомените ти са фалшиви.
Лицето й се изопна.
— Значи нямам син?
— Боя се, че не.
Лиза поклати глава.
— Не може да бъде. Просто е невъзможно. Та аз го помня — толкова добре си го спомням. По дяволите, Майк, помня дори как го родих. Помня болката. Гледах го как расте. Може би някои от спомените ми са фалшиви, но останалите? Не може всичко да е лъжа.
Търкот си спомни как Джони Симънс, бившият приятел на Кели Рейнолдс, се беше самоубил малко след като го бяха спасили от ужаса на Дълси. Навярно бе непоносимо да ти отнемат миналото и да натъпчат мозъка ти с лъжи. Човек започва да губи личността си. Дънкан току-що бе научила, че семейството й не само е загинало, но въобще не е съществувало.
— В това няма никакъв смисъл — въздъхна тя. — Защо е трябвало „Меджик“ да постъпва така с мен? Нали аз бях причината да се надигнат сили, които в края на краищата ги унищожиха.
Търкот поклати глава.
— Казвам само, че е възможно върху теб да са прилагани методи, подобни на използваното от „Меджик“ ЕПП. Не твърдя, че „Меджик“ стои зад това.
— Кой тогава?
— Много добър въпрос — отбеляза Търкот. — Открием ли кой е, вероятно ще разберем коя си ти всъщност. — Търкот отиде при вратата, махна на Куин да влезе и я попита: — Докъде стигнахте с разкопките на Дълси?
Куин направи справка с компютъра.
— Стигнали са на най-долното ниво.
— Значи вече са разкопали биоинженерните лаборатории и устройствата за ЕПП?
Куин кимна.
— Що се отнася до стража, който бе взел под контрол „Меджик“, в момента е под стриктно наблюдение. Със сигурност е изключен, също както и компютърът в Мисията под Синайската планина.
— Къде са тези стражи сега?
— Нямам представа. КИСПП изиска всички аирлиански артефакти. Най-вероятно са на местата, където са били открити.
— Как мислиш, възможно ли е да се възстанови изтритата памет и да се премахнат фалшивите спомени? — попита Търкот. Лиза ги слушаше внимателно.
Куин повдигна рамене.
— Нямам представа. Нали знаеш, че това не е по моята специалност.
— Намери някой, който да разбира от тези неща — нареди Търкот и кимна към вратата. — Кажи на другите да влязат.
Че Лу, Муалама и Яков влязоха в заседателната зала и насядаха около масата. Търкот накратко им съобщи всичко, което смяташе, че трябва да се предприеме за Дънкан.
— Но ние не знаем кой е направил това с нея — обади се Яков, след като Търкот приключи. — Би могъл да е човек на Артад, или пък на Сянката на Аспасия.
— Е, поне е сигурно, че не е дело на „Меджик“ — посочи Търкот. — Което означава, че някой друг има достъп до същата технология.
— Най-вероятно направо използва аирлиански машини — каза Яков навъсено.
Че Лу си търкаше замислено брадичката.
— Това означава, че всичките ти спомени отпреди времето, когато си наредила на Търкот да се внедри в Зона 51, може да са фалшиви.
— Не мога да се доверя на спомените си, нито пък зная какво се е случило с мен. — Дънкан вдигна ръце. — Какво да правя?
— Нужен ни е Главният страж — каза Яков. — И Екскалибур. Освен това не разполагаме с много време.
— Колко остава, докато флотът на Сянката на Аспасия доближи Пърл Харбър? — обърна се Търкот към Куин.
— Няколко дни.
— Тя трябва ли да присъства? — кимна Яков към Лиза.
— Пак ли искаш да я застреляш? — попита Търкот.
— Още не знаем коя е — отвърна руснакът. — Тя самата не знае коя е. И което е по-важно, нямаме представа кой и защо е направил това с нея.
Търкот разтри пулсиращите си слепоочия.
— Да се придържаме към фактите — трябва да направим две неща. Да открием Екскалибур и да намерим местонахождението на Главния страж. Според Кели той е във втория кораб-майка. Някой да има други предложения?
Никой не каза нищо.
— Мисля, че всички си даваме сметка за това колко е тежко положението — продължи Търкот. — Не става въпрос само за приближаващия се към Хавайските острови флот или за ултиматума на Артад към китайското правителство. Представете си какво ще стане, ако Сянката на Аспасия комбинира Граала с нановируса, с чиято помощ контролира жертвите си. Тогава ще разполага с цяла армия от неуязвими роби,
