които ще се увеличават след всяка спечелена битка. Представете си и ужаса да се превърнеш във вечен пленник на нановируса — преживяване, по-страшно от чистилището.
Търкот сложи ръце на масата и огледа един по един присъстващите. Все още не беше сигурен дали може да се довери на когото и да било от тях.
— И така. Първо: къде се намира корабът-майка, в който е Главният страж?
Куин извади от куфарчето си папка.
— Германците също са търсели кораба-майка. Почерпили са информация от легендата за Ноевия ковчег.
— И? — подкани го Търкот.
В отговор Куин хвърли на масата една черно-бяла снимка.
— Накрая спрели вниманието си върху Арарат. Според легендата точно там е приключило плаването на библейския ковчег. Вече знаем, че повечето от тези легенди са верни, нали?
Търкот вдигна снимката.
— Как досега никой не го е открил? Арарат не е най-безлюдното място на Земята, доколкото ми е известно.
— Все пак е отдалечено — отвърна Куин. — По-важното е, че винаги се е намирал в центъра на политически и етнически размирици. Разположен е на територията на четири враждуващи страни — Армения, Азербайджан, Турция и Иран. Районът е заселен с кюрди, които воюват с турците от векове.
— И все пак… — поде Търкот, но Куин го прекъсна.
— Първият кораб-майка, който открихме, беше скрит в пещера. Всички експедиции до Арарат са търсели останки от Ноевия ковчег на повърхността. Никой не е предполагал, че може да се спотайва в някоя подземна кухина.
— Е, добре — въздъхна Търкот. — Да приемем, че корабът-майка и Главният страж са скрити някъде в планината. А какво ще кажеш за ключа — за Екскалибур? Каква беше тази Сага…
— Сагамарта — уточни Куин, извади друга снимка, отново на планина, и я сложи на масата. — Така непалците наричат Еверест.
Търкот вдигна снимката на най-високия връх на Земята и промърмори:
— Страхотно!
— Със скакалец вероятно може без затруднение да се достигне всяка точка на планината — подметна Куин.
— Защо имам чувството, че няма да е толкова лесно? — попита Търкот. — Яков. Ковчегът е твой.
— Сам ли да се оправям?
— Страх ли те е? — Търкот не изчака отговора. — Ще видя дали мога да ти осигуря помощ. Но запомни едно — не мисля, че Артад е забравил къде е паркирал това проклето нещо.
— Разбрано — кимна Яков.
— А Екскалибур? — попита Муалама.
— Аз ще отида за него — заяви Търкот.
— Ще дойда с теб — рече Муалама.
Първото намерение на Търкот бе да откаже, но не му се щеше да оставя Муалама без надзор.
— Добре. Прегледай ръкописа на Бъртън и виж дали няма да хвърли малко светлина върху наскорошните открития. Добре ще е да знаем къде точно на Еверест се намира. — Той се обърна към Куин. — След колко време ще е готов скакалецът?
— Половин час.
— Чудесно. — Търкот огледа малката група. — Значи планът е следният: Яков открива Ковчега и Главния страж. Аз намирам Екскалибур и го изваждам от ножницата. Тогава Яков с помощта на Главния страж изключва компютрите на Артад и Сянката на Аспасия. — Той втренчи поглед в руснака. — Надявам се да успееш да изключиш и силовите полета и нановирусите.
Яков се разсмя.
— Само това ли искаш от мен?
Търкот тупна руснака по рамото.
— Какво пък, аз само трябва да изкатеря Еверест. Искаш ли да се сменим?
Яков се престори, че обмисля сериозно предложението му, после поклати глава.
— Аз съм много по-тежък от теб. Ти се катери.
— Винаги рационален в решенията — усмихна се Търкот.
В една съседна стая Лари Кинсейд се занимаваше с нещо, което бе правил през цялата си кариера в НАСА и Лабораторията за реактивни проучвания: разглеждаше изображение на един обект в космоса. В този случай обектът бе Марс, наблюдаван от космическия телескоп Хъбъл.
Тъмната дълбока диря върху червената повърхност, простираща се от Сидония до Монс Олимпус, се различаваше съвсем ясно. Той беше посветил част от времето си да преброи механороботите и бе стигнал до цифрата три хиляди, но изглежда, броят им растеше ежечасно. Броят на напускащите Сидония бе по- голям от този на връщащите се.
Виждаше се също така и грамадният коридор, прокопан през базалтовата стена на Монс Олимпус. Вече можеше да определи с голяма сигурност целта, към която се стремяха механичните строители. Мястото бе разположено на един хълм, на по-малко от миля от върха на вулкана.
Други роботи дълбаеха склоновете на вулкана.
— Какво се опитват да построят, по дяволите? — зачуди се той на глас, докато принтерът разпечатваше поредната снимка.
Двете щурмови подводници се насочиха към Хавайските острови и увеличиха скоростта си. Нанороботите контролираха работата на машините и изпращаха периодична информация на Великденския остров. На свой ред извънземният компютър ги снабдяваше с инструкции за това как да подобрят функциите на двигателите, за да се движат още по-бързо.
След новите промени скоростта на подводниците достигна седемдесет и пет възела.
Търкот вдигна глава от компютърния монитор. Току-що бе приключил с едно кратко съобщение до Кели Рейнолдс и беше готов да го препрати до сателита, през който преминаваше основният информационен трафик за Пленения флот и Великденския остров. Военните не смееха да преустановят потока, тъй като това означаваше да изгубят и връзка със собствените си сили. Вместо това използваха максимално усложнени кодове.
Търкот се поколеба, защото се опасяваше, че съобщението може да бъде засечено от стража или Сянката на Аспасия и това да доведе до смъртта на Кели. Беше се постарал да предаде на въпросите си вид на невинно интервю — надяваше се с репортерския си нюх Кели да усети какво се крие зад тях.
— Какво става? — попита той.
Куин посочи голямото табло на стената.
— Към нас летят дванайсет вертолета и един товарен самолет.
— Подкрепления? — попита Търкот. Зона 51 функционираше с минимален състав, след като Вашингтон бе отзовал част от персонала. От някогашните триста души бяха останали само шестима.
— От доста време се опитвам да осигуря свежи сили — отвърна Куин, — но не съм получавал съобщение за пристигането на самолет. Освен това не отговарят на запитванията ни.
— Разстояние? — Търкот веднага пренасочи вниманието си към новата опасност.
— Десет километра. Приближават се бързо.
Търкот изпита радостна възбуда. Знаеше, че в правителството във Вашингтон — както и във всички други правителства — има внедрени агенти на извънземните от двете враждуващи фракции. И което бе по- лошо — имаше още цял куп тайни човешки организации, които сътрудничеха на едните или другите,
