— Уф… госпожо, двете цели са с един и същи опознавателен код. „Спрингфийлд“. Но… „Спрингфийлд“ не може да се движи толкова бързо. И как са станали два?
Капитан Локхарт вдигна телефона за пряка връзка с главнокомандващия. Лицето й бе изопнато.
От около час Майк усещаше как чувствителността на тялото му се възвръща — процесът се движеше от краката нагоре. Вече няколко пъти бе правил неуспешни опити да си раздвижи краката. Той се пресегна, вкопчи се в ръба на масата и опита още веднъж. Успя да се надигне дотолкова, че да се подпре на масата.
Виеше му се свят, главата му пулсираше, тялото му бе отмаляло. Той огледа помещението. На стената висеше бележник и Майк се приближи към него. Прелисти го — вътре имаше различни медицински формуляри — резултати от провеждани изследвания и бележки, нанесени с почти неразбираем почерк. Отстрани бяха закачени и няколко рентгенови снимки. Търкот откъсна бележките и снимките и ги натика в един от страничните джобове на панталоните си.
Върна се при вратата, отвори я предпазливо и надникна. Нямаше никого, както и очакваше. Изтича по коридора и побутна вратата на хангара. Навън бе нощ, откъм пустинята подухваше хладен ветрец.
Луната току-що бе изгряла над Планината на конярите и видимостта бе отлична. Търкот забеляза, че вратите на Първи хангар зеят разтворени. Прекоси площадката и влезе в хангара. От скакалеца нямаше и следа. За миг изпита облекчение при мисълта, че другите вероятно са се измъкнали, после забеляза тъмен силует върху бетонния под. Тръгна към него с разтуптяно сърце. Когато се приближи, забеляза под тялото черна локва кръв.
Без да обръща внимание на кръвта, Търкот коленичи и преобърна трупа. Вдигна Че Лу на ръце, излезе от хангара и се запъти към пустинята.
Сянката на Аспасия се надигна бавно и огледа пещерата на стража. Златистото сияние на пирамидата озаряваше и най-закътаните кътчета на подземната кухина. Шестима неподвижни морски пехотинци стояха на пост в близкия тунел. Той наведе глава и погледна новата си ръка. Сви пръсти, наблюдавайки как кожата се изпъва.
Засмя се и смехът му отекна в стените. Пресегна се и свали
Доближи се до стража, опря длан на стената и провери състоянието на военните си сили. Всичко се развиваше според плана. Имаше и потвърждение от неговия човек в Иран, че подготовката за превземането на втория кораб-майка е в пълен ход. Другата група още се придвижваше към Еверест.
Чудесно. Време беше да покаже на хората какви възможности имат. Той се приближи към масата, където бе струпана изоставената апаратура, и включи един компютър, който разполагаше с директна сателитна връзка с ООН.
Търкот взе асансьора за подземните бункери. Ризата му беше подгизнала от пот, ръцете му бяха покрити със засъхнал пясък. По крачолите му имаше тъмни кървави петна.
Няколко лампи все още работеха, колкото да озарят останките от пълното разрушение. Цареше тревожна тишина. Както очакваше, мястото се оказа изоставено и Търкот побърза да се върне на повърхността.
Отправи се към контролната кула. Влезе в складовете под нея, взе един пакет с припаси, провери малката радиостанция и след като се увери, че сателитният телефон е в джоба му, взе няколко манерки с вода, напусна Зона 51 и изчезна в пустинята.
През последните няколко месеца членовете на Комитета за изследване на следите от пребиваване на пришълците, или съкратено КИСПП, не можеха да се похвалят с кой знае каква натовареност в работата. Не защото нямаха желание, а по-скоро им липсваше точна информация за онова, което се случваше, за да могат да вземат каквито и да било съответстващи решения. На всичко отгоре към нерешителността им се прибавяха и опасенията от инфилтриране в правителствените организации на шпиони на Водачите,
Макар всички страни членки на ООН да бяха подписали споразумение, че ще се придържат към решенията на Комитета, в действителност, както се случваше неведнъж в практиката на ООН, страните следваха това съглашение само когато отговаряше на интересите им.
Така например всяка страна се задължаваше да предаде незабавно извънземните кораби, които притежаваше, но до момента не бе предаден нито един кораб. Вече беше избухнал скандал във връзка с разкритията, че евреите отказват да предоставят голямо количество извънземни предмети, включително кивота, които бяха взели от базата на Мисията в Синай.
Освен това военните от всички страни се задължаваха да координират действията си с Комитета, но ако се изключеха няколко безполезни телефонни обаждания, нито един войник или бойна единица досега не бе предоставена на разположение на командването на ООН. Очите на всички бяха обърнати към Тихия океан и към оцелелите американски кораби около Хавайските острови.
Като се имаше предвид, че ръководителят на предишния комитет беше убит от един Водач, настоящите му членове се чувстваха колкото безпомощни, толкова и изплашени.
Докато се събираха в залата за конференции, за да изслушат посланието на Сянката на Аспасия, всички забелязаха, че китайският представител отсъства.
Екранът на компютъра пред всеки от членовете блесна и на него оживя бледото лице на Сянката на Аспасия. Той заговори направо, без да губи време за встъпления:
— Преди ме наричахте Ал-Иблис. Всъщност хората са ме наричали с много и най-различни имена, по различно време и на различни места. Сега съм Сянката на Аспасия, но съм и много повече, отколкото беше той. Вие го убихте и спряхте флотата му, но мен няма да ме спрете. Можете обаче да се присъедините към мен и от това ще спечелите. Ще ви кажа цялата истина, за да знаете в какво положение се намирате.
— Аз притежавам Граала — продължи той. — В него е скрита тайната на безсмъртието. Предлагам го на тези от вас, които се съюзят с мен. Предлагам ви да се възползвате от мощта на моите сили. Вече знаете, че не можете да проникнете зад силовите щитове, нито да се защитавате от моите нановируси и от Водачите. Вие сте безсилни. Кажете го на правителствата си. Нека знаят цялата истина… Разбира се, ще имате своя избор. Можете да се присъедините към мен и да ми станете съюзници, или да се държите настрана. Но имайте предвид — времето ви е малко. Артад също е в играта. Той вече се е свързал с китайското правителство. Те са решили да се присъединят към него. Решение, което ще бъде гибелно за тях, защото Артад нехае за вас, хората. Неговата Сянка създаде Черната смърт през Средновековието и едва не обезлюди планетата ви. Само аз успях да го спра и да ви спася тогава и само аз мога да ви спася отново.
— Има и още нещо, което трябва да знаете — продължи Сянката на Аспасия след кратка пауза. — Нещо, което Артад няма да ви каже никога. Причината, поради която аирлианците са дошли на вашата планета в далечното минало.
В залата се възцари гробна тишина. Всички очакваха напрегнато да чуят продължението.
— Те — ние — дойдохме тук, за да ви защитаваме — обяви Сянката на Аспасия. — Вие, хората, сте като новородени деца, когато сте изправени пред безкрая на вселената. Сред звездите има много разумни
