Освен това самолетите не летяха в икономичен режим, а на допълнителна тяга, при М2 — със скорост от хиляда и петстотин мили в час, което означаваше, че ще долетят до Хавайските острови с почти изпразнени резервоари.
Силовият щит зад самолетите се затвори и самолетоносачите отново поеха по пътя си.
Според археологическите изследвания хората населявали Тайван едва от десет хиляди години. Имаше сведения, че през дванайсети век японски войски завладели част от острова. Първите европейци, посетили острова през 1590 година, били португалците. Нарекли го Формоза, което на техния език означава „красив“. Испанците опитали да построят селище, но били прогонени от холандците, които окупирали Тайван и съседните му острови през 1622 година.
През 1644 година разгромените привърженици на династията Мин се прехвърлили на острова, изгонили холандците и създали своя държава.
През 1860, след победата на британците над Китай в Опиумната война, бил подписан Тиенсинският договор, според който две от пристанищата на западния бряг се отваряли за чуждоземни кораби. Малко по-късно започнали да пристигат католически и протестантски мисионери.
В залеза на първата Китайско-японска война Китай бил принуден да преотстъпи острова на Япония. Местното население обаче отказало да се подчини и въстанало срещу японските нашественици. Размириците и последвалите ги брутални опити за „японизация“ на островните обитатели продължили около петдесет години, до края на Втората световна война и разгрома на Япония. Тайван бил върнат на Китай, но жителите му гледали на това решение по същия начин, както и на предишното. Те отново въстанали и бунтът им бил потушен с още по-голяма жестокост от собствените им сънародници.
Събитията на материка обаче не се развивали твърде благоприятно за управляващата партия на Гуоминдана и армията, под ръководството на Чан Кай Ши, била принудена — подобно на някогашните поддръжници на династията Мин — да потърси убежище на острова. Комунистите възнамерявали да завладеят Тайван, но плановете им били осуетени, когато американският флот блокирал протока. Впоследствие американското правителство наляло четири милиарда долара в икономиката на Тайван, за да подсигури „свободата“ и „демокрацията“ на острова, но си затваряло очите пред очевидните сведения за корупцията на правителството на Чан Кай Ши.
Връзките между Тайван и САЩ постепенно започнали да изтъняват, а същевременно американците отново насочили интересите си към богатия Китай. Последното военно споразумение изтекло през 1980 година и така и не било подновено.
Флагманът на източния китайски флот се наричаше „Цингдао“. Двигателите му бяха произведени в Украйна, един британски компютър управляваше главните бойни постове, на борда му имаше френски хеликоптери и оръжейни системи, закупени в половин дузина страни. Екипажът обаче, до последния човек, бе китайски.
„Цингдао“ плаваше в Тайванския проток — широк сто и двайсет мили канал, който разделяше континентален Китай от острова, който китайското правителство смяташе за своя исконна територия. От десетилетия китайските и тайванските кораби си играеха на котка и мишка из протока, но това предстоеше да се промени от мига, когато радарът на китайския кораб засече една тайванска фрегата на тринайсет мили зад кърмата.
Само преди десет минути бяха получили ново разпореждане от Пекин. На Тайван не се предоставяше никакъв избор. Натрупаната омраза между двата народа, които някога бяха една нация, не позволяваше друго поведение освен борба до пълно унищожение. В съответствие с тази доктрина „Цингдао“ изстреля едновременно половин дузина противокорабни ракети право към тайванската фрегата. Две от тях попаднаха в целта, причиниха големи щети и убиха повече от половината екипаж.
От двете страни на протока започнаха да се струпват армии за последващи удари.
Лиза Дънкан бавно отвори очи. Главата й беше натежала, чувстваше се, сякаш е била упоена. Лежеше по гръб, с положена под тила възглавница, тялото й бе покрито с бял чаршаф. Тя вдигна глава — над нея имаше метален таван с множество тръби по него. Лиза преглътна и ушите й изпукаха. Имаше нещо навито около ръката й, към гърдите й бяха прикачени електроди.
Чу шум отдясно и завъртя глава. В стаята влезе мъж с бели дрехи. Беше висок, със замислено изражение, дълга бяла коса и побеляла брада. Той дръпна един стол и го постави до нея.
— Как си? — попита я, след като седна и погледна показателите на монитора.
Гърлото на Лиза бе пресъхнало, тя се опита да заговори, но вместо това се чу само дрезгаво хриптене. Мъжът отиде до мивката и й донесе чаша вода. Допря я внимателно до устните й и тя я пресуши на един дъх.
— Кой сте вие? — успя да произнесе тя.
— Доктор Гарлин. По-интересният въпрос е ти коя си?
— Къде съм?
— В новата Зона 51.
— А вие сте новият „Меджик“. — Дънкан се надигна, спусна крака от леглото и придърпа чаршафа към тялото си. Туптенето в главата й започна да намалява. Тя погледна надолу — по тялото й бяха налепени електроди, свързани с монитора до леглото. В ръката й бе поставена система.
— Да. Добро попадение.
— Това не е попадение. Просто е най-логичният извод. — Тя се огледа. — Що за доктор сте вие?
— Хуманитарен, естествено. Специалист по клетъчни структури.
— Искате да разберете какво е станало с мен?
— Да.
Тя бавно кимна и болката отново се върна.
— И какво е станало с мен?
— Имаме някои предположения, но част от информацията все още се обработва.
— Каква е задачата на новия „Меджик“?
— Същата, като на предишния — увери я Гарлин.
— Само че предишният не се справи никак добре.
— Справяше се достатъчно добре повече от петдесет години — поправи я Гарлин.
— Къде са останалите? Търкот? Куин? Яков?
— Не знаем още. Наложи се… да затворим старата Зона 51.
— Защо?
— Когато майор Куин поиска от ЦРУ да направи проверка по твоя случай, ние получихме копие от резултатите. Също както разполагахме с копия от всички изследвания, които се провеждаха в Зоната. И ти питаш защо ще я затваряме? — Той вдигна ръка, за да я прекъсне. — При вас беше професор Муалама, който се оказа бивш Наблюдател — всъщност дали наистина е бивш? Яков. Руснак, от Четвърти отдел. Единственият оцелял. Странно съвпадение. Пристига от Москва със скрит в него „бръмбар“. Че Лу. Китайка. Идва от страна, която в момента се е съюзила с Артад и се готви за война с Южна Корея и Тайван. По някакво необяснимо съвпадение тя е първата, проникнала в Циан Лин след толкова много години. И как е успяла да получи от Пекин разрешение за разкопките? Така. Майор Майк Търкот. Участник в съмнителен и неизяснен докрай инцидент, докато е служел в антитерористичен отряд в Европа. После ти го вербуваш да се внедри в „Меджик“, което ни отвежда и при теб. Ти всъщност не знаеш коя си, нали? Не знаеш дори какво си.
Дънкан понечи да стане, но той я спря вежливо с ръка.
— Почакай. Трябва да разбереш какво става, за да си дадеш сметка за реалното положение на нещата.
— Зная какво е реалното положение — възрази Дънкан.
— Така ли? — попита Гарлин. — Не знаеш дори коя си и откъде идваш. — Той се облегна на стола. —
