НАСТОЯЩЕТО
9.
Роберта Локхарт носеше с гордост четирите нашивки на ръкава на синята си куртка, посочващи, че е капитан от Флота на САЩ. Израснала на улицата в самия център на Лос Анжелис, преминала през трудностите на Флотската академия и пренебрежителното отношение на колегите си, за да стигне до активна служба, тя се бе придържала през цялото време към две правила, на които я бе научила още майка й: върши си работата по-добре от другите и се отнасяй с уважение към всички.
В момента тя бе застанала зад друга чернокожа жена, поне с двайсет години по-млада от нея, назначена току-що в ОЗН при Тихоокеанския флот, командван от самата Локхарт. За Локхарт нямаше значение нито полът на новопристигналата, нито цветът на кожата й — единственото, което я интересуваше, бе да си върши добре работата.
ОЗН означаваше Отдел за звуконаблюдение. Първите системи за звуконаблюдение бяха създадени още пред петдесетте и бяха монтирани по Атлантическото крайбрежие на Щатите. По-късно Флотата построи идентични установки и по Тихоокеанския бряг и ги свърза в единна мрежа. По онова време това бяха само пасивни системи за подслушване на движенията на подводници във водата.
По-късно, когато руснаците монтираха на подводниците си балистични ракети, стана ясно, че крайбрежните инсталации няма да са достатъчни. На свой ред американският флот постави звукоулавящи установки в близост до руския бряг, при това недалеч от двете най-големи руски военноморски бази — Полярни и Петропавловск. И това не беше всичко, а само началото на още по-широка мрежа от сходни инсталации. Цяла линия от свръхчувствителни прибори бе монтирана по крайбрежието на Хавайските острови. Всеки отделен приемник се състоеше от хидрофони, поставени в потопени метални контейнери, които бяха закотвени за дъното и свързани с кабели. Кабелите бяха заровени в тинята, тъй като руснаците имаха навика да изкарват траулери, които да проверяват с драги дъното в близост до пристанищата си.
Работата на всички системи бе строго координирана, така че ОЗН не само засичаше движението, но като сравняваше данните от последователно разположени сензори, можеше да определи скоростта и посоката, в която се движеше проследяваният обект.
Имаше само един проблем: системата не беше в състояние да различава своите от чуждите подводници, още повече че американските подводници с балистични ракети обикновено патрулираха недалеч от зоните, където се движеха руските подводници.
Скоро обаче бе намерено решение: просто и ефикасно. На горната палуба на всяка американска подводница бе изписан идентификационен код, но със специална лазерно рефлектираща боя. Първо ОЗН засичаше подводница, после шпионският сателит в района изстрелваше лазерен импулс към обекта, използвайки високо интензивен синьо-зелен лазер, който проникваше до дълбочината на подводницата и разчиташе кода.
Рано същия ден Локхарт бе повикана в канцеларията на адмирал Кензи, заедно с останалите старши офицери на Оаху. Съобщението, че на следващия ден флотът ще напусне острова, оставяйки го практически беззащитен пред лицето на врага, бе посрещнато с шокирано мълчание.
Дори главната армейска част на Оаху — двайсет и първа пехотна дивизия от казармите в Шофийлд — щеше да бъде предислоцирана. През целия ден тя наблюдава военни камиони, които слизаха до пристанището и качваха на корабите войници.
Макар цялата операция да се провеждаше в обстановка на пълна секретност, изглежда, журналистите бяха надушили нещо, защото над острова витаеше паника.
Локхарт знаеше, че тя и хората й няма да са на борда на някой от корабите, когато флотът отплува. Имаше представа каква е била съдбата на Оперативни групи 78 и 79. Заедно с няколко АУАКС-а на ВВС нейната служба щеше да е линията за ранно предупреждение на целия остров.
На Хаваите и най-вече в Пърл Харбър ранното предупреждение бе нещо, в което много-много не вярваха. Макар че оттогава бяха изминали шейсет години, никой не бе забравил случилото се на 7 декември 1941-ва.
— Има ли нещо? — попита Локхарт, макар да знаеше, че хората й следят внимателно всички прибори и ще докладват веднага щом уловят нещо подозрително.
— Не, госпожо — чу познатият отговор.
Локхарт пресече затъмненото помещение и застана до Маркин — своя главен „прослушвател“. Наведе се така, че другите да не я чуят.
— Да долавяш нещо?
— Няколко кита тук. — Маркин чукна на екрана в една точка югоизточно от Мауи.
— Защо не си починеш малко? Ако другите съобщят… — Тя млъкна, защото Маркин й даде знак да запази тишина.
Локхарт чакаше.
След пет безкрайно дълги минути Маркин бавно свали микрофоните.
— Улових странни звуци на югоизток.
„Югоизток — помисли Локхарт. — Откъдето идва врагът“.
— Разстояние?
— Сто седемдесет и пет мили.
„Прекалено близко — помисли тя. — Прекалено близко.“
— Какво е? Подводница?
— Никога не съм чувал подобно нещо — отвърна Маркин. — Дайте ми още минута. — Той отново си сложи слушалките и затвори очи.
Локхарт се върна при новата служителка.
— Нещо необичайно?
Младата жена не бе чула разговора с Маркин, но бе доловила промяната в обстановката. Лицето й бе напрегнато.
— Чувам нещо, госпожо — докладва тя накрая.
Локхарт забеляза, че Маркин е свалил слушалките и я поглежда многозначително. Беше раздвоена.
— Какво според теб е това?
— Вода, под високо налягане — отвърна новата. Локхарт се намръщи, после отиде при Маркин.
— Какво чуваш?
— Нещо, което не бях чувал досега.
— Вода под налягане? — попита тя достатъчно високо, за да я чуе и новата.
Маркин кимна.
— Да.
— Госпожо — намеси се новата. — Чувала съм нещо такова в школата в Орландо.
— Да? — Локхарт и Маркин чакаха.
— Инструкторите ни пуснаха запис на някакъв нов прототип. Казаха ни, че руснаците разполагали с подводница, която се движела на реактивен принцип, като изпомпвала водата зад себе си. Този звук е подобен.
— Разстояние? — попита отново Локхарт.
— Сто шейсет и пет мили — докладва Маркин.
— Преди малко каза сто седемдесет и пет.
— А сега е сто и шейсет и пет… — поправи се той.
— Кое е това, което може да се движи толкова бързо под водата? — попита тя.
— Не е създадено от човешки ръце.
— Каква е скоростта на обекта?
— Почти осемдесет и седем възела.
— О, Господи! — прошепна Локхарт. — Какво казва сателитното наблюдение?
— И двете цели са засечени — обади се друг оператор.
— Докладвайте — нареди тя, след като операторът не добави нищо повече.
