опитваха се да бъдат неутрални, или да възпрепятстват действията на пришълците.
Шансовете да са техни съюзници бяха минимални.
— Прехвърли ли цялата информация на дискове? — попита той. — Архивните материали, ръкописа на Бъртън, записите от „Меджик“? Всичко?
— Да — отвърна Куин.
Търкот гледаше как светещите точки на екрана се уголемяват. Вертолетите бяха над езерото.
— Взимай дисковете, повикай останалите и да се качваме на скакалеца — нареди Търкот.
— Но защо… — почна Куин, но Търкот го прекъсна:
— Веднага!
Куин продължаваше да се колебае.
— Лекарят отведе Дънкан в медицинската лаборатория на приземния етаж, за да й направи някакви изследвания — каза той. — Мога да повикам само Че Лу, Кинсейд и Муалама.
— Ами хайде де! — почти извика Търкот, наведе се над компютъра, прати съобщението до Кели и после се втурна към асансьора.
Отпред летяха пет вертолета „Апачи“, следвани от други пет УХ-60 „Блекхок“, които пренасяха войници. Носеха се ниско над пустинята, само на шест-седем метра от земята.
На десет мили ги следваше един специално модифициран транспортен самолет Ц-130 с големи червени кръстове, изрисувани на крилете и опашката.
Докато тичаше през пясъчните дюни към медицинската лаборатория, Търкот вече чуваше шума от вертолетите. До първите хангари имаше още около четвърт миля.
Внезапно над него се спусна един „Апачи“, извъртял надолу дулото на 30-милиметрова картечница. Търкот не му обърна внимание — беше убеден, че независимо какви са заповедите им, американските войници няма да стрелят по невъоръжен човек. Когато стигна вратата на хангара, първият „Блекхок“ вече кацаше сред облаци прах на трийсетина метра от него. Отвътре скочиха дузина войници с маскировъчни униформи.
Търкот отвори вратата на хангара.
— Лиза!
Никакъв отговор. Той се затича по коридора и натисна дръжката на вратата на лабораторията. Беше заключена. Търкот ритна вратата с крак, точно над дръжката. Дървото се разцепи. Той блъсна още веднъж с рамо и влетя вътре. Дънкан лежеше на кушетката със затворени очи. Търкот изтича при нея.
— Лиза?
И подскочи, усетил остро пробождане в дясната ръка. Извъртя се и блъсна с разтворената си длан лекаря в гърдите. Мъжът отхвръкна назад и изпусна спринцовката. Почти веднага се опита да стане, но Търкот го удари пак и този път той изгуби съзнание.
Търкот се върна при кушетката и се помъчи да вдигне Лиза, но ръцете му бързо отмаляваха. Напрегна всички сили, но и този път не успя. Коленете му се подгънаха и той се подпря на кушетката.
Чу, че влизат хора. Падна на пода. Не можеше да помръдне, нямаше сили дори да говори. Няколко войници влязоха в стаята. Двама от тях вдигнаха Дънкан и я отнесоха. Един офицер коленичи до него, провери му пулса, после огледа униформата му, като спря внимание на отличителните знаци. На лицето му се изписа колебание, после той се изправи и нареди:
— Да вървим.
— Но, сър, нали трябваше да арестуваме и… — заговори един от войниците.
— Това е заповед — натърти офицерът.
Всички излязоха и Търкот остана сам.
— Побързай! — Куин дръпна лаптопа от ръцете на Че Лу, за да й помогне. Тичаха през хангара към очакващия ги скакалец. Яков, Муалама и Кинсейд вече се катереха по стълбичката. Вратите на хангара бяха отворени и отвън се чуваше шумът на кацащите вертолети.
Между вратите на хангара се подаде муцуната на един „Апачи“. Трийсетмилиметровата картечница започна да се върти наляво-надясно, следвайки движението на направлявания от мерача мерник. Накъдето обърнеше глава мерачът, натам се насочваше картечницата. В момента мерачът, изглежда, следеше движенията на петимата членове на Зона 51.
Изправен до горния люк на скакалеца, Яков извади пистолет и го насочи към вертолета.
— Недей! — извика Куин.
Яков се поколеба, опрял пръст на спусъка.
Мерачът държеше Яков в средата на маркера върху шлемовия дисплей.
— Дай предупредителен изстрел — нареди пилотът на хеликоптера.
Мерачът извъртя глава леко вляво и натисна спусъка. Кратък откос от трийсетмилиметрови куршуми — с размер на биберони — изсвистя и удари обшивката на скакалеца на няколко крачки от Яков.
Майор Куин падна, блъснат от тичащата зад него Че Лу, извъртя се и направи опит да стане, но китайката продължаваше да лежи просната върху него. Майорът почувства нещо топло на гърдите си и когато погледна, видя, че един от куршумите е пронизал старицата.
— О, Божичко! — въздъхна той и я положи внимателно на пода.
Яков скочи от скакалеца, коленичи до него и подложи длан под тила на китайската професорка.
— Мъртва е — обяви руснакът.
— Не може да бъде! — прошепна Куин.
— Качвай се — нареди Яков, скочи и се прицели във вертолета. Изстреля един след друг шест куршума, които отскочиха от бронираната кабина, без да причинят никаква вреда.
Докато се катереше по стълбичката, Куин се опитваше да не мисли за топлата, лепкава кръв на гърдите си. Отгоре Муалама му подаде ръка и буквално го вдигна през отворения люк. Майорът бързо се настани на мястото на пилота и стисна с разтреперани ръце ръчките за управление.
Кинсейд още закрепяше пакетите с екипировка, докато Куин вдигаше скакалеца от пода. Насочи го право към вертолета, блокирал единствения изход, и машината побърза да се дръпне встрани.
Други два вертолета дебнеха отвън и незабавно откриха огън по извънземния кораб. Куин не им обърна внимание и премести ръчката напред.
Всички подскочиха стреснато, когато вертолетите заеха позиция зад тях и ги изпроводиха с дълги откоси, които се виждаха съвсем ясно през прозрачната обшивка на скакалеца.
Куин увеличи скоростта и само след десетина секунди вече летяха с шестстотин мили в час, оставяйки зад себе си Зона 51 и бездиханното тяло на Че Лу.
Няколко отряда войници нахлуха в Куба и арестуваха всички, които не бяха евакуирани. Поставиха малки пакети с пластични експлозиви до всеки компютър и средство за свръзка. Докато червените индикатори на детонаторите приближаваха неумолимо пусковото си положение, войниците напуснаха изоставения комплекс.
Големият Ц-130 вече бе заел позиция за излитане върху дългата писта. Задната рампа се спусна плавно и опря в бетона. Четири облечени в бяло фигури изтърколиха по рампата една количка и я откараха при групата войници, които охраняваха Лиза Дънкан. Те натовариха Лиза на количката и я вързаха с колани. В товарния отсек ги очакваше пета облечена с бели дрехи фигура — висок мъж с причудливо побелели коси и пронизителни сини очи.
Когато върнаха количката на борда на самолета, мъжът се наведе над Дънкан и провери жизнените й показатели. Междувременно самолетът вече набираше скорост по пистата.
Малко след като самолетът излетя, започнаха първите експлозиви в Зона 51.
В Първи хангар лежеше тялото на Че Лу. От Дългия поход през 1934-та, през агонията на Втората световна война и последвалия комунистически режим, до кървавата баня със студентите на площада Тянанмън и радостта от откритията в Циан Лин — едно вълнуващо, изпълнено с приключения и несгоди пътешествие най-сетне бе приключило, по най-нелепия начин.
