хангара. Подкара към тях. Единият бе стар руски товарен модел Ми-17, вторият — модерен френски „Еркюл“ АС350Б.
Двамата слязоха от камиона и натовариха багажа на френския вертолет. Макгро се върна при хангара и разби с един удар вратата. В едно тясно кабинетче в дъното намери списък с имена и телефонни номера. Прокара пръст надолу по списъка, докато не откри непалската дума за „пилот“.
Набра номера и когато отсреща се чу сънен глас, повтори няколко пъти „летище“, после затвори.
След двайсет минути по шосето се зададоха светлини. Някаква кола спря пред хангара, чу се хлопване на врата и един гневен глас попита нещо на непалски. Оливети изскочи от мрака и накара новодошлия да млъкне по най-бързия и ефективен начин — като го удари с приклада на автомата в зъбите.
Пилотът се строполи на колене, притиснал с ръце кървящата си уста. Оливети опря дулото на автомата в слепоочието му. Макгро коленичи до пилота, простря една карта на земята и я освети с фенерчето си.
— Сагамарта — обяви той и посочи мястото на картата.
Мъжът го погледна объркано.
— Сагамарта — повтори Макгро, после посочи себе си, Оливети, хеликоптера и накрая пилота. След това махна на североизток.
Пилотът понечи да поклати глава, но замря, когато Оливети притисна дулото в слепоочието му. Той каза нещо на непалски, почака за отговор, но като разбра, че двамата не разбират езика му, посочи хеликоптера и даде знак, че трябва да вземе нещо.
Макгро кимна на Оливети да позволи на мъжа да се изправи. Последваха го до хеликоптера, откъдето пилотът извади един справочник. Мъжът прелисти справочника, стигна до търсената страница и я тикна под носа на Макгро. Там бе указана височината от 6100 метра.
След това пилотът прокара пръст по картата и стигна до точката, която бе посочил Макгро. „Сагамарта“, повтори той и чукна с пръст обозначението 8848 метра. След това размаха ръка над главата си.
Лицето на Макгро остана непроницаемо. Той плъзна пръст по пътя, който тръгваше на изток от Катманду, после изви на север, пресече границата с Тибет, описа полукръг и отново го придвижи на изток. Накрая опря нокът до северната страна на Еверест.
Пилотът се намръщи, понечи да каже нещо, но си спомни в какво положение се намира и млъкна. Макгро посочи хеликоптера и вдигна палец към небето. За допълнителна настойчивост Оливети сръга пилота с дулото в ребрата. Пилотът изруга, но се подчини, покатери се на седалката и започна да се връзва с коланите. Двамата „тюлени“ го последваха и затвориха вратата.
Двигателят на вертолета изрева.
Леден вятър духаше от юг на откритата каменна веранда, която гледаше към казармите. Тук винаги беше много студено, а въздухът бе разреден заради голямата надморска височина. Казармите бяха построени в горния край на малкото селце Петанг Рингмо, чиито жители не надхвърляха стотина души. До селцето водеше каменист път, проходим единствено за джипове, и то при сухо време.
След векове на независимо управление през 1950 година Тибет бе окупиран от комунистически Китай. Девет години цареше несигурен мир, докато Далай Лама се опитваше да управлява страната в сътрудничество с нашествениците. Всичко това се промени през 1959, когато в Тибет избухна всенародно въстание. Десетки хиляди тибетци, между които самият Далай Лама, бяха принудени да избягат и да потърсят политическо убежище в съседна Индия.
По някои данни поне един милион тибетци били избити през следващите години в хода на опитите на Китай да превърне насилствено Тибет в своя провинция. От шестте хиляди манастира, съществували преди окупацията, бяха останали само дванадесет — другите бяха разрушени, често превръщани в учебни мишени за китайската артилерия. Носеха се слухове, че китайците подлагали на стерилизация тибетски жени и изхвърляли ядрени отпадъци в много райони на Тибет.
Всичко това не вълнуваше ни най-малко китайския майор, който се беше изправил на каменната веранда. Той бе разквартируван в Тибет по съвсем друга причина. След като изгледа тримата, които стояха пред него, майорът сведе поглед към пратената по факс заповед от Пекин. Факсът бе подписан от самия президент, така че не можеше да става въпрос за никакво колебание относно изпълнението на заповедта. Тримата бяха пристигнали с вертолет само преди десетина минути. Майорът, известен в алпинистката общност само с името Аксу, беше нисък, жилест мъж с бакърена кожа. Вече два пъти бе изкачвал Еверест — единия път от юг и втория — по трудния северен склон. Съгласно пристигналата заповед от него се очакваше да отведе тримата новопристигнали на северния склон.
Дори тук, далече от столицата, вече се знаеше, че Китай е нападнал Южна Корея и Тайван. Майорът не разбираше какво общо може да има това с тримата непознати, а и факсът не обясняваше нищо. Едно бе сигурно — тримата бяха чужденци, с бледи кожи, червеникави коси и очи, скрити зад непроницаеми черни очила. Освен това ги ръководеше жена.
— Еверест не е място за аматьори — каза им той.
Лексина кимна.
— Зная.
Аксу се изплю на каменните плочи.
— Един от всеки пет, които потеглят нагоре, умира.
— Достатъчно е и един от нас да стигне — рече Лексина.
— За какво ви е притрябвало да се качвате?
— Защото трябва да вземем едно нещо оттам.
— Какво нещо?
— Не мога да ти кажа.
— Ако ми кажеш какво ти трябва, моите хора ще ти го донесат.
— Не. Трябва да отидем ние.
Аксу обърна гръб на тримата и погледна на югозапад. Хоризонтът бе запречен от заснежени върхове, но Еверест не можеше да бъде сгрешен. Аксу бе излизал на всички страни на върха, но нямаше никакво съмнение, че от тази страна се разкрива най-красивата гледка. Денят бе ясен и слънчев и върхът, който обикновено бе забулен в облаци, сега се виждаше, сякаш бе съвсем близо. Но той знаеше, че времето в планината може да се промени за броени минути.
— Ще ни отнеме две седмици.
— Не разполагаме с две седмици — отвърна Лексина.
— Невъзможно е да стигнем по-бързо. Поне една седмица ще трябва да прекарате в базовия лагер, за да се аклиматизирате. Ако се изкатерите твърде бързо, ще получите мозъчен оток и ще умрете.
— Вече сме се аклиматизирали към височината — заяви Лексина.
— Единственият начин да се аклиматизирате е като стоите на високо.
— Майоре — каза Лексина и го погледна право в очите. — Това тук е заповед.
Аксу сви рамене.
— Тръгваме след час.
Вертолетът кацна непосредствено зад оградата на Димона и едва сега Шерев си позволи да въздъхне облекчено. Докато летяха от Йерусалим, той следеше новините по радиостанцията. Някои смятаха, че самоубийствената атака срещу кивота е била дело на арабски терористи и че предстои обявяване на война. Шерев обаче разбираше, че подобни изказвания са прибързани.
Не след дълго се оказа прав, тъй като в поредните новини разкриха, че пилотът на вертолета е бил евреин. Капитан, ортодоксален фундаменталист. Докато войниците пренасяха кивота в пещерата, Шерев не спираше да клати глава. Опасни хора бяха това фанатиците. Страх ги беше, че кивотът не се оказа дело на човешки ръце, както се твърдеше в Библията. Излезе, че е от извънземен произход, а това означаваше, че много неща, в които сънародниците му бяха вярвали безрезервно, са лъжа. Шерев знаеше, че когато някой
