вятъра проникваше направо до костите му. Излезе от сенките на хълма и огледа хоризонта. Над океана се задаваха нови облаци. Скоро пак щеше да се разрази буря. Сви рамене и безшумно се отправи към колибата.
Надяваше се Алана вече да е потънала в забравата на съня. Така плановете му щяха да се осъществят къде-къде по-лесно.
Докосна вратата и я бутна. Дървената плоскост се завъртя на кожените панти. Влезе. Дочу дишането й. Дори леко похъркваше. Явно беше изтощена, а той се готвеше да я измори още повече.
Пристъпи и остави пешкира на масата до сребърната чаша и гарафата, които се открояваха със своята елегантност сред скромната мебелировка. Посегна към кепенците и широко ги разтвори. Нахлулата лунна светлина очерта светъл квадрат върху пода и придаде странно сияние на всички предмети.
Погледна предпазливо към леглото — Алана лежеше по гръб, отметнала една ръка настрана, а другата — подпъхнала под тила. Бакърените й коси свенливо прикриваха част от раменете и шията, но оставяха открито мястото около огърлицата с камъни. Потръпна при вида на драскотините по деколтето й. Бялата плът на гърдите й го плени. Малката вещица. Неговата вещица.
Би трябвало да се почувства засрамен от себе си, че си подсигурява наследството й по този начин. Вместо това си наложи да се пребори с прилива на трепетно очакване. Алана не приличаше на никоя жена, която бе виждал. Тя не се страхуваше от съдбата. Нито от него. Знаеше, че е в състояние да я накара да го обикне.
Някакво отъркване около глезените му го сепна. Последва мяучене. Хвана животинката за врата и я вдигна. Котката протегна шия, подуши го и леко опря нос в носа му. Иън прие благословията и я постави върху перваза на прозореца, откъдето тя скочи на тревата и пое към селото.
Разкопча катарамата на пелерината си и я свали. Разхлаби колана и изхлузи ризата си. Жаждата го подтикна да посегне към гарафата. Вино! Надигна я и със замах си наля. После я вдигна по посока на леглото.
— Ще споделим брачната чаша, моя сладка, макар ти още да не го съзнаваш.
На един дъх пресуши пикантното питие. Усети горчилката от билките и потрепери. Свали панталоните си. Наведе се към леглото и нежно произнесе:
— Алана…
Тя въобще не откликна. Нито помръдна, нито въздъхна. Гальовно проследи контура на лицето й, погали тънките вежди и подчертаните скули. Гледката го омайваше.
Винаги бе предпочитал силните, решителни, умни жени. Като Алана.
Докосна камъните на шията й и се опита да разчете издяланите по тях послания. На светлината на луната видя неразгадаеми знаци и си даде сметка, че и преди е виждал такива. Бяха камъни за заклинания и гадания.
В момента обаче не се интересуваше защо тя ги носи. Усмихна й се.
— Ще се разбираме отлично, щом разбереш кой всъщност ти е господар.
Примигна. Собственият му глас го изненада. Стори му се някак по-дрезгав.
— Дали пък виното ти не е силно? Няма да ти помогне да се преструваш на заспала. — Разтърси я. Главата й се отметна назад. Загледа се в нея. — Добре се преструваш. — Седна на леглото. Въжетата изстенаха и той се настани на пухения дюшек. Изрита калните си ботуши. — Добре се преструваш. Но не е възможно да спиш така дълбоко. Да не си взела приспивателно? — Погледът му попадна върху сребърната чаша. От тази чаша ли пи?
Вместо отговор, дочу дълбока въздишка, докато я обръщаше настрана.
Зарови ръце в косите си и ги разроши. С несигурността на опиянен мъж занарежда:
— Вещице, няма да се пребориш с мен, чуваш ли? Предявявам претенции към теб… — Усети, че залита. — Сега… Кълна се… Сега!
Свали ленените си гащи и се стовари на леглото.
Засенчена от сгъстилите се облаци, луната престана да огрява двете тела, преплетени на тясното легло. Над хълмовете трещяха гръмотевици. Светкавици пронизваха небето. Шумът от небесните барабани изпълваше малката колиба. Вятърът нахлуваше през отворените прозорци и вкарваше вътре дъжд. Именно дъждът събуди Иън.
— Какво, по дяволите…
Надигна се и залитайки, отиде до прозореца. Опита се да затвори кепенците. Разтърси глава, за да я проясни. Погледна към фигурата, сгушена под кожите. Тялото му продължаваше да пази топлината й. Копнееше да я опознае. Леко се засмя и се остави дъждът да го облее. Затвори кепенците и пусна резето, преди да се върне в леглото. При своята вещица.
Глава 9
Ръце. Ръце отмятаха косите от лицето й. Обгръщаха я с вълшебна копринена топлина, докато гръмотевиците трещяха, а светкавиците пронизваха ярко небето. Едната ръка беше запушила ухото й, когато беше трепнала от разразилата се буря. Другото й ухо долавяше стабилния ритъм на силно сърце, неподвластно на яростните природни стихии.
Ръце докосваха устните й, простенеше ли, ужасена от чудовището, което смущаваше съня й. Ръце насочваха брадичката й, за да се посипят целувки по устните, после я хванаха по-здраво и нещо — топло и влажно — премина по зъбите й. Ту влизаше, ту излизаше — същинско перце, подмятано от вятъра.
Всяко погалване на тези силни ръце я даряваше с увереност, помощ, утеха, успокоение. Заличаваше спомените й, предизвикваше непознати реакции, доставяше й неописуема наслада. Ръцете проследиха лопатките на гърба й, докоснаха гърдите, обгърнаха талията. Свалиха огърлицата. Сновяха от място на място по тялото й. Тя се раздвижи, за да ги насърчи.
И те откликнаха.
Плъзнаха се по шията й и се заровиха в косите. Задържаха главата й неподвижна, за да приеме целувката, която изследваше, питаше, но и отговаряше. После преплетоха пръсти с нейните, Усети тежест и непозната досега смесица от мускули, коси и кадифе.
Дъхът секваше от вещите прегръдки. Тя потрепери и се опита да се освободи, но ръцете я обгръщаха отново и отново.
Толкова дълго живя самотна и изолирана, че всеки допир задоволяваше отдавна потискан глад. После ръцете потърсиха едно скъпоценно място и тя пожела — не, направо закопня — да им го даде.
Плъзнаха се по вътрешната страна на бедрото й и щом доловиха съпротива, я погалиха, засвидетелствайки своето обожание. Тя отстъпи. Предостави им всичко, което търсеха.
За миг спряха върху корема; разрешиха леко къдравите косъмчета между бедрата й и се плъзнаха в топлата влага. Насърчаваха невъздържаната й страст. Предизвикваха я да откликва на дълбокото им проникване. Алана вече хапеше устни, за да сподави смаяните си викове.
Окуражителни нашепвания долетяха от мъжа без лице, нашепвания, прекъсвани от пламенни целувки. Не спираше да милва, гали и провокира тялото й. В един момент способността й да сдържа виковете си я напусна.
Тогава буквално се сля с вятъра, с оглушителния тътен и ослепителните светкавици. Докато прекосяваше облаците, изпита моментна болка. После се сля с бурята. И с Иън…
Алана седна в леглото.
През пролуките на кепенците на източната стена проникваше слънчева светлина и галеше краката й. Примигна — чувстваше се изтощена от невероятна емоция. Сама ли беше?
Плъзна изучаващ поглед по стаята — страхуваше се, да не зърне… кого?
Никой. Стаята изглеждаше както обикновено. Нямаше причина сърцето й да бие така лудо. Нямаше
