Победена от увереността му, тя се отдръпна, извърна очи от неговите и забеляза ръцете си. В бързината бе забравила да ги маскира. Чистата кожа направо грееше. Смутено ги напъха в широките ръкави.
Иън продължи:
— Искам да поговорим. Чувствам те така близка… Очите й отново се устремиха към него.
— …както никой друг във Фионауей.
През тялото й премина смайваща тръпка.
— Какво чуваш за Алана?.
— Алана? — Задави се. — Говорят, че е… мъртва. Според водните духове…
— Ако водните духове са я откраднали, могат и да я върнат. — Ставаше груб. — Лейди Алана е жива. Знаеш го. И ще се върне веднага щом Лезли умре. За да претендира за земите. И аз ще остана без наследство.
Внезапната му атака я потресе. Налагаше се внимателно да обмисли думите си.
— Но ти имаш попечителството над Фионауей. Как може лейди Алана да си възвърне собствеността?
— Тя е наследницата. Ако реши да се обърне към съда, ще ме изхвърлят без пукнат грош.
Обзе я гняв.
— И ще си присвоят значителна част от парите й.
— Толкова ли са корумпирани съдилищата в Шотландия? — Попита го престорено невинно.
— Съдилищата навсякъде са корумпирани. Съдилищата ме принудиха да приема… — Спря се навреме.
Съдилищата я бяха принудили да приеме Лезли за свой опекун, защото баща й — един от най- неразумните хора, живели някога — го считаше за свой сърдечен приятел и го споменаваше в завещанието си. Съдилищата не оспориха волята му — бащата имал право да посочи опекун на непълнолетната си дъщеря. На възражението й, че след смъртта на майка си фактически тя управлява имението, те й се изсмяха надменно и протегнаха ръка, за да приберат данък наследство.
— Съдилищата се ръководят от мъже, а те винаги вземат страната на събратята си.
— Все пак Алана няма защо да се тревожи. На следващия си рожден ден — на двадесет и първи юли — става пълнолетна.
— Не е много далеч…
— След този ден Фионауей официално ще бъде нейно. Но както току-що самата ти отбеляза: съдилищата се ръководят от мъже. А те не са склонни да повярват в способностите на една жена да се справи с огромно имение като Фионауей.
Иън изрече на глас опасенията, които тя не смееше да си признае.
— Вчера пристигнаха едни роднини на лейди Алана. Привлякла ги е мълвата за близката смърт на Лезли. По-големият ми даде да разбера, че, след лейди Алана, той е наследник на Фионауей.
— Брайс.
Едва чуто произнесе името. Брайс — неизменно усмихнат, неизменно елегантен, неизменно готов да даде съвет на по-младата си братовчедка. Не го харесваше, вероятно защото — както многократно бе изтъквал Лезли — никак не обичаше да я ръководят. Повечето мъже обаче намираха Брайс за добър, а повечето жени — за привлекателен.
— Да. Казва се Брайс Маклауд. Претендира да е глава на клана.
— Той е земевладелецът.
— Е — възкликна Иън и разпери длани, — значи всичко е ясно. Смятах, че когато баща ми умре, аз ще поема Фионауей, и бях щастлив. Винаги съм мечтал да имам собствен дом. Предвид състоянието на конюшнята, нивите и селяните, имението определено се нуждае от мъжка ръка.
— С Фионауей всичко си е наред!
— Ако някой положи малко грижи, наистина ще се оправи. — Потупа се по гърдите, за да даде да се разбере, че става въпрос за него. — И все пак съдбата на Фионауей се върти около лейди Алана. Не се ли върне тя, Брайс ще ме изхвърли насила. А върне ли се, и поиска ли да ми го отнеме, ще се боря с нея.
— Как?
— Ще настоявам да каже къде е била през последните няколко години. Ще дам да се разбере, че млада жена, която е оцеляла сама през цялото това време, явно се е препитавала със съмнителни методи. И ще подчертая колко е недостойно такава жена да наследи Фионауей. Изрично ще настоявам аз да бъда посочен за неин опекун.
Не се усъмни в думите му. Беше достатъчно безскрупулен да унищожи репутацията й. Разтърка чело, но се сети, че не е поръсила ръката си с пепел и бързо я скри.
— И Брайс би могъл да постъпи така.
— Естествено. Тогава ще се изправим един срещу друг — ще се влачим по съдилища, за да доказваме кой има право да поеме опеката над Фионауей и лейди Алана. Ще се наложи, разбира се, да се пожертва имението, защото съдилищата са мудни и докато се разреши въпросът, няма да има кой да го ръководи.
Алана потрепери.
— И какъв избор има лейди Алана? Според теб, ако тя не се върне, Фионауей ще стане бойно поле. А ако се върне, ще се изправиш срещу нея.
— Само ако реши да ме лиши от наследство. Но има и друг изход. Тя може да се върне и да заеме мястото си… до мен.
— Да се омъжи за представител на рода Феърчайлд? — Беше напълно шокирана, ужасена и… — За теб?
Той кимна.
— Отвратително, знам. Но вече е била предопределена за баща ми, а аз все пак съм по-добрият избор.
— Ласкаеш се.
— Нима? Гарантирам ти, че след брачната ни нощ лейди Алана няма да ме възприема така. — Гласът му напомняше котешко мъркане.
Кожата около устните й настръхна, сякаш целувката, която сънува нощес, е била от мъж с брада. Черна мека брада, оформена прецизно. О, защо този сън я преследваше? Ставаше й все по-горещо и неловко.
— Селяните, рибарите и дори прислужниците са ми разказвали колко се гордее лейди Алана с Фионауей. Склонен съм да им вярвам. Но тя изглежда е преценила, че аз не съм подходящ за него. Затова се промъкна в спалнята ми с нож и се опита да ми пререже гърлото. — Гласът му я галеше. — Каква жена само! Ще бъде непременно моя! Ще я облека в най-хубавите рокли и…
— …и ще я биеш, ако вечерята е прегоряла — прекъсна го тя, за да разруши омаята.
— Е, за подобна дреболия не. — Усмивката му стана по-мека. — Но ако ми измени и доброволно отдаде тялото си на друг…
— А тя ще може ли да те бие, ако ти й измениш?
— Няма да има по-верен от мен. — Отпусна ръка върху рамото й и се загледа в очите й. — Женитбата ще ме обвърже завинаги.
— Думи, думи!
— Нямаш причини да се съмняваш. Не бива да съдиш за всички мъже по твоя… по Лезли Феърчайлд.
— Вероятно си прав. Но все пак се чудя защо ми разказваш всичко това.
— Нали си вещица? Предай й моето послание. — Огледа колибата. — Тук някъде все трябва да имаш някоя кристална топка.
От нахакаността му я засърбяха ръцете.
— А дали ще се окажеш достатъчно силен, за да й възвърнеш земите.
