Подскочи.
— Да.
— Откакто е тук, няколко пъти се отби в черквата. — Пасторът не откъсваше очи от нея. — Ако бях жена, щях да кажа, че е доста привлекателен и смел.
Алана бе съгласна, но добави:
— Не е добър обаче.
— Не е добър? — Господин Луис Отхвърли обвинението с пренебрежително махване на ръката. — По- точно не позволява да го стъпчеш. Знаеш, че никога няма да те нарани. Изглежда ми почтен мъж и вярвам, че ще те защитава.
— Почтен? — Припомни си заплахите от сутринта. — „Почтен“ не е думата, която бих използвала за Иън Феърчайлд. Иска да се ожени за лейди Алана, за да владее Фионауей.
Господин Луис не изглеждаше нито шокиран, нито смаян, както се бе надявала тя. Просто кимна:
— Значи, ако се върнеш, ще се омъжиш за младия Иън. — Прокара пръст по гъстите си вежди и я изгледа изпитателно. — Толкова ли е лошо?
— Дали е лошо? — Като внезапно освободена пренапрегната пружина Алана скочи на крака. Уиски тупна на земята и сърцераздирателно измяука. — Би било направо ужасно! Той не е по-добър от баща си!
— Нима? — Господин Луис гледаше как тя крачи напред-назад. — Аз доста го харесах. Въобще не е високомерен. А и усещанията му са доста изострени.
— Сигурно. Смята, че мога да изпратя послание на лейди Алана.
— Значи наистина съм прав.
Когато Иън й говореше и я гледаше, тя допускаше, че той знае истината, а си играе с нея като котка с мишка. Но не беше възможно. А ако все пак беше така, то значи, че се е представила като пълна глупачка.
— Не искам да повярвам, че заставаш на негова страна!
Като рееща се в небето чайка господин Луис поклати глава.
— Е, все някога трябва да се омъжиш. Ти си жена от семейство Маклауд. Трябва да продължиш. Или предпочиташ Фионауей да мине в ръцете на другите ти роднини?
— Не! — Прокара крак в пепелта на земята. — Но Иън Феърчайлд не е човекът, за когото бих искала да се омъжа.
— Значи се страхуваш от него?
— Ами!
Страхуваше се само от сънищата, които й докарваше. Страхуваше се от слабостта, която изпитваше, когато го гледаше как ходи като победител, извоювал си правото да избира сред всички жени. Страхуваше се от копнежа си тя да е неговата избраница. Но не се страхуваше от него.
— Това е хубаво — обяви господин Луис и се усмихна тайнствено. — Обзалагам се, че у Иън Феърчайлд има много доброта, само трябва да се надникне по-дълбоко.
— Заплаши да прогони старата Мери от ъгъла й и Роби от нивите му.
— Чудя се дали не е целял нещо друго. — И понеже тя не намери какво да му отговори, Луис вдигна ръка. — Но каквото и да стане, това не е свършекът на света. Върни се във Фионауей, огледай младия Иън и ако ти е достатъчно симпатичен, се омъжи за него. Ако не — на рождения си ден сама ще предявиш претенциите си.
— Даде да се разбере, че няма да е толкова лесно. Щял да се обърне към съда с твърдението, че за да оцелея през тези четири години, съм живяла като паднала жена. Според него и Брайс щял постъпи по същия начин. Тогава щели да се борят кой да стане опекун на моите земи.
— Решителен е, а? Не ти е оставил никакъв избор. Можеш само да се върнеш и да се омъжиш за него. Не е изключено и да греша, моето момиче, но мисля, че не е като баща си. Той не би се опитал да те насили.
— Нима?
— След онова неприятно преживяване — въздъхна господин Луис, — явно не вярваш на никой мъж.
— Вярвам на теб.
— Но аз съм само наполовина мъж.
Тя го погледна смаяно.
— Толкова съм стар — поясни той, — че едва ли бих доставил удоволствие на някоя жена.
— Сякаш мъжете имат за задача единствено това. Баща ми доставяше удоволствие на десетки жени, но му липсваше стабилност. Братовчедите ми се представят за разюздани джентълмени, а всъщност са толкова мекушави.
— Ти наистина си огорчена. Лошото е, че няма да обикнеш, докато не се довериш.
Алана се напрегна и суховато отбеляза:
— Мога и без любов.
Господин Луис се засмя и вдигна котката, която се отъркваше в глезените му.
— Никое живо същество на земята не може без любов. Стремежът към любов е причина да се правят доста глупости.
Звучеше разумно и Алана изведнъж се почувства мелодраматично като въжеиграча. Но въпреки това убедено отвърна:
— Жена още не е родила мъжа, който да ме изкуши да поема подобен риск.
— Вярвам ти. — Господин Луис пъхна Уиски под мишница, надигна се и взе ръката й. — Но защо се обръщаш към мен за съвет? Ти си умно момиче. Послушай сърцето си. Не обръщай внимание на резервите, които умът ти диктува. Иън е мъж. Щом захвърлиш тези одежди на вещица и покажеш лъчезарната си същност, облечена като дама, той ще реагира подобаващо.
Не си направи труда да гадае как се е досетил за плановете й. Само се усмихна. Господин Луис я гледаше с очи, пълни с привързаност. Тя обаче се съмняваше доколко Иън би бил привлечен от луничките и бакърените й коси, ако беше бедна. От друга страна, трябваше да се омъжи. Ще се върне, за да спаси хората от несправедливите закани, и ще го следи изкъсо. Ако се окаже достоен… Избърса длани в полите си. Ако се окаже достоен, щеше ли да се омъжи за него? Щеше ли да рискува да вземе мъж, способен да я накара да плаче за любовта му? Щеше ли да направи всичко, за да го плени? Щеше ли да се превърне в измъчена жена като майка си?
Сега, след като срещна Иън, вече не вярваше и на себе си.
— Осигурих ти превоз — уведоми я пасторът. — Дърварят и воловете му те чакат.
Алана отново стисна здраво ръката му.
— Ще се погрижиш ли за Уиски?
— Разбира се.
Оставяше свободния си живот. Поемаше по пътя на задълженията и ограниченията. Плътно завърза качулката на окъсаната си пелерина над лъскавата си чиста коса и тръгна, леко накуцвайки, към каруцата.
Догони я викът на господин Луис.
— Пристигнали са братовчедите ти. Знаеш ли?
Спря.
— Чух нещо.
— Това ме притеснява. — Господин Луис звучеше остро и безкомпромисно. — Те никак не държат на съюза. Дори не вярват в съществуването му.
— Брайс твърди, че е модерен човек, попаднал във водовъртеж от суеверия. — Алана се усмихна. — Едуин прави всичко, което Брайс му каже. Не се притеснявай. Ще се справя!
— Вярваме в теб, господарке.
Не я наричаше често така. Сега той изразяваше силата на притеснението си и дълбочината на привързаността си.
— Разбирам по-добре от всекиго какво ще стане, ако неподходящи хора вземат нещата в свои ръце. Ще се погрижа да не се случи.
