Вещицата

Алана се качи в каруцата. Дърварят се вторачи в нея и промърмори:

— Вещицата…

После сръга воловете.

Алана леко залитна. В гърба и в ребрата й се забиваха пръчки. Съжали, че не тръгна пеша. Ала глезенът й все още беше подут, а пък щеше да загуби кураж, ако изчака още един ден. Копнееше с цялата си душа сега да върви в обратната посока, да се катери по хълмовете или да се наслаждава на влажните аромати на гората. Нарушаваше обета, даден пред себе си — връщаше се, преди господин Феърчайлд да е починал, и предчувстваше, че той ще намери начин да си отмъсти.

Представи си как Брайс ще се вторачи в нея, а Едуин направо ще зяпне. Не се съмняваше, че всеки шотландски благородник ще гадае къде ли и с кого ли е била. Но в края на краищата имаше достатъчно неща, за които да се тревожи, освен за приказките на хората.

Иън Феърчайлд.

Дали Иън Феърчайлд ще се задоволи да поеме поста на управител?

* * *

С течение на времето светът се превръщаше във все по-студено място за мистериозните водни духове. Съюзът придобиваше все по-голямо значение. Запокитени сред хълмовете и ревящите океански вълни, хората на Фионауей рядко заговаряха случайните странници, прекосяващи от дъжд на вятър земите им. Спечелиха си репутацията на гостоприемни, но сдържани люде. Това не ги засягаше. Разполагаха с вълшебните камъни. Така преживяваха трудните времена. А бреговете си пазеха за своите древни съзаклятници — водните духове.

Глава 11

Алана се свлече от каруцата още щом дърварят я вкара в двора на къщата. Сърцето й биеше учестено — обмисляше следващите си действия, които трябваше да я превърнат от вещица в лейди Алана по възможно най-живописния начин. Започнеше ли веднъж, нямаше връщане назад.

— Хайде, хайде. Какво се маеш? — негодуваше дърварят. — Не можеш да стоиш така насред имението на господин Феърчайлд.

Имението на господин Феърчайлд — как ли пък не! Алана разпери ръце и се провикна:

— Добри хора, призовавам ви да видите едно истинско чудо.

Жените, които работеха в градината, изправиха гръб. Момичетата при краварника се скупчиха на вратата. Мъжете, заети с подмяната на старата тухлена настилка, вдигнаха глава. Кени излезе от ковачницата и също се вторачи в нея.

— Във Фионауей съм известна с умението си да променям образа си и сега ще ви разкрия тайната си!

Подкани децата, които играеха при езерото, и те предпазливо я приближиха.

Някакъв мъж изсумтя и се захвана отново с работата си, но друг се обади от върха на широкото мраморно стълбище пред къщата:

— Изправете се и я изслушайте!

Алана вдигна глава и се взря в очите на Иън. Гледаше я и чакаше с копнеж да чуе истината за нея. Помоли се да успее така да го разтърси, че кафявите му очи да станат зелени — с цвета на пръстена му.

Прислужниците се тълпяха, дърварят чакаше, а Кени заплашително държеше дървения чук.

— Понякога промяната на образа е много лесна. Разхлаби връзката на качулката и я отметна.

При вида на бакърените й коси всички отстъпиха крачка назад. Жените придърпаха децата до полите си. Някой прошепна:

— Това са косите на Маклаудови!

Мислено го благослови. После извади парцал от джоба си и закуцука към кладенеца.

— Не я оставяйте да стигне дотам! — провикна се Кени. — Тя е вещица. Ще прокълне водата, както прокле мен.

— Не ставай глупав, човече — обади се госпожа Армстронг, застанала до простора. — Не виждаш ли коя е?

Докато Алана потапяше кърпата в пълното ведро, сред тълпата се разнесе шепот, а щом избърса лицето си, гласовете се усилиха. Приближилата се до нея госпожа Армстронг пак се обади:

— Остана петно на брадичката ти, милейди.

— Милейди! — възкликна една от краварките. — Грейс я нарече „милейди“.

— Ето още чудеса! — Развърза канапчето около талията си, свлече пелерината и освободи косите си, които се разпиляха по раменете й. Накрая приглади гънките по роклята си. Старомодната дреха й бе прекалено тясна, но другата, която й седеше по-добре, бе разкъсана от Иън през нощта, когато се опита да пререже гърлото му. — Тази, която променя образа си, се превърна в лейди Алана!

— Променяла образа си — изсумтя Иън иронично. — Винаги си е била лейди Алана.

Извърна се към него — той стоеше в периферията на наобиколилата я тълпа. Не успя да го изненада. Явно заканите му са целели точно това — да я върнат във Фионауей. Да се озове в ръцете му. Да, наистина постъпи като глупачка.

— Винаги си го знаел, нали?

Не й отговори. А вече мълвата за завръщането й се разпространяваше — прислужниците излизаха от къщата, селяните тичаха откъм селото. Светкавично всички бяха узнали новината. Една камериерка дори се провикна:

— Ей, Кени, кажи ни пак как вещицата накарала прътът ти да пресъхне.

Избухна смях, а лицето на Кени пламна. Вече се готвеше да отговори, да ругае и заплашва, но дребничката му жена застана до него с ръце на кръста и го изгледа свирепо през присвитите си очи.

— Да, Кени, кажи ни как вещицата накарала прътът ти да пресъхне. Или държиш някоя фуста настрана и това ти пречи да изпълняваш съпружеските си задължения?

Приближи се заплашително към него. Той отстъпи, изпускайки дървения чук. В следващия миг тичаше към портата, а жена му го следваше по петите.

Иън следеше как новината за завръщането на Алана прониква във всяко кътче на къщата и сърце не му даваше да прекъсне триумфа й. Гледаше я как, огряна от слънчевата светлина, разговаря с хората си и благодареше на суматохата, която му даваше възможност да се овладее. Онова, което му се стори красиво на лунната светлина, направо го заслепи на слънчевата.

Косите на Алана грееха. Лицето й сияеше, а усмивката, с която даряваше прислужниците, го изпълваше с копнеж. Тази усмивка заплашваше всеки миг да го удави.

Възхитителна!

Воден дух и вещица!

Негова!

В следващия миг я видя да трепва и да се хваща за госпожа Армстронг за опора. Проби си път през тълпата.

— Лейди Алана, колко лошо е пострадал кракът ти?

Смаяните й зелени очи се разшириха и тя тихо възкликна, когато я вдигна на ръце.

В неговите ръце. Докосваше я за първи път след опиянението, в което я обсипваше с целувки и нежни прегръдки. Решението му обаче да предяви претенции към нея бе взето хладнокръвно и рационално. То нямаше нищо общо е огромната наслада, която изпитваше, когато изтръгваше виковете на самозабрава от отпуснатото й тяло, нито обясняваше екзалтацията му, когато проникна през девствеността й. Дори дузина мъже да бяха я имали преди него, той пак щеше да я задържи. Единствено за себе си.

Сега я притискаше и не й позволяваше да се отскубне. Допирът на тялото й му напомняше за предишната нощ.

Най-сетне Алана се успокои и го погледна през присвитите си очи. Иън забеляза как спомените напират