ръцете си в юмруци. Наложи си да се усмихне любезно и се овладя напълно. Иън одобри поведението й — твърде буйният й темперамент би могъл да се използва за по-добри цели.
В този момент Брайс пристъпи напред и с все сила я сграбчи за ръката.
— Къде беше, братовчедке? Да не си опетнила името Маклауд?
— Не. — Направи опит да се освободи, но той й попречи. Продължаваше да я гледа свирепо. — Не съм направила нищо нередно. — Хвърли презрителен поглед към него и лондонските му дрехи. — А ти имаш ли куража да кажеш същото,
— Не е важно какво правя аз. Но действията на господарката на Фионауей са от значение за всички нас.
— Никак не си се променил, Брайс. Все същото надуто магаре си.
— Дори и така да е, то не е съществено сега — отвърна той многозначително.
В думите му Алана долови предупреждението, за което й спомена Иън. Погледна го, после извърна очи, освободи се от ръката на Брайс и се обърна към най-безобидния мъж в стаята:
— Братовчеде Едуин? Радвам се да те видя. Ще ми подадеш ли ръка? Навехнала съм си глезена.
Със сияеща усмивка Едуин пристъпи напред, за да й предложи ръката си.
— Разбира се, братовчедке. С удоволствие ще ти помогна.
— Радвам се, че поне някой тук е доволен да ме види. — Изгледа отново яростно Брайс и тежко се облегна на Едуин. — Ти винаги си се притичвал на помощ. Помниш ли, когато бяхме деца и се биехме? Брайс ни ступваше и двамата.
— Да, винаги съм бил най-добрият.
— Просто беше по-едър от мен и по-възрастен от него — отбеляза Алана.
— Вярно. — Брайс очевидно не виждаше нищо срамно в това. — Но смешното е, че ти винаги можеше да набиеш Едуин. Помниш ли какъв ревльо беше?
— За Бога, Брайс! — възкликна Едуин и се изчерви.
— Доста забавно си живеехме, нали? — намеси се Алана дипломатично.
— Той се държеше като сополанко — отсече Брайс.
Потупвайки Едуин по ръката, Алана се опита да потисне усмивката си. Извърна се към вратата, но се закова на място.
На прага стоеше Уайлда с добре вчесани коси и изгладена рокля, а мантото, наметнато на раменете й, и ръкавиците я предпазваха от студа.
Алана чу две едновременни ахвания. Хвърли поглед към Едуин — зяпаше като примряла риба. Хвърли поглед и към Брайс и за първи път, откакто го познаваше, го видя, готов твърдо да защитава някакво свое притежание.
Видението на вратата заговори.
— Чудех се къде са отишли господата. Искам да кажа, стори ми се доста странно изведнъж да се озова насаме с прислугата, когато ми е така трудно да разбера за какво говорят, макар те доста да се стараят да ми го изяснят. Толкова са мили всички, но според мама умът ми далеч не е блестящ и предполагам, че има право. Тя все ми го повтаря, вероятно поради предположението, че не съм го чула още първия път, но това е глупаво, защото макар и да не съм особено интелигентна, слухът ми е отличен. — Тя се усмихна на Алана. — Ти как си със слуха?
Смаяна от потока от думи, Алана успя единствено да отвърне:
— Отлично.
— Според мен е изключително важно цялото ти тяло да функционира добре, макар, естествено, никога да не съм си и помислила, че може да се отнеса зле към някого, не така щастлив като мен. Искам да кажа, ако бях куче, не бих искала хората да ме ритат само защото не съм в състояние да говоря английски. А може и да говоря. Искам да кажа, че никога не съм чула някое куче да говори, но това не значи, че не го прави.
Иън се засмя развеселен, а Алана го изгледа яростно, защото взе реакцията му за присмех.
През целия й живот никой никога не я бе наричал красива. Преди да срещне Уайлда, Алана се имаше за практична жена, незасегната от излишна суета. Не я интересуваше дали хората забелязват чара й. Но беше сигурна, че когато Уайлда стане на осемдесет, мъжете ще продължават да се навъртат около нея, както и сега. Затова, когато Иън я погледна, изведнъж й се прииска да е красива.
Но само звяр би проявил ревност към такава мила и сладка жена. Отчаяно чудейки се как да постъпи, Алана протегна ръка.
— Алана Маклауд, господарка на Фионауей. Уайлда направи реверанс и сграбчи пръстите й с очевидно удоволствие; с нищо не издаде, че я е разпознала.
— Приятно ми е да се запознаем. Аз съм Уайлда Феърчайлд. Не съм господарка, но съм лейди, понеже баща ми е граф, ала не е нужно да се обръщаш така към мен, защото е твърде официално, а аз просто усещам, че ще станем приятелки.
— Уайлда — обади се Лезли раздразнено, — престани да бръщолевиш.
Уайлда трепна и пусна ръката на Алана.
— Да, чичо.
Гласът на Лезли се извиси:
— Ти си най-влудяващото…
— Да се определи Уайлда като влудяваща, когато говори, е все едно да се каже, че океанът бучи, когато има буря. — Иън пристъпи напред, взе ръката на братовчедка си и се поклони церемониално. — Това е несправедливост към музиката на природата.
Алана се опита да прецени дали Уайлда е била обидена, или спасена, но младата жена очевидно не бе доловила никакъв скрит нюанс. Просто се вкопчи в Иън и се усмихна — откриха се безупречно бели зъби и чудесно разположена трапчинка.
— Толкова си мил с мен. Винаги. — Обърна се към Алана и обясни: — Винаги се държи много добре. Много е симпатичен, нали?
Иън се засмя — забавляваше го недоумението на Алана какво да отвърне. Онова, което й стори в същото това помещение, не бе точно мило — беше направо възхитително и тя едва дръзваше да срещне погледа му при спомена за случилото се.
— Намираш го за симпатичен, естествено — продължи Уайлда невъзмутимо. — Всички жени го възприемат като симпатичен.
Очевидно решил, че видението достатъчно дълго не му е обръщало внимание, Брайс се насочи към него.
— И аз съм симпатичен.
— Както и аз.
Едуин пусна ръката на Алана и бутна Иън настрана, за да вижда по-добре Уайлда.
Така Алана остана стъпила на един крак и изложена на милостта на засмения Иън. Той обаче охотно заряза братовчедка си и се приближи към нея.
— Милейди, ще ми позволите ли да ви придружа до големия салон? — подаде й ръка.
Тя го погледна. Подскочи на един крак и за момент загуби равновесие.
— Ако се хванете за ръката ми, няма да се компрометирате ни най-малко.
— Не, ти вече го стори.
Стори го с думите си. А и нещо повече — в тази стая беше плъзнал ръце по гърдите й; беше я докосвал и галил, сякаш има пълното право; сякаш го е правил и преди; сякаш не изпитваше съмнение, че й доставя удоволствие. Нима е толкова лесна за прелъстяване, както смятаха братовчедите?
— За да те спася от баща си.
— За да имаш претенции над Фионауей.
— Все пак съм по-малкото зло, нали? — отбеляза Иън, но усмивката му вече бе изчезнала.
Не отрече обаче обвинението й. Желаеше земите й и за жалост тя го разбираше. Кой не би поискал Фионауей?
Хвърли поглед към Лезли и забеляза, че той не откъсва очи от тях. Бавно положи длан върху свивката
