нея да се омъжи за получовек. Беше нечувано. Макар че за нея вече беше прекалено късно. Тя бе негова. Той я бе направил своя.

В момента обаче тя сякаш не го съзнаваше и продължаваше да си мисли, че има избор.

Обгърна талията й и я притегли към себе си.

Тя моментално постави ръце върху гърдите му и леко се отблъсна.

— Прекалено много неща стоят помежду ни. Земите ми, моето минало, твоята алчност, баща ти.

— Искам земите ти. Открито го признавам и ако това ме прави алчен, така да е. Но миналото ти… Ни най-малко не ме интересува миналото ти. И те предупреждавам… — Говореше така тихо, че тя се наведе напред, за да го чува. — … Няма да допусна споменът за баща ми и онова, което се е опитал да ти причини преди четири години, да помрачи радостта ми днес.

— Настояваш да забравя колко безпомощна ме накара да се почувствам?

— Когато те държа, ти си всемогъща. — Хвана ръцете й. — Усети го. Усети властта, която имаш над мен.

Не го разбираше и се опита да се отскубне. Или, по-вероятно, страхуваше се от такава власт… И от него.

— Алана…

В произнасянето на името й вложи всичко, което желаеше, но не успяваше, да й каже. Искаше да благодари за реверанса й и за прикритото смайване, с което посрещна истината за произхода му. Ала приятното усещане от нейното тяло го тласна далеч от всякакво цивилизовано поведение и той я притисна към стената. Тя го очакваше. Може би. Та той е звяр, нали? И копеле. Господи, и това е редно да и съобщи. Но не още…

Алана извърна лице. Той освободи едната си ръка, хвана брадичката й и я обърна към себе си, за да я целуне.

Допирът на устните й бе приятен. Независимо, че бяха решително стиснати, тези устни го омагьосваха.

— Отвори ги!

Подчини се само за да го ухапе. Зъбите й за малко да се впият в долната му устна.

— Ще те напляскам — заплаши той и проникна в нея. Усети вкуса на изненада, на възмущение. А после нейния вкус. Ако му завържеха очите и го накараха да целуне стотина жени, неизменно би я разпознал. Нащрек, изплашена, но и възбудена против волята си.

Прегръщаше я здраво, но я целуваше нежно.

И тя започна да откликва. Тогава кръвта във вените му потече със силата на морски прилив. Господи, колко беше сладка. Дребна, сладка и… страстна. Разбра го и снощи, и днес. Билето му помогна да намалее съпротивата й, да приспи страховете й и тя се бе впуснала в желанието с такова объркване, но и с такава наслада, че на него му бе трудно да запази самоконтрол.

Самоконтрол. Тя едва си поемаше въздух, а сега вече и леко простена — тих звук, който той долови и на който се наслади. Наклони се заедно с нея и я притисна по-силно към стената, използвайки тежестта си, за да я овладее. Едната му ръка галеше голата й шия, другата се плъзгаше по извивките й от бедрата към гърдите и обратно.

Откъсна устни от нейните и погледна надолу, за да я види. Клепачите й потрепваха. Устните й бяха влажни, набъбнали, а кожата около тях — леко зачервена от ожулванията на брадата му. Прокара език по долната си устна, а той се наведе и го пресрещна.

Когато се откъсна от нея, тя го погледна замаяно, със същата чувственост, която разтърсваше и него.

— Остави вратата си отключена тази нощ.

Зелените очи бяха красноречиви.

Алана направи опит да се спаси, като се притисна съвсем плътно до стената.

— Не можеш да дойдеш при мен преди сватбата! — прошепна тя.

— Аз съм наполовина воден дух, забрави ли? — Никога не си бе представял, че ще се хвали с това, но точно така постъпи в момента. — Аз съм вълшебник. Мога да се промъкна през прозореца ти като вятър, да те докосна само с мисъл, да те омагьосам…

Алана се разтопи, погледът й се замрежи и потъна в копнежа, който той разпалваше в нея.

После успя да си възвърне бистрия разум. Устните й се стегнаха. Очите й проблеснаха. Сиянието на страстта угасна.

— Ако си вятър, не се налага да оставям вратата си отключена за теб, нали?

Усмихна й се. Наистина беше вятър и щеше да е с нея. Внимателно положи показалец върху челото й, точно между веждите. Натисна и нареди:

— Сънувай ме!

* * *

Понякога водните духове излизат от вълните и тръгват по сушата. Тогава изкушават смелите да ги последват. Защото, придобият ли човешки вид, те са красиви като нощта: тъмните им очи блестят със сребриста светлина, а черните им коси сияят като самурена кожа. Когато мъж съзре женски воден дух, го завладява магия и той е готов да стори и невъзможното, но да притежава това същество завинаги.

А ако мъжки воден дух пожелае жена, той влага всичките си умения, за да я заплени; отвежда я на възхитително пътешествие и тя никога повече не помисля за друг мъж.

В пристъп на завист някои хора наричат това тъмна магия.

Водните духове обаче са на мнение, че „Във войната и любовта всичко е честно“.

Глава 15

Иън се яви при нея като дух на насладата.

— Алана — топлият му глас потреперваше, — казах ти да оставиш вратата си отключена. Вече седем нощи ти го повтарям, а ти все не ми се подчиняваш. Как да те накажа?

Притиснала завивката до гърдите си, тя му се възпротиви, както правеше всяка нощ през последната седмица.

— Нямаш никакво право нито да ми заповядваш, нито да ме наказваш.

Докато поставяше коляно до бедрото й върху чаршафа, тялото му сияеше със собствена светлина. С грижовността на любовник, той разхлаби пръстите й от завивката и я избута в краката й.

— Взимам онова, което ми принадлежи по право. Нима не помниш онази нощ в колибата на вещицата?

— Не. Кълна се, не.

— Тогава ще ти припомня.

Ръцете му се заровиха в косите й. Заобсипва страните й с целувки.

Сладостното изживяване предизвика радостни сълзи в очите й. Съвършенството на изкусните му ласки съперничеше на най-екзотичните цветове. При всеки допир на устните му по страните й плъзваше руменина и тя се чудеше: щом това е наказанието за заключената врата, каква ли ще бъде наградата, когато доброволно го пусне.

Целуна челото, клепачите, брадичката, шията й…

— Иън… — Успя някак да размърда ръце, плъзна ги по раменете му и извърна глава, за да му предложи устните си. — Моля те, целуни ме!

— Нали точно това правя?

Устните му обходиха брадичката й и когато стигнаха до ухото й, леко го захапа.

— Защо го направи?

— За да мога да направя и това.

Погали нараненото място с целувка, а после засмука нежната кожа.

Вы читаете Вещицата
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату