В момента обаче тя сякаш не го съзнаваше и продължаваше да си мисли, че има избор.
Обгърна талията й и я притегли към себе си.
Тя моментално постави ръце върху гърдите му и леко се отблъсна.
— Прекалено много неща стоят помежду ни. Земите ми, моето минало, твоята алчност, баща ти.
— Искам земите ти. Открито го признавам и ако това ме прави алчен, така да е. Но миналото ти… Ни най-малко не ме интересува миналото ти. И те предупреждавам… — Говореше така тихо, че тя се наведе напред, за да го чува. — … Няма да допусна споменът за баща ми и онова, което се е опитал да ти причини преди четири години, да помрачи радостта ми днес.
— Настояваш да забравя колко безпомощна ме накара да се почувствам?
— Когато те държа, ти си всемогъща. — Хвана ръцете й. — Усети го. Усети властта, която имаш над мен.
Не го разбираше и се опита да се отскубне. Или, по-вероятно, страхуваше се от такава власт… И от него.
— Алана…
В произнасянето на името й вложи всичко, което желаеше, но не успяваше, да й каже. Искаше да благодари за реверанса й и за прикритото смайване, с което посрещна истината за произхода му. Ала приятното усещане от нейното тяло го тласна далеч от всякакво цивилизовано поведение и той я притисна към стената. Тя го очакваше. Може би.
Алана извърна лице. Той освободи едната си ръка, хвана брадичката й и я обърна към себе си, за да я целуне.
Допирът на устните й бе приятен. Независимо, че бяха решително стиснати, тези устни го омагьосваха.
— Отвори ги!
Подчини се само за да го ухапе. Зъбите й за малко да се впият в долната му устна.
— Ще те напляскам — заплаши той и проникна в нея. Усети вкуса на изненада, на възмущение. А после нейния вкус. Ако му завържеха очите и го накараха да целуне стотина жени, неизменно би я разпознал. Нащрек, изплашена, но и възбудена против волята си.
Прегръщаше я здраво, но я целуваше нежно.
И тя започна да откликва. Тогава кръвта във вените му потече със силата на морски прилив. Господи, колко беше сладка. Дребна, сладка и… страстна. Разбра го и снощи, и днес. Билето му помогна да намалее съпротивата й, да приспи страховете й и тя се бе впуснала в желанието с такова объркване, но и с такава наслада, че на него му бе трудно да запази самоконтрол.
Самоконтрол. Тя едва си поемаше въздух, а сега вече и леко простена — тих звук, който той долови и на който се наслади. Наклони се заедно с нея и я притисна по-силно към стената, използвайки тежестта си, за да я овладее. Едната му ръка галеше голата й шия, другата се плъзгаше по извивките й от бедрата към гърдите и обратно.
Откъсна устни от нейните и погледна надолу, за да я види. Клепачите й потрепваха. Устните й бяха влажни, набъбнали, а кожата около тях — леко зачервена от ожулванията на брадата му. Прокара език по долната си устна, а той се наведе и го пресрещна.
Когато се откъсна от нея, тя го погледна замаяно, със същата чувственост, която разтърсваше и него.
— Остави вратата си отключена тази нощ.
Зелените очи бяха красноречиви.
Алана направи опит да се спаси, като се притисна съвсем плътно до стената.
— Не можеш да дойдеш при мен преди сватбата! — прошепна тя.
— Аз съм наполовина воден дух, забрави ли? — Никога не си бе представял, че ще се хвали с това, но точно така постъпи в момента. — Аз съм вълшебник. Мога да се промъкна през прозореца ти като вятър, да те докосна само с мисъл, да те омагьосам…
Алана се разтопи, погледът й се замрежи и потъна в копнежа, който той разпалваше в нея.
После успя да си възвърне бистрия разум. Устните й се стегнаха. Очите й проблеснаха. Сиянието на страстта угасна.
— Ако си вятър, не се налага да оставям вратата си отключена за теб, нали?
Усмихна й се. Наистина беше вятър и щеше да е с нея. Внимателно положи показалец върху челото й, точно между веждите. Натисна и нареди:
— Сънувай ме!
Глава 15
Иън се яви при нея като дух на насладата.
— Алана — топлият му глас потреперваше, — казах ти да оставиш вратата си отключена. Вече седем нощи ти го повтарям, а ти все не ми се подчиняваш. Как да те накажа?
Притиснала завивката до гърдите си, тя му се възпротиви, както правеше всяка нощ през последната седмица.
— Нямаш никакво право нито да ми заповядваш, нито да ме наказваш.
Докато поставяше коляно до бедрото й върху чаршафа, тялото му сияеше със собствена светлина. С грижовността на любовник, той разхлаби пръстите й от завивката и я избута в краката й.
— Взимам онова, което ми принадлежи по право. Нима не помниш онази нощ в колибата на вещицата?
— Не. Кълна се, не.
— Тогава ще ти припомня.
Ръцете му се заровиха в косите й. Заобсипва страните й с целувки.
Сладостното изживяване предизвика радостни сълзи в очите й. Съвършенството на изкусните му ласки съперничеше на най-екзотичните цветове. При всеки допир на устните му по страните й плъзваше руменина и тя се чудеше: щом това е наказанието за заключената врата, каква ли ще бъде наградата, когато доброволно го пусне.
Целуна челото, клепачите, брадичката, шията й…
— Иън… — Успя някак да размърда ръце, плъзна ги по раменете му и извърна глава, за да му предложи устните си. — Моля те, целуни ме!
— Нали точно това правя?
Устните му обходиха брадичката й и когато стигнаха до ухото й, леко го захапа.
— Защо го направи?
— За да мога да направя и това.
Погали нараненото място с целувка, а после засмука нежната кожа.