онези моменти, когато поглеждаш към Иън, сякаш се изкушаваш да го повалиш на пода и да го пребиеш, а той поклаща глава насреща ти. Именно тогава ставаш малко… сприхава.
Алана заопипва с ръка зад гърба си, откри стол и се отпусна на него.
— Значи всички знаят…
— Не, разбира се. — Уайлда се засмя. — Мъжете забелязват единствено себе си и онова, които желаят да забележат. За щастие, Иън иска да вижда само теб.
— И Фионауей.
Определено искаше Фионауей. Алана го разбра, когато посетиха селото. След като обсъди с мъжете колко големи са трудностите при обработването на каменистата почва, жените с възторг й разказаха за предишните му посещения. После двамата отидоха да видят нивите, които той вече бе огледал. Вчера се отбиха и в рибарското селище.
Там Иън се държа странно. Стояха на брега с рибарите и говореха за теченията, за сезона, за последния улов. Алана обаче бе готова да се закълне, че Иън нито веднъж не погледна към океана, а когато една огромна вълна се стовари върху скалите, той потрепери, извърна се бързо и пое към конете. Тогава най-възрастният рибар я бе потупал по ръката със своята мазолеста длан и й бе заръчал:
— Грижи се за него, милейди. Той носи морска вода във вените си и повечето като него имат трагична участ. Но ще защитава Фионауей и теб и ще доживее да разказва своята дълга история, стига само ти да го обичаш достатъчно.
Тогава не обърна внимание на думите му, но нямаше как да не забележи, че всеки селянин, ратай и рибар искаше Иън за господар.
В действителност не потеклото му я притесняваше, а собствената й интуиция… Тази интуиция й подсказваше, че Иън няма да се задоволи с разумния брак, който тя винаги си бе представяла. Той искаше сърцето й.
Уайлда я откъсна от мислите й.
— Щастлива съм, че най-после някоя жена ще го обича така, както той истински заслужава.
— Няма да съм аз.
— Естествено е да не го искаш. Коя жена иска да се влюби толкова лудо в съпруга си, че да е готова да го последва боса до края на света? — Уайлда звучеше замечтано. — Но все пак се случва… Тогава огромно щастие очаква и двамата.
— Или нещастие. Жена още не е родила мъжа, който да ме накара да поема подобен риск.
В този миг си даде сметка, че ако казаното от Лезли е вярно, Иън не е роден от жена. Уайлда избухна в смях.
— Каквото и да приказваш, Алана Маклауд, според мен си го загазила.
Алана се изправи.
— Трябва да вървя.
Тръгна към вратата. Пристъпяше бавно, после ускори крачка, а накрая направо се затича.
Лакеят при входната врата побърза да й отвори. Краварките, с гюмове в ръка, се отдръпнаха, за да й сторят път. Градинарите спряха за миг работа, за да я погледнат.
Стигна до портата и излезе, преди Иън да я хване.
Глава 17
Около ръката на Куигли жужаха пчели — в момента той прибираше кралицата-майка и нейните работнички.
— Ето, виж, всяка си има торбичка за мед. Тя ги затруднява, затова когато са натоварени, не налитат да жилят.
Алана поклати учудено глава.
— А мен винаги ме жилят.
— Много си нервна, когато си сред тях. А те го усещат. — Добродушният селянин й се усмихна, докато отнасяше майката в предварително приготвения от върбови клонки кошер. — Пчелите-разузнавачки си свършиха работата. Сложих им от билките, които обичат, за да им ухаят. — Остави кралицата на входа и я изчака да влезе с танцова стъпка. — А сега — гледай! Другите сами ще я последват. Винаги правят така. Много е лесно, нали?
Застанала на безопасно разстояние, тя наблюдаваше как роякът се втурва навътре.
— Настаняват се в новия си дом?
— За да приготвят меда за Коледното ти тържество. — Куигли се поизправи. — Много се радвам, че се завърна в родния дом. И не по-малко доволен ще бъда, ако се омъжиш за господин Иън.
Усмивката й изчезна.
— И ти ли го познаваш?
— Да. Дойде да поприказва с мен почти веднага след като пристигна. Той ме направи господар на кошерите.
Всички! Иън бе пленил абсолютно всички!
— На кошерите?
— Да. Поговорихме, убеди се колко разбирам от пчели и предложи на Армстронг да ми ги повери. Наистина прецени уменията ми. Може, след като се ожените, и теб да те научи — довърши Куигли и кимна дълбокомислено.
Започваше да се ядосва. Сякаш Иън е в състояние да я научи на нещо!
— Така ли?
— Има подход, тъй да знаеш. Помогна ми да преместим един кошер от ветровито място. Мнозина не биха се решили да го сторят. И нито една не го ужили!
Поклати глава, а Алана се зачуди дали ще срещне човек, който да не споменава Иън с добро. Разказът на Куигли за подхода на Иън към пчелите й напомни как бе укротил кучето. Оттогава Дамон не само не застрашаваше спокойствието на Фионауей, но се превърна в истински пазач на имението.
— Той е добър човек, милейди. Няма да сбъркаш.
Колкото и да й се искаше, не можеше да се сопне на Куигли само защото харесва Иън. Просто махна и пое по пътечката. Във Фионауей всички пътеки бяха успоредни на океана. В момента грохотът на разбиващите се вълни я примамваше да се качи на любимия си хълм. Оттам се виждаше водната шир, щеше да усети вкуса й и да се остави на вятъра; там можеше да мисли или да не мисли — както предпочете.
Присви очи. Слънцето огряваше люлеещите се треви и те сияеха. Независимо от тревогите на Уайлда, на нея й беше топло. Без маскировката си, с леката рокля, тя се чувстваше свободна. Макар че — хвърли поглед назад — продължаваше да изпитва тревожното усещане, че я преследват.
Иън го нямаше. Не го бе виждала цяла сутрин.
В далечината се чуваше блеене на агънца и овце, викове на мъже. Запъти се натам и видя един пастир, който преграждаше поточето с камъни. Насочи се към изкуственото езеро, където всяко лято къпеха овцете и ги подготвяха за стригане. Потопени до кръста във водата мъже ги хващаха и ги миеха със сапун от луга, докато напластената през зимата мръсотия се отмие и поеме към океана.
Спря се да погледа — възхищаваше я спокойствието на някои от по-старите животни. Сякаш се
