Вещицата

— Алана… Моята малка вещица-омайница. Дадох ти време. Дори сега ли не си спомняш, че си била моя?

— Не.

Онези сънища си бяха просто сънища. Магии… Вълшебства… Изключено бе да са накъсани спомени.

Наведе се към нея и буквално пое думата от устните й.

— Не ми казвай „Не“. Няма да го позволя.

Моля те да ме целунеш.

Но аз те целувам.

Ехото от гласовете им я преследваше… Тогава устните му, нежни като цвете, пробягаха по кожата й. Дъхът му, топъл и натежал от чувственост, я мамеше да го улови. Тя разтвори устни, Иън ги докосна с език.

— Още! — простена Алана.

Той се подчини. Бавно я провокираше да му стане съучастничка в чувствената наслада, за която тя имаше усещането, че е изпитвала и преди. Притвори очи. Дочу тътен от гръмотевици, ослепи я светкавица.

Рязко отвори очи и побутна Иън. Той вдигна глава, докато тя се оглеждаше изумена.

Поляната сияеше в зелено. По лазурносиньото небе плуваха само бели пухкави облаци… Вторачи се в един точно когато се оформяше като дракон — същински дракон, дори с люспи. Примигна, допускайки, че ще изчезне, ала той зина и издиша дим.

Погледът й моментално се насочи към Иън.

— Ти ли го направи?

— Дали аз те целунах? — Върху устните му бавно изплува доволна усмивка. — Да, определено бях аз.

Магия? Този мъж определено правеше магии. Вплете я в мрежите си, както драконът пленява съкровища, и сега я съзерцава, изпълнен с желания и обещания.

За миг Алана се сети за квакерката и я съжали. Никъде на този свят нямаше да намери мъж, който да целува като Иън.

— Не!

Извърна глава. Нямаше да си спомня! Топлината на слънцето проникна през долната й риза и тя си даде сметка, че е свлякъл роклята от раменете й.

Как успяваше? Снощи свали нощницата й, преди тя да се е усетила какво става. Но онова се случи в съня. Хвана китките му.

— Не е цивилизовано.

— Цивилизовано ли? — С отметната назад глава, той се разсмя гръмко и сърдечно, — Цивилизоваността е последното, за което мисля в момента. Сега желая нещо примитивно и горещо, което така изпотява, че в очите ти се появяват сълзи. — Навеждайки се напред, прошепна: — Позволи ми да те накарам и ти да го пожелаеш.

Предлагаше й тайна. Тайна, неизвестна никому. Тайна, която би променила живота й. За тази тайна не биваше да знае никоя благовъзпитана дама. Алана я желаеше.

— Алана…

Произнесено от неговите устни, дори собственото й име звучеше като заклинание.

Гърдите й набъбнаха, копнеещи за устните му. Неговите красиви чувствени устни, които бавно се разтегнаха в усмивка. С едрите си топли ръце повдигна колието й и я погледна въпросително. Кимна и му помогна да го свали, после грижливо го постави в кошницата. Смъкна широките презрамки на ризата й. Остана гола, обляна от слънце. Объркването му я изпълни със задоволство.

Целуна гърдата й. Допирът на устните му прогони цялата й свенливост.

Надигна се към него с копнеж. Беше се превърнала в кълбо от изострена за всеки негов допир чувствителност.

— Алана…

Пробуди се и откри, че той е при нея — истински и силен. Галеше гърдите й.

— Красива си! Прекрасна! — Обгърна гърдата й с ръка. — Кожата ти има цвета на прясна сметана. И тези примамливи петънца, които така заслепяват очите…

— Лунички — уточни тя, опитвайки се да се завърне в действителността.

— Ще целуна всяка една. — Придърпа я към себе си и се залови с изпълнение на задачата. — И те ще ме отведат в небесата.

Дълбоко в слабините й се обади познатата болка. Дали я причиниха изкусителните му слова? Или умелите му милувки? С всяка ласка я въвличаше все по-дълбоко в света на сънищата й. Дали я беше омагьосал, или тя сама сътворяваше всичко с необузданото си въображение?

Сведе поглед към лъскавите коси, които гъделичкаха кожата й. Докосна ги — усети кичурите между пръстите си. Впи ръце по-дълбоко, започна да масажира, приплъзна ги към ушите му.

Беше действителност! Той беше истински!

Отърка буза в гърдите й.

— Много си изобретателна.

Пръстите й застинаха.

— Какво каза?

Беше го казвал и преди.

Той вдигна глава и й се усмихна.

— Че е време… да си припомниш.

Понечи да поиска обяснение как успява да възпроизведе всичко, изречено в съня й, но той я претърколи.

— Иън, моля те, кажи ми…

— Вече знаеш!

Развърза фустите й и ги плъзна надолу.

Знаеше, но не смееше да повярва. При малко повече кураж би му се възпротивила, ала вече беше… почти гола. Късата долна риза не покриваше дори коленете й. За миг в съзнанието й се мярна Уайлда и дългите й гащи. Те биха й осигурили поне малко прикритие.

— Стой мирна — прошепна той в ухото й. — И слушай.

Тя се стегна. Не желаеше някой случаен пастир да я намери разсъблечена в обятията му. Изтръпнала, се заслуша, но дочу единствено грохота на вълните, крясъка на чайките и слабото свистене на вятъра.

— Какво виждаш?

Одеяло… трева… — Заоглежда се трескаво наоколо. — Нищо друго.

Ръцете му се плъзнаха по бедрата й.

— Точно така. Няма никакво спасение. Само птиците могат да видят, а те одобряват. Повярвай ми — одобряват.

— Дяволите да те вземат!

— Дяволите вече са ме взели. Има ли нещо чудно, че сега искам да поспя в обятията на ангел? — Пръстите му галеха кожата й така нежно, сякаш милваше птичка. Усещаше дъха му върху тила си. — С теб мога да отлетя право в Рая.

Нещо я докосна. Устните му. Господи, целуваше я, а тя имаше чувството, че не може да го понесе. Стисна одеялото в ръце.

— Какво правиш?

— Ш-ш-ш-т… Не ти причинявам болка. — Бризът поде думите му. — Можеш ли да определиш този аромат?

— Ухае на трева. — Притвори очи, разкъсвана между противоречивите чувства на смущение и наслада; тогава я връхлетяха ароматите на деня. — И на вълна от одеялото и на море…

— И на теб. Ти си като парфюм, който ме предизвиква да му се насладя.

Разтърка с длани горната част на гърба й и започна бавно да ги плъзга надолу. Обгърна хълбоците й, а после леко плъзна пръст между бедрата й. Алана подскочи с широко отворени очи.