— Много освежаваш. — Лариса се изправи бавно и отново даде на Хепбърн шанс да разгледа тялото й през тънката материя на дрехата.
— И аз искам да го помириша! — Мис Джорджия Симлен скочи.
— И аз! — извика след нея лейди Теса Кътъридж.
Хепбърн моментално вдигна ръце.
— Позволете да направя предложение. По-късно принцеса Кларис ще позволи на всяка от вас да опита продуктите й. Така да се каже, в частна аудиенция. Прав ли съм, Ваше височество?
Кларис се усмихна малко принудено.
— Разбира се. По-късно тази вечер или утре, аз съм на разположение на всяка от дамите, която има въпроси.
— О, добре, добре… — Джорджия си седна, мърморейки.
Лариса отметна глава назад и се запъти обратно към мястото си с изкусително поклащащи се хълбоци. Представлението беше достойно за звезда. Целта му бе да унищожи съперниците и да възпламени Хепбърн.
Кларис не пожела да дочака големия финал, а продължи:
— Докато чакаме тайният кралски крем да попие в лицето на лорд Хепбърн, ще ви обясня как се нанася кралската оцветяваща емулсия. — Тя показа на дамите съдържанието на малкото бурканче. — Емулсията е оцветена така, че да съответства на тена ви и да прикрива всички малки белези, които не са част от вашата нормална, гладка, възхитителна кожа.
— Искате да кажете, че това е… изкуствено подобрение? — Мисис Тръмбл ужасено вдигна оскубаните си вежди. — Не можете да съветвате почтени млади момичета да си сложат маски на уличници! Младостта е единствената им козметика!
Кларис отлично изимитира шок.
— Изкуствено подобрение? Не, в никакъв случай. Никога не бих предложила младо момиче или дама да използват средства, които променят естествената им красота. — Тя огледа сериозно присъстващите и продължи: — Но не мислите ли, че е непочтено едно младо момиче да отиде на първия си бал, където ще бъде изложено на погледите на порасналите за женене джентълмени, съзнавайки, че е осъдено да стои до стената само защото точно днес има червен белег на върха на носа? — Кларис се намръщи царствено и внимателно попи с чиста кърпичка излишния крем от лицето на Хепбърн.
Той я наблюдаваше знаещо. Беше съвсем наясно какво правеше тя: играеше си с публиката като рибар с рибата на въдицата му.
Кларис се стараеше да пренебрегне присъствието му, но не постигна особен успех. Защото го докосваше и гледаше право в лицето му. От крема трябваше да остане само блестяща следа влага, която да попие в кожата. След няколко нанасяния кремът щеше да изглади бръчиците, оставени от слънцето и вятъра.
— Не знам как се чувствате вие — продължи тя, обърната към публиката, — но всеки път, когато ми предстои важно събитие, например бал, на върха на носа ми израства пъпка.
Младите момичета се засмяха нервно, някои неволно попипаха нослетата си.
Кларис не им остави време за мислене, а продължи:
— Лично аз съм на мнение, че жената трябва да бъде преценявана според красотата и ума си и че не е редно да я отхвърлят само заради някакъв малък, временен недостатък, появил се точно в нощта преди дебюта.
Младите дами закимаха усърдно. Почти всяка от тях се бе изправяла пред подобна катастрофа.
Почти всички, без мисис Тръмбл, разбира се.
— Не съм съгласна — заяви величествено тя. — Ако момичето не е в състояние да се владее, за да запази тена си безупречен, как после ще води домакинство или ще поддържа интереса на съпруга си?
Кимането моментално спря. Естествено, никой не споделяше този възглед, освен може би приказната мис Лариса Тръмбл, но никой не посмя да възрази гласно. Мисис Тръмбл изричаше само широко разпространените общоприети глупости, според които дебютантките бяха длъжни да се излагат пред погледите на мъжете без никакво „покритие“ Тази безчувственост, нещо повече — жестокост на обществото превръщаше много хубави момичета в стари моми.
Преди Кларис да е изрекла стандартния си отговор на този въпрос, се намеси лорд Хепбърн.
— Не мога да си представя — изрече тежко той, — че няколко грама оцветен крем могат да окажат влияние върху качествата на една млада дама. Вие поне би трябвало да знаете, мисис Тръмбл, че мъжете съвсем не са толкова ирационални да избират съпругите си според това дали умеят да държат под контрол кожата на лицето си.
Като видя обиденото лице на строгата дама, Кларис едва потисна смеха си. А ако се съдеше по лицата в помещението, повечето дами също бяха готови да се разсмеят. Защото всички бяха наясно, че мисис Тръмбл няма да се осмели да възрази на високоуважавания лорд Хепбърн.
Лариса се усмихна и се обърна към майка си.
— Лорд Хепбърн е толкова умен… не намираш ли и ти, мамо?
Майката се възстанови бързо от шока.
— Да, дъще. Във всеки случай мнението му е уникално.
От задните редици се надигна весел смях и Кларис продължи бързо:
— Тайната кралска оцветяваща емулсия е като дреха или като шапка. Тя не е красива сама по себе си, а се нуждае от свежа млада дама, която да й вдъхне живот. — Обърна се към масата, избра най-тъмния крем, за да подхожда на кожата му, и размаза малко върху белега.
Хепбърн я наблюдаваше настойчиво. Погледът му оставяше у нея чувството, че не само я съблича гола, но и вижда зад маската й. Треперещите й пръсти се плъзнаха по белега и внимателно втриха крема в кожата.
— На това място повечето жени затварят очи — каза му тихо тя.
— Повечето жени не се интересуват от красотата, която се разкрива пред очите им — отговори той също така тихо.
Кларис се обърна към публиката и посочи с пръст белега.
— Виждате ли как червенината изчезва още при първото леко намазване?
— Тайният кралски крем действа много успокояващо — кимна доволно лорд Хепбърн. — Нито е мазен, нито тежи върху кожата.
Той беше отличен модел. Изричаше точните думи и придаваше на действията й достоверност и респект. Въпреки това тя нямаше търпеше да се махне от него. Приключи процедурата бързо, макар и с цялата сръчност, на която беше способна, и отстъпи крачки назад.
— Ето. Както виждате, тайните кралски кремове не променят лицето но никакъв начин, а придават още по-привлекателен вид на красивото лице.
Дамите заръкопляскаха, някои изразиха съгласието си и с думи.
— Благодаря ви, принцесо Кларис. — Лорд Хепбърн стана, поклони се първо пред нея, после пред публиката и продължи. — А сега ще ви оставя да продължите демонстрациите, предвидени за благородната женственост.
Кларис направи съвършен придворен реверанс.
— Благодаря ви за търпението, лорд Хепбърн. Никой друг мъж не би проявил такава любезност. — Това беше вярно и тя го мразеше за това!
За да не го гледа, се зае да подрежда кутийките и бурканчетата на масата. Той мина покрай нея на път към вратата и схванатите мускули на шията й се отпуснаха. Но само след няколко крачки Хепбърн спря, сякаш току-що му бе хрумнало нещо.
— Мисис Тръмбл, вие сте много опитна в правилата на добрия тон, нали? Ще позволите ли да ви задам един въпрос?
Мисис Тръмбл хвърли тържествуващ поглед към другите дами.
— Разбира се, милорд. С радост ще ви помогна със съветите си.
— Да приемем, че в дома ви е пристигнал гост точно когато възнамерявате да дадете бал. Гостът е изискан, елегантен и почтен, но е понесъл тежки удари от съдбата.
Кларис се изправи като свещ. Не! Само да посмее!
— Как смятате, трябва ли да поканя този гост да вземе участие в бала наравно с другите гости? —
