Благодаря за вниманието, добра ми йъфроу12.
— Какво говориш — отговори Хилда, ядосана на себе си. — Постъпих нетактично и жестоко, но не исках да ви обидя. Исках да ви попитам — да речем, ако … — Хилда се сепна от вида на бедно облечените, но горди деца точно когато възнамеряваше да каже това, за което дойде при тях.
— Кажете, госпожице — подкани я Ханс любезно. — Мога ли да ви услужа с нещо?
— Не, не — засмя се Хилда, освободила се от смущението си. — Исках само да ви кажа за голямото надбягване. Защо не вземете участие в него? И двамата се пързаляте добре, а включването е безплатно. Всеки може да се бори за наградата.
Гретел погледна натъжено Ханс, който подръпна шапката си и отговори почтително:
— Ах, госпожице, дори да се включим, не ще можем да се пързаляме като останалите. Кънките ви, както виждате, са от дърво (и той вдигна крак, за да й покаже), а то бързо се намокря, залепва се за леда и се препъваме.
В очите на Гретел се появи закачливо пламъче, като си спомни за сутрешното неблагополучие на Ханс, но се изчерви и едва продума плахо:
— Не, не можем да участвуваме, госпожице, но не бихме ли могли поне да погледаме състезанието в уречения ден?
— Разбира се — отговори Хилда, като приятелски се вглеждаше в сериозните им лица и от сърце съжаляваше, че е похарчила толкова много от джоб-ните си пари този месец за дантели и украшения. Сега й бяха останали само осем квартйъс13, с които можеше да се купи едва един чифт кънки.
Като погледна с въздишка различните размери на обувките им, тя попита:
— Кой от вас се пързаля по-добре?
— Гретел — отвърна Ханс, без да се замисля.
— Ханс — отвърна Гретел, едновременно с него. Хилда се усмихна.
— Не мога да купя кънки и на двамата, имам пари само за едни обикновени кънки — но ето ви осем квартйъс. Решете за кого от вас е по-вероятно да спечели надбягването и купете кънки. Съжалявам, че нямам пари за по-хубав чифт. Довиждане!
И като кимна усмихнато, Хилда подаде парите на развълнувания Ханс и бързо се плъзна напред, за да се присъедини към приятелите си.
— Госпожице! Госпожице вая Хлек! — извика високо Ханс, като се препъваше подире й, защото вървите иа едната му кънка се бяха развързали.
Хилда се обърна и закри с ръка очи от слънцето. На Ханс му се стори, че тя плува във въздуха и идва все по-близо.
— Не можем да вземем парите — запъхтяно изрече Ханс, — макар да знаем, че ги давате от сърце.
— Защо да не можете? — изчерви се Хилда.
— Защото не сме ги спечелили с труд.
И Ханс се поклони като клоун, но погледна гордо като принц царственото момиче.
Хилда имаше пъргав ум. Беше забелязала, че на врата на Гретел има красиво дървено герданче.
— Направи ми герданче, Ханс — каквото има сестра ти.
— С радост, госпожице. У дома имам липово дърво, гладко като слонова кост. Герданчето ще бъде готово до сутринта.
И Ханс припряно се опита да върне парите, обаче Хилда решително отказа да ги вземе.
— Та тези пари са дори малко за такова герданче — и потегли като стрела, оставяйки след себе си и най-бързите кънкьори.
Ханс я изпрати с учуден поглед — разбрал, че е безсмислено да й противоречи повече.
— Така може — промърмори той на себе си и на вярната си сянка Гретел. — Ще трябва да работя непрекъснато и да бодърствувам половината нощ, ако мама разреши да изгоря цяла свещ, но ще направя герданчето. Можем да задържим парите, Гретел.
— Каква мила госпожица! — извика Гретел, като пляскаше радостно с ръце. — О, Ханс! На добро е било, дето щъркелът сви гнездо на покрива ни миналото лято. Помниш ли — мама каза, че ще ни донесе щастие, и колко плака, когато Йонсон Колп го застреля. И каза, че това ще му донесе нещастие. Най-после щастието дойде при нас! Ако мама ни изпрати утре в града, можеш да купиш кънки от пазара.
Ханс поклати глава.
— Госпожицата ни даваше парите за кънки, но щом ги спечелвам с труд, Гретел, ще купя с тях вълна. Имаш нужда от топъл жакет.
— О — извика отчаяно Гретел, — не искаш да купиш кънки?! Слушай, много рядко ми е студено. Мама казва, че кръвта във вените на бедните деца направо тича нагоре-надолу и пее: „Трябва да ги топля! Трябва да ги топля!“… Ханс — продължи тя, като едва не хлипаше, — щом казваш, че няма да купиш кънки, да знаеш, че ще се разплача — какво от това, че ми е студено? Искам да кажа, наистина ми е топло, разбираш ли?
Ханс я стрелна с очи. Като всеки холандец, той изпитваше ужас от сълзите и от бурното изразяване на чувствата — а най-много го плашеше да види насълзени очите на сестра си.
— Имай предвид — каза Гретел, усетила колебанието му, — че ще ми бъде много мъчно, ако се откажеш от кънките. Не ги искам за себе си. Не съм такава използвачка. Искам ти да си купиш, а когато порасна, ще ми стават и на мене. Преброй монетите, Ханс. Виждал ли си толкова много пари?
Ханс замислено въртеше парите в ръце. Никога през живота си не беше желал толкова силно да има кънки — защото още преди беше разбрал за надбягването и като всяко момче до болка мечтаеше да премери сили с останалите деца. Сигурен беше, че с чифт добри метални бързоходки можеше лесно да остави зад себе си повечето момчета на канала. Освен това доводите на Гретел бяха толкова приемливи … От друга страна, знаеше, че дребничката, но жилава и подвижна Гретел след едноседмични упражнения с добри бързоходки щеше да бъде по-добра кънкьорка от Рихи Корбес и дори от Катринка Флак. Проблесналата мисъл го накара веднага да вземе решение. Щом Гретел се отказва от жакет, ще получи кънките.
— Не, Гретел — отговори накрая той. — Аз мога да почакам. Някой ден ще имам достатъчно спестени пари за чифт хубави кънки. А тези ще бъдат за тебе.
Очите на Гретел проблеснаха, но след миг тя му напомни не особено настойчиво:
— Госпожицата даде парите на тебе, Ханс. Не бива да ги вземам аз.
Ханс отрицателно поклати глава и решително закрачи, докато сестра му едва не подтичваше, за да върви успоредно с него. Вече бяха събули дървените „кънки“ и бързаха да съобщят на майка си добрата вест.
— Сетих се! — извика възторжено Гретел. — Ето какво ще направиш: ще купиш кънки, които са ти малко по-малки, те ще ми бъдат малко по-големи и ще можем да се редуваме. Нали ще бъде чудесно? — И Гретел отново плесна с ръце.
Клетият Ханс! Изкушението беше голямо, но сърцатото момче не му се поддаде.
— Глупости, Гретел. Няма да можеш да караш с по-големи кънки. И с дървените се спъваше като сляпо пиле, докато не ги скъсих. Не! Трябва кънките да са ти съвсем по мярка и да се упражняваш при всяка възможност, докато наближи надбягването. И тогава моята малка Гретел ще спечели сребърните кънки.
При тези думи Гретел не можа да не се засмее радостно.
— Ханс! Гретел! — чу се познатият глас.
— Идем, мамо! — Й те забързаха към къщата. Ханс все още въртеше в ръце сребърните монети.
На следващия ден в цяла Холандия нямаше по-гордо и по-щастливо момче от Ханс Бринкър, който наблюдаваше как сестра му леко се провира и лети насам-натам между кънкьорите, стълпили се по залез на канала. Добрата Хилда й беше дала топло палто, а госпожа Бринкър беше поправила скъсаните й обувки. Малкото момиче се носеше като стрела и поруменяло от радост, не долавяше учудените погледи върху си. Усещаше само, че блестящите бързоходки направиха от леда под краката й една приказна страна, а в сърцето й отекваха благодарствените думи: „Ханс! Милият, добър Ханс!“
