че няма да бъдете благовъзпитан човек, ако не отидете да му поискате удовлетворение, което, изглежда, търсите от всички други, но не и от него.
Дьо Вард изтри челото си, плувнало в пот.
— Пфу, господин дьо Вард — продължи Раул, — не ви подобава да се стремите към дуели, когато е издаден указ срещу тях. Помислете си, кралят ще ни се разсърди за нашето неподчинение, особено в такъв момент, и ще бъде прав.
— Оправдания — промърмори дьо Вард, — предлози!
— Хайде де — възрази Раул, — вие говорите глупости, драги ми господин дьо Вард; добре знаете, че господин херцог Бъкингам е благовъзпитан човек, който десет пъти е изваждал шпагата си и който на драго сърце ще се бие за единадесети път. Че какво, той носи име, което налага задължения! Колкото за мене, вие знаете, нали, че аз също не се страхувам да се бия. Аз се бих в Санс, в Блено, в Дюните, пред артилеристите, на сто крачки пред бойната линия, докато вие, в скоби казано, бяхте на сто крачки зад нея. Наистина, тогава се сражаваха прекалено много хора и никой не би видял вашата храброст, затова я скривахте; но тук това би било зрелище, скандал, вие искате да заговорят за вас, безразлично по какъв повод. Е добре, не разчитайте на мене, господин дьо Вард, аз няма да ви помогна в това отношение; няма да ви направя това удоволствие.
— Напълно разумно — каза Бъкингам, като прибра шпагата в ножницата си. — Моля да ме извините, господин дьо Бражелон, задето неволно се поддадох на първия порив на гнева.
Но разяреният дьо Вард скочи напред и с високо вдигната шпага заплаши Раул, който едва успя да отбие удара.
— Е, господине — спокойно забеляза Бражелон, — внимавайте, щяхте да ми извадите окото.
— Значи не искате да се биете? — извика дьо Вард.
— Засега не; но ето какво ви обещавам, когато пристигнем в Париж. Ще ви заведа при господин д’Артанян и вие ще му разкажете какво имате срещу него. Господин д’Артанян ще поиска от краля позволение да ви нанесе удар с шпагата, кралят ще му разреши, а след като получите тоя удар, драги ми господин дьо Вард, вие ще гледате по-спокойно предписанията на евангелието, което ни учи да прощаваме обидите.
— О — извика дьо Вард, побеснял от това хладнокръвие, — вижда се, че сте полунезаконен син, господин дьо Бражелон!
Раул побледня като яката На ризата си и очите му тъй блеснаха, че дьо Вард отстъпи.
Самият Бъкингам беше заслепен от тоя блясък и се спусна между двамата противници, като очакваше, че те ще се нахвърлят един на друг.
Дьо Вард беше запазил това оскърбление за най-накрая; той стискаше конвулсивно шпагата си и чакаше нападението.
— Вие имате право, господине — каза Раул, като направи страшно усилие над себе си, — аз зная само името на баща ми; но зная прекрасно колко е почтен господин граф дьо Ла Фер, колко държи на честта и не се страхувам дори за миг, че на рождението ми има някакво петно, както вие загатвате. Това, че не ми е известно името на майка ми, е за мене нещастие, но не позор. Впрочем вие не постъпвате честно, господине, не постъпвате учтиво, като ме укорявате за едно нещастие. Няма значение, оскърблението е нанесено и тоя път се смятам за оскърбен. И така, решено: след дуела с господин д’Артанян вие, ако обичате, ще имате работа с мене.
— Охо — отговори дьо Вард с горчива усмивка, — възхищавам се от вашата предпазливост, господине; преди малко ми обещахте удар с шпага от господин д’Артанян, а след тоя удар, получен от мене, вие ми предлагате вашия.
— Не се безпокойте — отвърна Раул с глух гняв. — Господин д’Артанян си играе с оръжието и аз ще го помоля като милост да направи за вас това, което е направил за господин баща ви, тоест да не ви убива, а да остави на мене това удоволствие, когато оздравеете, защото вие сте лош човек, господин дьо Вард, и наистина всички предпазни мерки, взети срещу вас, не са излишни.
— Бъдете спокоен, господине — каза дьо Вард, — аз сам ще взема предпазни мерки срещу вас.
— Господине — намеси се Бъкингам, — позволете ми да изтълкувам вашите думи с един съвет, който ще дам на господин дьо Бражелон: господин виконт, носете ризница.
Дьо Вард стисна юмруци.
— А, разбирам — рече той, — вие искате най-напред да вземете тая предпазна мярка, а после да си премерите силите с мене.
— Хайде, господине — отговори Раул, — щом искате непременно това, да свършим работата още сега.
И като извади шпагата си, той направи една крачка към дьо Вард.
— Какво правите? — попита Бъкингам.
— Бъдете спокоен — отвърна Раул, — това няма да се проточи.
Дьо Вард зае отбранително положение: шпагите се кръстосаха.
Дьо Вард се спусна стремително към Раул и още при първия допир на шпагите Бъкингам разбра, че Раул щади противника си.
Бъкингам отстъпи една крачка и загледа дуела.
Раул се биеше спокойно, сякаш държеше рапира, а не шпага. Той освободи шпагата си, кръстосала се с шпагата на противника до самата дръжка, като отстъпи крачка назад, и отби с контраудари три-четири напада на дьо Вард; после, заплашвайки с удар под пояса, който дьо Вард отби с кръгово движение, Раул изби шпагата от ръцете му и я изпрати на двадесет крачки зад оградата.
Дьо Вард остана обезоръжен, замаян. Раул сложи шпагата в ножницата си, улови треперещия и ревящ от яд противник за яката и за пояса и го хвърли от другата страна на оградата.
— Довиждане, довиждане! — промърмори дьо Вард, като стана и прибра шпагата си.
— Ей богу — рече Раул, — от един час вече ви повтарям същото.
След това се обърна към Бъкингам и прибави:
— Много ви моля, господин херцог, нито дума за това; срам ме е, че стигнах до такава крайност, но гневът ме увлече. Моля да ме извините и да забравите.
— Ах, скъпи виконте — каза херцогът, като стисна тая толкова сурова и едновременно толкова честна ръка, — напротив, вие ще ми позволите да помня и да мисля за вашето спасение. Тоя Човек е опасен, той ще ви убие.
— Баща ми — отговори Раул — е живял двадесет години под заплахата на много по-страшен неприятел и не е умрял. В моите жили тече кръв, която бог покровителствува, господин херцог.
— Вашият баща е имал добри приятели, виконте!
— Да — въздъхна Раул, — такива приятели, каквито вече не съществуват.
— О, много ви моля, не говорете така в момента, когато ви предлагам приятелството си.
И Бъкингам разтвори прегръдките си на Бражелон, който радостно прие предложения съюз.
— В моя род — прибави Бъкингам — умират за тия, които обичат, вие знаете това, господин дьо Бражелон.
— Да, господин херцог, зная — отговори Раул.
LXXXVIII
КАКВО МИСЛЕШЕ КАВАЛЕРЪТ ДЬО ЛОРЕН ЗА НЕЙНО ВИСОЧЕСТВО
Нищо не наруши вече спокойствието по пътя.
Под предлог, който не вдигна голям шум, господин дьо Вард замина напред.
Той отведе Маникан, равномерният и мечтателен характер на който уравновесяваше раздразнителността му.
За забелязване е, че свадливите и неспокойни хора обичат да се сближават със свенливи и плахи характери, сякаш в противоположността едни търсят успокоение на своята буйност, а други — защита срещу собствената си слабост.
Бъкингам и Бражелон съобщиха на дьо Гиш за приятелството си; сега те тримата възхваляваха неуморно принцесата.
Само че благодарение на Бражелон тоя концерт се изпълняваше от трио, а не се състоеше от солови
